В юбилейния си сезон Софийската филхармония с всеки пореден концерт се представя като високо професионален симфоничен състав на европейско ниво. С поредица от интересни солисти и диригенти, с богати репертоарни идеи е изпъстрена програмата на Филхармонията.
Швейцарецът Шарл Дютоа – една световна легенда – застана пред филхармониците като пред равностоен партньор, гъвкаво откликващ на всеки жест, с темброва култура, ансамблова дисциплина, чувствителност към различни стилистики и отзивчивост към диригентския прочит. И с видима артистична непосредственост, готовност да се наслаждава на това, което твори на сцената.
Шарл Дютоа представи три въплъщения на френската чувствителност: музикалната словесност, приказност – на сладкодумния разказвач Морис Равел; френския хумор – на Франсис Пуленк; високия френски романтизъм, но свободен от патетика, на Сен-Санс, любимец на широка публика меломани.
Дютоа не дирижира, той води оркестъра, „разказва“ с пестелив пластичен жест приказките на Равел (Майка ми гъската). „Словото“ му е красиво и убедително: нежност и деликатна меланхолия (встъплението, Паваната), забавната игра (Палечко), отронените фини щрихи на екзотичната Императрица на пагодите, задушевните диалози – на Красавицата и Звяра – ярко индивидуализирани персонажи, рисувани с тънък тембров усет; меланхоличната красота на матовия звук на Вълшебната градина… Всичко това диригентът не „изтръгва“, той вае, подкрепен от оркестъра да участва в художествения процес. Създава атмосфера, сякаш мека светлина струи през светлия воал на вълшебството и играта, въображението в детския свят.
Енергичното „втурване“ в Концерта за две пиана от Пуленк подсказва игра: виртуозно препускане с привидна сериозност в пъстрата тематика – потпури от познати мелодии – пародийно величавата кода в първата част през нежността в стил „Моцарт“, прекъсвана внезапно, за да се напомни, че „това не е сериозно“, и финалът, който пародира познати автори и стилистики от ХХ в. Всичко това е забава, сътворена от Пуленк именно като игра. И като игра, подготвена и поднесена от диригента и оркестъра. За съжаление, винаги перфектното иначе дуо Аглика Генова/Любен Димитров не се включи в играта – въпреки услужливо подаваните тъкмо в тоя дух реплики. Дуото демонстрира, както винаги, изумителна техника и синхрон и никакво отношение към изящния френски хумор.
Един от образците на френския романтизъм – Трета симфония с орган на Камий Сен-Санс, предлага много блясък, ефектни драматични контрасти, патетика. Дютоа предпочита благородния изказ, „укротяване“ на емоционалната разпиляност и вплитането й в компактна и мощно въздействаща цялост. Уедрява в грандиозната първа част различни емоционални полюси, метаморфозите на мотиви в различен контекст – от красиво и нежно звучащи мелодии до силни драматични контрасти. Така изгражда монолитната драматургия на голяма романтична творба, един емоционален център, който завършва с благородството на Поко адажио – матовия тембър на унисоните на щрайха върху основата на органовия звук.
Следва енергично втурване във втората част, монотематичното обобщение на творбата. Дютоа провежда потока на многообразните мотиви и разработки, създава невидими емоционални нишки между крехко пианисимо и бляскаво тути, разгръща монотематизма, като ясно откроява с тембър и динамика вариантите му – включително много ефектно изграденото контрапунктично провеждане – до внушителния красив апотеоз с блясъка на органа и на целия оркестър. Той изтръгва от оркестъра безмерна нежност и мощ – като в нито един момент на силно динамично напрежение звукът не е форсиран, запазва свежестта си и в най-нежното пианисимо. Великолепно свирят всички оркестрови групи!
Големият Шарл Дютоа и Софийската филхармония – прекрасна вечер на френския финес, френския хумор, френската романтична чувствителност.
