Борисов през 2011-а,
Борисов през 2018-а…

Б

В петък сутрин премиерът доволно питаше Антон Хекимян за положителния евродоклад, а в петък вечер падна главата на вицепремиера Валери Симеонов. След като дълго време казваше, че не му пука за медиите, сега обвини „медийната система“ за свалянето си. Като се има предвид, че го свалиха „Господари на ефира“, предаване, което само седмици преди това беше дискредитирано от един репортер-симулант, смятайте какво щеше да стане в държавата, ако всеки ден имаше работещи медии.

В други интервюта пред Хекимян Борисов е бил по-обстоятелствен в описанието на храната си. Сега стана ясно, че премиерът и не закусва, и не обядва. Сякаш са го заситили думите на Волен Сидеров и Валери Симеонов през годините.

Точно тази правителствено-парламентарна диета ми напомни за интервюто на Диана Найденова от 2011 г., пак по bTV, в „Опасно близо“. Тогава Волен Сидеров обвинява Борисов, че му купува депутатите, а премиерът отговаря на Сидеров, казвайки: Да не съм го завел аз доведения му син у тех и майка му?!… Жена, деца, любовници… Имам приятелски чувства към Волен Сидеров, ама сега да ме обвинява и за семейните си проблеми, ми идва повече. Ей така си говори елитът! В сегашното интервю, като гадателка на импулсен телефон, Борисов реди, че в нормалния живот едва ли би се събрал със същите хора, но работи с „патриотите“, защото „така ни подреди животът“, „избирателят отреди така.

И тогава, и сега по улиците протестират. През 2011 г. протестират работниците в БДЖ, синдикатите плашат с национален протест. През 2018 г. протестът е срещу високите цени на горивата, срещу гражданската отговорност и… въобще срещу бедността.

И тогава, и сега Борисов четири пъти казва, че повече пари на народа никога не са давани! Да живее директната пропаганда – повторение, повторение, повторение! Докато и последният пенсионер разбере, че така, както сега му увеличават пенсията, никога не са му я увеличавали. С 40 лева.

През 2011 г. Диана Найденова е леко нетърпелива. Ще чакаме шест до осем месеца за електронно правителство?, е един от въпросите й. Е, чака още. Такива въпроси с конкретни дати не бива да се задават. Интервюто можеше да се излъчи едно към едно и сега. Много елементи се повтарят. От 2011 г. досега не само електронно правителство няма, ами и Борисов спря да употребява тия думи. Говори за електронни регистри, електронна система, но е-правителство? Това – не. Това не ни е нужно, защото чиновниците в държавната администрация не щат да работят, въпреки че бонусите, които им се раздадоха, са около 700 хил. Така прозвучаха думите на премиера: за какво ни е електронно правителство, като няма електронни служители. Затова пък политолози изобретиха електронния народ. Наизлязоха в тв студиа през седмицата преди 15 ноември коментатори, които обясниха как в социалните мрежи е избухнало грамадно ново фейсбук-въстание. Организирали се хората чрез интернет и излезли на улицата… Където е електронното ни правителство, там е и електронният ни народ!

Още едно сходство – и през 2011 г., и през 2018 г. Борисов пита журналиста откъде да вземе пари? И изрежда подписаните от неговите опоненти дългосрочни договори. През 2011 г. сочи договорите за тецовете, за електроенергията, за ветропарковете… Всички тях държавата ги дотира, ядосва се премиерът. През 2011 г. Борисов аха да се закълне, че влакът спира да лети към пропастта и през 2012 г. БДЖ вече няма да е длъжник на държавата. През 2018 г. Борисов даже не споменава БДЖ, а това, че продължава да лети към пропастта, е пропуснато. Цигов чарк е изчезнал като топос в речта на премиера, затова пък ТЕЦ-овете пак са виновни, като към тях е добавена и КТБ. Само „резане“ е решението, казва през 2011 година.

Като гледаш тия интервюта, излиза, че Борисов сдава властта след протест, пуска някой да подпише някакви договорите, дето ще го мъчат, и после взима властта, за да пита журналистите откъде да вземе пари. През 2018 г. всичко е наред, щом докладът за напредъка на България от Брюксел е положителен. Само оценката за медиите се пречка в тоя доклад. Но Борисов е мъдър – той в медийните дела не се намесва. Това е въпрос, който медиите сами трябва да си решат.

За автора

Жана Попова

Доц. д-р Жана Попова е преподавател във ФЖМК на СУ и телевизионен наблюдател на К.

Категории