За Венецуела и чавизма – без сложни обяснения

З
  1. Венецуела беше най-богатата страна в Южна Америка. Но това богатство й направи лоша услуга. В средата на ХХ век, по време на бурния разцвет на нефтената индустрия, в страната бе „внесено” значително количество инженери, лекари, банкери, предприемачи и т.н. Местният бял елит от времето на Маркос Перес Хименес[1], вместо да разширява собствената си средна класа, я внасяше като скъпа „стока” за потребление, заплащайки я със свръхпечалбите от нефта.

Само португалците се оказаха стотици хиляди и при това, те не са най-голямата диаспора.

  1. Всъщност чавизма като идея, ако му махнете лъскавата опаковка, не е нищо друго, освен преразпределение на доходите. Взимаме от „лошите“ момчета – белия елит, и даваме на „добрите“ – индианците, креолите, мулатите, самбо.

Популярността на Чавес сред народа и първите обективни успехи на неговото управление бяха свързани именно с мащабни социални проекти, които предоставяха по-голям достъп на местните социални „жертви” до образование, здравеопазване, чиста вода, социални помощи и т.н. Но желанието му да разчита на армията (армията трябваше да бъде извадена от контрола на „белия елит” и Чавес трябваше да си осигури свои офицери) означаваше експоненциално увеличаване на разходите за купуване лоялността на силите за сигурност.

  1. В крайна сметка, тъкмо неимоверното увеличаване на разходите заради всички тези хора – като се почне от собствения корумпиран елит и се стигне до индианците в джунглата – води страната до пълна катастрофа. Първо бяха изгонени чужденците, след това разграбиха/национализираха крупния бизнес, после средния, а накрая стигнаха и до сергиите. От гледна точка на теорията на чавизма, извършеното беше в реда на нещата, защото национализираните обекти не бяха собственост на венецуелци, а на чужд национално-класов елемент. Чавизмът до голяма степен е национализъм, но това често се забравя.
  2. Днес Венецуела е класически случай на failed state (провалена държава). И фактът, че няма тоалетна хартия, далеч не е най-лошото. Два часа на ден пускат вода и ток, лекарства няма, не можеш да се надяваш и на кой знае каква медицинска помощ. Например, хемодиализата – една елементарна процедура в днешно време – не се извършва от много години. И това обрича хората с бъбречна недостатъчност на бърза и болезнена смърт. В съседните държави вече има милиони бежанци и те ще станат още повече, ако сегашните тенденции се запазят. Това е причината граничещите с Венецуела страни дружно да подкрепят преврата.
  3. Николас Мадуро. В действителност не той е ключовата фигура, която консолидира режима. Важният човек е един от лидерите на неуспешния първи преврат на Чавес през 1992 г., който по-късно става възлова фигура и заместник в неговата администрация, бивш министър на вътрешните работи и правосъдието, а сега лидер на партия, председател на Националната асамблея, заменила парламента. Смята се, че той е един от лидерите на наркокартела Los Soles. Освен това е и телевизионен водещ. Изобщо, изключително интересна фигура. Името му е Диосдадо Кабело.
  4. Обективно погледнато, именно Кабело – чиято функция беше да осигурява свръзката между всички стълбове и спътници на чавизма – армията, партията, медиите и „образованите бели”, всички те, клели се във вярност на Чавес – днес е истинският лидер на държавата, докато Мадуро развява венецуелското знаме пред телевизионните камери. Кабело води преговори, вдига бойния дух на генералите, а едновременно с това прави войнствени изявления. Твърди, че постоянно държи връзка с обявилия се за президент Хуан Гуайдо („той ми каза, че е подложен на силен натиск от чужбина”). (Гуайдо: „Кабело лъже дори когато казва истината”.) Кабело няма бъдеще в свят без чавизъм. Като организатор на търговия с наркотици, САЩ са му наложили санкции (запорирали са му активи в размер на 800 млн. долара). Освен това е следствен по обвинение, че е организирал опит за убийство на Марко Рубио – най-последователният критик на венецуелското правителство в Щатите.
  5. 7. Когато след Мексико сериалът Narcos[2] стигне до Венецуела и до държавния й наркокартел Los Soles, главният антигерой на сезона ще бъде именно Кабело. Ако и Чавес да влагаше някаква политическа идея в това да подкрепя търговията с наркотици – той я разбираше като „война срещу Съединените щати на територията на Колумбия”, той все пак се опитваше да използва ресурсите на ФАРК[3], а не лично да се занимава с наркотрафика. След смъртта му обаче генералите във Венецуела поеха в свои ръце директния контрол над трафика на дрога, увеличавайки двойно и тройно и приходи, и разходи по изчистване на репутацията си. Стигна се до там, че половин тон кокаин бе иззет от високопоставени служители на органите за сигурност, пребиваващи в Испания. А служители на гражданската авиация във Венецуела бяха хванати да предоставят на самолети, превозващи наркотици, фалшиви кодове за линии, ползвани от пътнически самолети. Всъщност, разкритата пряка връзка между венецуелските генерали и трафика на наркотици укрепи режима с двойна сила – в новия свят, след Мадуро, тези мъжаги няма да има къде другаде да отидат, освен в затвора.
  6. Трафикът на наркотици, контрабандата, свързана с държавни поръчки, и черният пазар са трите кита, на които се крепи благосъстоянието на съществуващия елит във Венецуела. Обществото е деградирало и опростяло. От страната са емигрирали заможните и образованите. Така във всяка европейска страна има програма за връщане в родината на „венецуелците” от италиански, испански, португалски и немски произход. Тези, които няма къде да се върнат, са в по-голямата си част в съседните държави. Това означава, че който и да дойде днес на власт, проблемите на страната няма да могат да бъдат решени. Важно е оптимистите да разберат това. Но запазването на властта в ръцете на чавистите дори не дава надежда за решаването на проблемите.
  7. Затова моята прогноза е следната – първо, победата на „опозицията” няма да позволи да се сформира стабилно и работещо правителство и Венецуела я чакат много сътресения. Второ, ако чавистите победят, това няма да им гарантира стабилност и политическо дълголетие. 25 милиона души искат държавност, ток, вода, лекарства, здравни грижи. Овен това, те знаят какво е да се живее в държава, а днес във Венецуела държава няма. И няма шансове такава да се появи в творческия съюз между разговарящия с птички Мадуро и картела Los Soles. Какъв е тогава изходът?

Според мен, решението е във второто, третото „поколение” военни. На първо място, днешните майори и подполковници не са съдени за наркотрафик като техните шефове, а на второ – животът, който водят, е далеч от „чависткия елит” и много повече се доближава до този на обикновените венецуелци. И тъкмо те ще си кажат думата. Ако не днес, то след няколко години.

  1. Що се отнася до инвеститорите в потенциално „белия сектор” на икономиката – нефтената индустрия – за тях е важно да осъзнаят, че в сегашната ситуация са по-скоро заложници, а не толкова реални партньори на венецуелските елити. За тези елити нефтът не е начин за печелене на пари, дори не е обещание за печалба. Той е по-скоро начин поне някой да бъде накаран да работи с тях и, разбира се, им осигурява валутата, с която да си купят всичко, което пожелаят. Китайците явно разбират това, съдейки по рязкото намаляване на контактите и регистрираните от Венецуела загуби. За да може венецуелският нефт отново да привлича международен интерес и в перспектива да носи печалби, страната трябва да се справи с много неща – да спре инфлацията, да възстанови основните функции на държавата и радикално да премахнe обвързаностите на органите за сигурност с наркотрафика.

Глеб Кузнецов

Глеб Кузнецов е политолог, председател на експертния съвет на Експертния институт за социални изследвания.

Эхо Москвы, 26.01.2019

Превод от руски Виржиния Томова

 

[1] Маркос Перес Хименес (1914-2001) – президент на Венецуела в периода 1953-1958, последният представител от „епохата” на великите диктатори на Латинска Америка – 1940-1960.

[2] Narcos e сериал на Netflix, създаден по действителни събития в Мексико.

[3] ФАРК или „Революционните въоръжени сили на Колумбия – народна армия“ е партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология. Обявена е за терористична организация от САЩ и ЕС. Според доклад на колумбийското правителство, ФАРК годишно печели над 1 милиарда долара от наркотрафик, което е 78% от доходите й.

За автора

Из чуждата преса

Категории