Историята на телевизия „Европа“ е учебникарски пример за употребите на медията в постсоциалистическа България. В края на 90-те години на миналия век Емил Стоянов напуска управителния съвет на държавната национална телевизия и прави частна медия, която е профилирана като новинарска. В момента „Европа“ прилича на плацдарм, по който маршируват словесни структури, които бяха замрели. Освен това, собствениците й умножиха звученето й, като дублираха съдържанието й и по радио. Забравете обаче за многообразието! Телевизионното каканижене вече стърже и за тези, които са привидели по-интелигентно изработени послания.
Звучи смехотворно изказването на изпълнителния директор Георги Харизанов на една, така да се каже, научна конференция, че през 90-те години частните телевизии били създадени от хора, които били зависими от ДС. Така е, ще каже Георги Коритаров – водещ на не едно предаване по разни телевизии, сред които напоследък и телевизия „Европа“.
В авторското си предаване „Реакция“ Георги Харизанов се опитва да имитира „Re:tv”, един проект с амбиции за „дясно говорене“, който бе скоропостижно „закрит” веднага след победата на Бойко Борисов. Само че Харизанов предлага доста недодялана дясноватост, без елемент на телевизионност. Той ту е водещ, ту е коментатор, ту анализатор, ту говорител на Борисов и Цветанов; а понякога участник, навярно като учен, в конференция, наречена „Проекции на комунистическия тоталитаризъм в България в периода 1944-1989“.
В предаването „Реакция“ гостите винаги са от неправителствената организация Институт за дясна политика и кръжащите около лидерите й „консервативни“ говорители. Прилича на школа за предизборен щаб. Говорителите на масата на Харизанов са бъдещите Сидеров и Симеонов, които засега се срамуват от тази перспектива.
В други случаи псевдополитологията е упражнявана от Харизанов в изнесени предавания. Снимат се конференции и форуми, които са само в една посока, без намек за плурализъм. През октомври предаването следва един от евродепутатите на ГЕРБ във Варна и е запис на форум за кохезионната политика на ЕС. Намираме Харизанов да „модерира“ разкрачен изказвания на експертите от министерствата и учени от Варненския свободен университет. Харизанов подема марш срещу социалните помощи за малцинствените групи, които нямали нужда от тях. Това е дясно, прав е. Но не е журналистическо. В предаването участват учени, които практикуват нещо като рефлексивна политология. Споменава се „Европейски съюз“ и те изричат всичко прочетено и чуто от британските и американските медии. Споменава се „Китай“ или „Русия“, източниците са пак същите. Коментарите са сведени до преразказ, в който консервативната мисъл седи отстрани, чеше си езика и наблюдава света като нещо, случващо се някъде другаде.
През ноември предаването „Реакция“ показва конференцията за по-горе споменатите комунистически проекции в периода до 1989 г. На масата един до друг седят Антон Тодоров и Цветан Цветанов – перфектна композиция с проекции. Харизанов чете доклад, в който основната му теза е, че В гените на българската журналистика не са заложени много добри неща. Той не разбира защо обвиняват сегашното управление в натиск върху медиите. Според Харизанов, първо, вината за генетичната обремененост на българската журналистика е, че през Възраждането медиите ни били възникнали извън България. После, вината е в правенето на телевизии след 1990 г. от хора, зависими от ДС. Научаваме, че свободни медии има едва с настъпването на XXI век и особено с появата на интернет. И още – че няма цензура, а има автоцензура. Лични филтри на автоцензура, а не през филтъра на официална такава, казва бившият член на УС на „Напоителни системи“. Според доклада му, свободата се заглушава само от бизнесинтересите на собствениците на медии.
Харизанов често говори за манталитет. И в това издание на „Реакция“ говори за манталитета на българските медии. Прогнозата му е, че журналистиката е професия, която изживява своето време. Предавания като тези в телевизия „Европа“ обаче показват обратното – всички искат да са журналисти. Разбираемо е също защо Харизанов, който беше обект на новините по време на наводненията преди години, през 2018 г. назва: Журналистиката ще става все по-малко новинарска и все повече аналитична. Ясно е защо – ако има новини, анализаторите ще са принудени да помнят и миналото на не-журналистите.
