Тя дойде при нас от студентската скамейка. Времената бяха превратни, студентите превземаха Университета, ценностите се преобръщаха… Албена ентусиазирано и с широко отворени очи кръстосваше събитията, предлагаше, пишеше, редактираше.
Тогава тя беше Албена Маринова. После стана Ивайлова, любопитството я тласкаше към други медии и към други занимания. През годините се губехме от поглед, но за нас тя си остана част от онзи взрив, който живеехме, който в голяма степен определи облика на вестника, а и нас самите определи за години напред.
За нас тя беше Албенчето. И си остана Албенчето.
Сбогом, Албенче!
Колегите от вестник Култура
