Живеем в два свята, ако вярваме на новините. Според говорещите политици – винаги важен е единият от тях.
Първият беше в село Войводиново – там две момчета пребиха военен. Момчетата са цигани, военният – български воин… След това тръгнаха багерите на българските власти. Изнасяха се хладилници и печки от гетото на циганите, в които са живели незаконно. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов изрече думи, които не би трябвало нито един министър да си позволява да казва. Нима в армията няма място за цигани? Телевизиите не се интересуваха къде са се преместили хората от Войводиново. Отстраняването на хора е като монтиране на стоп-кадри; методът обаче не работи там, където общините с български кметове ги призовават по време на избори.
Другият свят изгря по БНТ и „България он еър“ от Пловдив. Пловдив и Матера са европейски столици на културата през 2019 г. Кметът на Пловдив Иван Тотев започна празничното си слово с обяснението, че речите си ги пише сам. И поздрави председателката на НС, която е ей там, долу. Камерата не успя да проследи посоката на мисълта му. Поздрави още министъра на културата Боил Банов и комисаря Мария Габриел. Церемонията на откриването беше подчинена на лозунгова реч на германски поет, видеоефекти на германски художници; германски хореографи бяха разложили тракийския танц до ръкомахане на забавен каданс. Теодосий Спасов и четирите лъча на кукерите трябваше да съобщят какво можем да очакваме в Пловдив. Александра Гюзелева и Михаил Заимов от студиото в София се опитваха да се съобразяват с разпадащия се ритъм на събитието, обявявайки имената на участниците. Чужд текст се валяше в устите им. Церемонията леко напомняше телевизионен комикс. Дигиталната замечтаност в патетичния рецитал на комисар Мария Габриел излетя далеч от културата. В химните на пловдивското откриване младежи скандираха „Ние“, а тв водещи обясняваха, че 1000 избраници от всички етноси, живеещи в Пловдив, са поканени да се качат на сцената. Войводиново е пловдивско село. Защо лозунгите от „електрическата катедрала” на пловдивската община не стигат до близкото село? Защото телевизиите ни помагат да виждаме само себе си в това „ние“.
В последните дни преди Коледа председателят на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов беше в три телевизии – при Жени Марчева в bTV, в сутрешния блок на БНТ при Ели Гигова и Даниел Михайлов и в сутрешния блок на „България он еър“ при Златимир Йочев. Ели Гигова и Даниел Михайлов бяха неподготвени да говорят с човек, който използва властта си, за да „мачка“ онези, които не са съгласни с неговите представи за култура. Само Златимир Йочев успя да удържи позицията си спрямо властимащ, който не беше доволен от въпросите му.
По БНТ, в едната част на сутрешния блок, шефът на парламентарна комисия се саморазправи с водещите на другата част – Рашидов отново изрецитира вербалната си непоносимост към екипа на „Култура.бг“. Проблемът не е само в неуважението към хора, които имат различни мнения, но и в разбирането какво е „култура“. Председателят каза: Аз повече знам за Ода Жон от националната телевизия, която някъде живее чуждопоклоннически във Франция. Един, който от три месеца го гледам в това предаване, който „Оскар“ няма, но за голямото Айше ли, сляпопо Айше, какво беше това Айше – оревахме орталъка…“. За Рашидов без „Оскар“ не се сяда на телевизионна софра! Трябва да си направил изложба в галерията на Волен Сидеров, за да имаш право да говориш за култура. Според Рашидов, актьорите са с джипове и културата им е донесла пълни зали, а пълните зали – добро заплащане. Световете в телевизиите обаче много често се сблъскват, колкото и силна да е властта на тези, които искат да ги разделят.
Жана Попова
