С Постановление № 274 на Министерски съвет от 6 декември 2018 г. е приет Правилник за прилагане на Закона за филмовата индустрия.
Той, също като ЗФИ, е обновен.
Там четем:
Чл. 14.
(3) Член на национална художествена комисия може да бъде експерт, който притежава висше образование по специалност в професионално направление в областите „Изкуства“ и „Хуманитарни науки“, „Социални, стопански и правни науки“, както и професионален опит като:
- 1. продуцент или актьор, който може да бъде доказван с притежаването на сродни права върху най-малко две произведения в областта на филмовото изкуство, или
- режисьор, сценарист, оператор, художник-постановчик (само за комисия по анимационно кино), който е и носител на авторски права за създаването на най-малко две произведения в областта на филмовото изкуство.
По този начин българските филмови критици са прогонени от националните художествени комисии. Това недоразумение противоречи на европейската практика. В предишния брой на вестника 7 критици изказаха своето отношение към отстраняването им от филмовия процес (вж. в. К, бр. 1 от 2019). Сега се обърнахме към 12 кинематографисти от различни поколения с въпросите:
Какво е отношението ви към филмовата критика и имат ли място представителите й в художествените комисии към ИА Национален филмов център?
Георги Дюлгеров:
Не знам мотивите на тези, които са лишили критиците от участие в комисиите, и не искам да съм арбитър в този пореден скандал. Едно мога да кажа – когато запушваш устата на някого, освен че не му даваш да говори, можеш да го задушиш.
Георги Чолаков:
Отношението ми към филмовата критика е положително. Убеден съм, че филмовите критици трябва да участват в художествените комисии на НФЦ, защото са най-безпристрастни от всички останали членове – нямат конфликт на интереси.
Елдора Трайкова:
Не ме интересува кой е в комисията. Интересува ме хората, които са там, да са талантливи, обективни, да разбират от кино и да могат да превъзмогнат обвързаностите и зависимостите, които имаме помежду си. А, според мен, критиците до голяма степен пропускат възможността да бъдат коректив в развитието на българското кино.
Иван Черкелов:
Добре би било филмите, които държавата подкрепя финансово, да се определят от една личност, носеща съответната дългосрочна отговорност. За съжаление, не намираме такава личност и прибягваме до временни комисии. Нормалният филмов процес е немислим без филмовата критика. И, естествено, критиците би трябвало да са част от тези комисии. Та – пуснете критиците в комисиите!
Илиян Метев:
Ролята на кинокритика в Националните художествени комисии трябва да се разглежда във връзка с това как те са съставени. Смятам, че принципите на сформиране на НХК трябва да се модернизират съществено със следните приоритети: 1) членовете да притежават конкретен и богат опит в правенето на съвременни филми и 2) членовете да са запознати с класически, както нови и алтернативни постижения в нашето изкуство. Според тези приоритети, в основата на НХК трябва да има действащи режисьори, продуценти и други кинотворци. Те имат най-пряк опит как се осъществява един филм от сценарий и впоследствие би трябвало и добре да могат да разпознаят неговия потенциал на ранен етап. На втора линия е важно да има и членове, които са гледали и разсъждавали върху най-различни форми на кинотворението: български, чуждестранни, нови, стари, комерсиални, независими и така нататък филми. Затова смятам, че присъствието и на кинокритик в НХК може да е ценно. Най-важна е компетентността на избраните членове и тяхната добронамереност при избора на проектите, които в крайна сметка ще дефинират най-новото българско кино.
Константин Божанов:
Безпристрастната филмова критика е основен фактор за съществуването на една здравословна киноиндустрия и култура. В идеалния си вариант кинокритиката е своеобразна форма на изкуство, която изследва определеното произведение в съвременен контекст. Колкото по-различни са гледните точки, от които критиците изхождат при подхода си, толкова по-обширна и адекватна е съвкупната им оценка. В едно сравнително малко кинообщество като нашето, където всеки познава всеки, най-често се страни от категорична оценка, когато това касае националното ни кино. В резултат рецензиите често се свеждат до директен преразказ на видяното от екрана без прилагане на конструктивен критичен анализ. Конструктивно-критичният анализ на завършеното произведение поставя критика в позиция на влияние върху посоката на киното като цяло. Моето лично мнение обаче е, че кинокритиците не би трябвало да бъдат част от подбора и оценката на киното в процеса на неговото осъществяване и поради тази причина не смятам, че би трябвало да участват в художествените комисии на НФЦ.
Костадин Бонев:
Винаги съм възприемал филмовата общност като едно неделимо цяло. Като единен организъм, чиято главна цел е създаването на художествен продукт с траен ефект върху зрителя. Преобладаващата част от хората, занимаващи се с филмова критика, са и ценни редактори или драматурзи. Филми по техни сценарии са често срещано явление.
Казусът с художествените комисии има две страни – юридическа и нравствено-емоционална.
В новоприетия Правилник за прилагане на ЗФИ в чл. 14 са определени експертите, които могат да бъдат членове на художествени комисии. Това са представители на професиите, които притежават авторски права. Нямам спомен при приемането на Правилника да е имало конфликти във филмовата общност.
Извън записаното в Правилника, остават няколко ситуации, наблюдавани в практиката. Активно работещите продуценти и режисьори практически влизат в трудовоправни отношения с голяма част от кандидатстващите и тяхното евентуално влизане в комисиите е съпроводено с допълнителни трудности и чести отводи. Изключването и на редакторите и драматурзите без авторски права, както и на филмовата критика, допълнително затрудняват избора на адекватно оценяващи комисии.
Намирам сегашната дискусия за навременна и полезна. Но, за да стигне до промяна на съществуващата ситуация, трябва да се мине през промяна на Правилника, което едва ли ще стане толкова бързо.
Любомир Младенов:
Честно казано, нито съм се замислял особено, нито пък тая каквато и да било съпротива към кинокритиката. Просто има хора, чието мнение уважавам и, в общи линии, следя публикациите им, и такива, които не ме интересуват особено. А сигурно има и критици, за които изобщо не знам.
Колкото до художествените комисии – мисля, че е глупаво това, което се е случило. Изобщо има големи недомислици с това кой да оценява.
Мартичка Божилова:
Филмовата критика е важна за всяка филмова индустрия. В Щатите и някои европейски страни определени имена на критици имат почти религиозен статут. Фестивалните секции на критиците, като Седмицата на критиката в Кан, се ползват с изключително уважение и престиж. Фестивалната награда на ФИПРЕССИ на Международната федерация на филмовата преса е много ценна за всеки филм, който има честта да я получи.
Миналата година по време на София филм фест дългогодишният и много успешен шеф на Израелския филмов фонд Катриел Шори сподели на среща с представители на българската филмова индустрия, че първото нещо, което е направил, когато е встъпил в длъжност, е било да изключи филмовите критици от журитата за финансиране на израелското кино. Колкото повече си мисля по тази тема, толкова повече възприемам нейния смисъл. Това би било гаранция за искрена и независима критика. От друга страна, в роден контекст, що се отнася до новия правилник, бих казала, че филмов критик има много повече място в художествените комисии, отколкото вписаните актьор или оператор. Но това е хубав повод да се повдигне въпросът за критиката и нейното значение. А то е важно. В България 30-годишното наместване в демокрацията доста попречи за създаване на ново качествено поколение филмова критика. Млади критици се появяват трудно. Свеж въздух се усеща в платформи като Film Society: Българско кинообщество. Смятам, че развитието на национална филмова критика би трябвало да е кауза на цялата ни филмова индустрия. На българската кинокритика трябва да бъдат предоставени повече платформи и стабилност, като участие на млади български критици в международни тренингови програми, развитие на българска фестивална преса (на фестивалите „Златна роза“ и „Златен ритон“, на Българската филмова академия и т.н.).
Милко Лазаров:
Смутен съм от поставените въпроси в тази анкета. Намирам ги за риторични. Знам за създалия се напоследък контекст и ще изложа някои мои лични разсъждения. Ако хипотезата е, че филмови критици няма да участват в Националните художествени комисии за кино (не зная дали това вече е решено или е само предложение), предполагам, ще се освободи пространство за така лелеяното и настоятелно желание за присъствие в тези комисии на представители на сдружението на телевизионните продуценти и подобни. Публичното сближаване на ръководството на ИА НФЦ с представители на това сдружение беше предвестник на тази тенденция. Много от сериозните ни автори ще проспят това, което ще се случи, затулени от често справедливото огорчение. Последните няколко художествени комисии взеха в по-голямата си част, дръзко казано, евтини решения в полза на развлекателното, лековато кино, представено от съвсем незаявени режисьори. Това се случи, въпреки присъствието на филмови критици в тези комисии. Опасявам се, че тяхното отсъствие напълно ще легитимира тенденцията. Кинематографията ни се намира в началото на различен период. Не е голяма утеха, че територията на родното кино беше завладяна последна от автентично пошлата културна политика. Съвсем не съм оптимист, че талантливи автори ще създават важни филми. Един ден тревожно ще се запитаме как стигнахме дотук. Заедно. Така стигнахме дотук. Заедно.
Павел Г. Веснаков:
Лишаването на филмовите критици от правото на глас в процеса на финансиране на новите български филми е странно решение, което затвърждава притеснението на всички ни – различните гилдии в индустрията са по-разединени от всякога. Във време, в което културата се опитва да оцелее и да се отърве от задушаващата прегръдка на социалните мрежи, гласът на критиците е важен ветропоказател, който може да бъде единствено в помощ на нас, не толкова ерудираните и не толкова информирани филмови дейци.
Петър Попзлатев:
Новата редакция на член 14, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗФИ, която елиминира филмовите критици от художествените комисии, недвусмислено показва, че 104-годишното българско кино не се нуждае от коректив, равносилен на задължителната днес здравна осигуровка. Напук на европейския опит, телевизионните продуценти завземат горещия стол в художествените комисии, без да си дават сметка, че точно този стол твърде често се превръща в операционната маса, на която се спасява животът на националния кинопроцес. Критиката е единствената интелектуална ваксина срещу зачестилите опити на недобросъвестни “продуценти” да получат финансова субсидия, без да гарантират на изхода художествен продукт. Горното е валидно поради факта, че единствено гилдията на кинокритиците не е обвързана финансово с филмовата индустрия. Това оформя ясен казус, който в случай, че се наложи, би озадачил сериозно правния отдел на Европейската комисия. С други думи, дългоочакваната нотификация през 2018 г. е възможно да бъде оспорена през настоящата 2019. Съветът за кино и административното решение на изпълнителния директор на Агенция НФЦ да редактира член 14. ал. 3 на практика има за цел да елиминира опозицията на единствено незаинтересованите финансово филмови критици при гласуването за държавна финансова подкрепа.
Друг антиевропейски абсурд, който се крие в това решение, е, че телевизионни продуценти се гласят да взимат парче от държавното финансово подпомагане на кино за големия екран. Законите в Европа по различен начин задължават частни и обществени тв канали да подпомагат филмовата индустрия чрез предварителни откупки за излъчване на игрални филми със суми, достигащи до 40%, в някои случай – до 60% от бюджета на филма. Обратното, Агенцията за кино никога не финансира телевизионни продукти. В случая редакцията на член 14, ал.3, като изключим покварената й в морален аспект дефиниция, е чисто правно атакуема. Известно е, че единствено членове на гилдията на филмовата критика участват активно във всички международни комисии, като само чрез този факт с компетентността си носят обновление за световни тенденции в развитието на киноизкуството. Нито сценаристи, нито режисьори, а ще по-малко продуценти или техници са извоювали към момента престижа да участват като членове на журита извън страната.
Това са фактите. Решението да се отнеме думата на критиката е равносилно на решението да се продаде студия „Бояна“ на американското кино и да се унищожат киносалоните в страната. Ако стане факт, чл.14, ал. 3 отваря широко платно за корупционни схеми, които сериозно заплашват творческия процес.
21 януари 2019 г.
