Виртуозна анимация

В

„Островът на кучетата“ (Isle of Dogs), 2018, САЩ/Германия, 101 минути, анимация, режисьор и сценарист Уес Андерсън (по сюжет на Уес Андерсън, Роман Копола, Джейсън Шварцман и Куничи Номура), продуценти: Уес Андерсън, Скот Ръдин, Стивън Рейлс, Джеръми Доусън; художници: Пол Харод, Адам Щокхаузен, Курт Ендерле; оператор Тристан Оливър, музика Александър Деспла, с гласовете на: Брайън Кранстън, Кою Ранкин, Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Бил Мъри, Лийв Шрайбър, Джеф Голдблум, Боб Балабан, Грета Гъруиг, Тилда Суинтън, Ф. Мъри Ейбръхам, Куничи Номура, Франсиз Макдорманд, Йоко Оно, Харви Кайтел, Кен Ватанабе.

Награди: „Сребърна мечка” за режисура от Берлинале, на публиката от Саут-Саутуест и „Титаник Фест”. Показан на Киномания

„Островът на кучетата“ е решително сред най-добрите филми на годината.

След „Гранд хотел „Будапеща“ (вж. вестник „Култура“, бр. 16 от 2014), безподобният Уес Андерсън отново завива към анимацията. Обаче, за разлика от „Фантастичният господин Фокс“ (2009), създаден по романа за деца на Роалд Дал, новият му филм е по оригинален сценарий, макар и вдъхновен от ранното творчество на Куросава. За разлика от „Гранд хотел Будапеща“, „Островът на кучетата“ отива 20 години напред – в Япония, в мегаполиса Мегасаки, управляван от фашизоидния кмет Кобаяши. Той обича котки (по-късно виждаме татуировка на гърба му) и ненавижда кучета. Заради опасност от епидемия от кучешки грип, той нарежда да се прокудят на остров всички породи и мелези – домашни и улични. Като първа жертва виждаме в клетка сред отпадъците синеокия Спотс, назначен преди три години от самия Кобаяши за пазач на племенника му Атари („не домашен любимец, а пазач“). Шест месеца по-късно сметището е населено със стотици клетки и кучета.

Със самолетче на острова пристига 12-годишният Атари. Търси Спотс. И започват шеметните приключения на момченцето и петимата му кучешки приятели Рекс, Дюк, Бос, Кинг и Шеф с едно синьо и едно червено око, който в началото е подозрителен. Ставаме свидетели и на кучешки романс. В това време професор и екипът му търсят ваксина…

С рамка от момченца с японски барабани, филмът има задкадров разказвач. Разделен е на пролог и 4 части. Разказан е във флашбек, като това се уточнява с надписи. От време на време се появяват песни и рисунки. Кучетата говорят на английски, японците – на японски. Страховито-абсурдната история е положена сред технологии и дисциплина, карти, диаграми и йероглифи, кметски развлечения и сметки, телевизионни и всякакви медийни манипулации, студентско мируване, ученически дързости, кучешка изобретателност, момчешко дръзновение… Заснети в остри ракурси, куклите са толкова живи и динамични, че забравяш, че гледаш анимационен филм. И все пак си е пълнокръвна анимация, където компютърът е използван с виртуозен артистизъм. И музиката на Александър Деспла е прекрасна. На моменти „Островът на кучетата“ напомня японската манга или аниметата на обичания от Уес Андерсън Хаяо Миядзаки. С мощната кучешка алегория препраща към игралния филм на Корнел Мундруцо „Белият бог” (вж. вестник „Култура“ бр. 17 от 2015).

Въпреки че на моменти е преподчертано инфантилен, филмът е безмилостна антиутопия. Побира най-актуалните всемирни проблеми – от потребителството до авторитаризма, от омразата към различните до равнодушието… Изтръгва емоции. И да не си съгласен с финала, той е логичен завършек на екранната борба. Само че филмът можеше да е по-кратък с поне четвърт час.

Героите са озвучени със звездни гласове, сред които са както любимците на Уес Андерсън Тилда Суинтън, Бил Мъри и Франсиз Макдорманд, така и Йоко Оно.

Не съм имала толкова силно анимационно преживяване от „Аномалиса“ на Чарли Кауфман и Дюк Джонсън (вж. вестник „Култура“ бр. 11 от 2016).

Дано „Островът на кучетата“ излезе на екран – вярно, ако е дублиран, ще се загубят гласовите специфики, но пък и децата ще му се радват.

За автора

Геновева Димитрова

Геновева Димитрова е филмов критик, дълги години редактор и филмов наблюдател на вестник „Култура”. Сега е член на екипа и филмов наблюдател на К.

Категории