Кои са „жълтите жилетки” в действителност?

К

Кои са „жълтите жилетки”? От зараждането на движението през есента на 2018 г., коментаторите подчертаваха в голяма степен неговия сложен характер. Според тях, в социологически план „жълтите жилетки” били обединили всички губещи от глобализацията, независимо от възраст, пол или произход. В политически били разчупили традиционните принципи на мобилизацията, за да могат да съберат рамо до рамо в борбата срещу елитите и най-отдалечените от политиката граждани, и близките до левицата, и радикалните десни.

Бяха направени много социологически проучвания, измерващи подкрепата на французите за „жълтите жилетки”, но в същото време разполагахме с малко данни, от които достатъчно обективно да оценим пъстрия характер на движението.

Първите теренни изследвания очертаха един специфичен портрет с откроено силно присъствие на жени, на хора със скромни доходи и на граждани, протестиращи за първи път (проучването, направено от колектив университетски преподаватели, е представено в „Монд” на 12 декември 2018 г.). В края на ноември 2018 г. в социалните мрежи бе разпространен въпросник с цел да изясни политическия профил на „жълтите жилетки”. В резултат той регистрира превеса на онези, които отказват да се определят политически (изследването е извършено от колектива „Критична величина” – Quantité critique, и е публикувано в „Юманите” на 19 декември 2018 г.).

Количественото изследване, което ние започнахме на 22 декември 2018 г., имаше за цел да обхване близо 300 фейсбук групи, създадени на територията на всички департаменти във Франция.

Размерът на нашата извадка – към днешна дата имаме повече от 1750 отговорили, като от тях 1 455 анкети са обработени – това ни позволява да задълбочим социологическите си познания върху подбудите на движението.

 

Разнообразна извадка

Възползвахме се от мобилизирането на „жълтите жилетки” в групи във фейсбук, в които движението се е зародило и продължава да се структурира.

На практика, разпространихме линк към въпросника, който да може да се попълни онлайн, както сред основните национални фейсбук групи на „жълтите жилетки”, така и сред местни регионални групи. Целта беше проучването ни да обхване колкото се може по-голяма част от Франция.

Сред тези хора, които са различни от мобилизираните и активни „жълти жилетки” на терен, ние разграничихме две големи групи:

Едните – „най-активните” – съобщават, че са участвали в поне един протест или блокиране на пътища (74%). Вторите (26%) са класифицирани като „по-малко активни”. Двете подгрупи са с много близки социологически характеристики – като при слабо активните има лек превес на жените, на най-възрастните и на тези, намиращи се в най-несигурна икономическа ситуация.

По отношение на изповядваните политически ценности и електорално поведение, двете подгрупи много си приличат, заради което няма особен смисъл да бъдат разглеждани по отделно. В заключение, нека кажем и че извадката е представителна по отношение географски обхват. Всички региони на континентална Франция са представени с по минимум 95 респонденти.

И така: 35% от анкетираните „жълти жилетки” живеят на село, 7% във ферма или вила в провинцията, 38% – в средно голям или малък град и 20% – в голям град или предградие. Жените (56%) са повече от мъжете (44%) – това е феномен, доста необичаен за големите социални движения, но съответстващ на констатациите, направени в предишни проучвания.

Извадката е разнообразна и по отношение на възрастта (доминира възрастовата група на хората между 35-49 години (38%), следвана от възрастовата група на 50-64 годишните (29%). По отношение на семейно положение, най-много са двойките с дете/деца (45%), следвани от неомъжените/неженените (25%), от двойките без деца (18%) и от непълните семейства (домакинствата с един родител) (12%). Що се отнася до образователната степен на анкетираните, те се разделят по равно на три групи – първите нямат диплома за завършено средно образование (bac), вторите имат такава диплома, а третите са с по-висока образователна степен – bac + 2 и нагоре[1].

Предимство на нашето проучване е, че ние включихме и въпроси, които са задавани в рамките на вече провеждани изследвания на общественото мнение. Целта е да анализираме разликите по отношение политическите нагласи и изповядвани ценности.

Благодарение на отворените въпроси, от които респондентите в голяма степен се възползваха, ние определихме основните типове говорене и какъв е профилът на тези, които ги използват

 

Да се вземе от богатите, за да се даде на бедните

По отношение заетостта и упражняваната професия, анкетираните не се различават особено от населението на Франция. Онези, които упражняват професията си, очевидно по-голямата част от респондентите, са 67% (с 4 пункта по-малко от средното за страната), безработните са 13% (малко повече от средното за страната), а пенсионерите са 12% (два пъти по-малко от средното за страната).

Сред заетите, с изключение на заемащите ръководни позиции (в анкетата те са значително по-слабо представени – само 10%, докато сред активното население на Франция те са с 8% повече), и на занаятчиите и търговците (те са свръхпредставени и със своите 14% са два пъти повече, отколкото са като процент от населението на Франция), останалите категории отговарят на обобщения образ на французите: 29% са т. нар. „приложни специалисти”[2], 28% са чиновници, 19% са работници и 1% – земеделски производители.

Ако има нещо, което да е характерно за „жълтите жилетки”, то това е високата степен на социална несигурност, в която се намират. Повече от 68% от анкетираните живеят в домакинство с разполагаем нетен доход под 2 480 евро – какъвто е размерът на средния доход във Франция. 17% живеят в домакинство, което разполага с по-малко от 1 136 евро на месец. Това е ситуация, в която се намират 10% от французите – най-бедната част от населението.

Според нашата извадка, 74% от анкетираните живеят в условия на социална несигурност, което е почти два пъти повече от средното за страната! Този проблем засяга повече жените (78%), отколкото мъжете (68%).

Социалната несигурност обяснява защо неравенствата (26%), покупателната способност (25%) и бедността (14%) водят списъка с 14-те най-важни предизвикателства пред Франция, предложени във въпросника. След тях са посочени данъците и таксите (11%). Тя обяснява и силният гняв срещу „различията между богатите и бедните“, оценен със 7,7 пункта по скала от 0 до 10.

Ето защо не трябва да се изненадваме от широката подкрепа (87%), с която се ползва идеята, че: „за да се установи социална справедливост, трябва да се вземе от богатите и да се даде на бедните”. (Тези 87% са с около 20% повече от средното за страната).

Сплотеността на движението се дължи както на опита, който всички работещи споделят, живеейки в ситуация на социална несигурност, така и на общото отхвърляне на неравенствата, и на консенсуса по въпроса за преразпределянето на благата.

 

„Жълтите жилетки” – на разстояние от партиите, но без да са аполитични

Какво е отношението на „жълтите жилетки” към политиката? На първо място, всички те си приличат по това, че не са сред привържениците на Еманюел Макрон. Само 4% от тях са гласували за него на първия тур на президентските избори. Но най-впечатляващото е, че отхвърлят традиционните политически категории.

60% от респондентите не могат да определят предпочитанията си по оста „ляво” – „дясно”! За да бъдем по-точни – 8% казват, че не са „нито леви, нито десни“, а 52% казват, че „не попадат в тези категории“. Този процент е значително по-голям в сравнение с отчитания от социологическите проучвания сред французите като цяло.

Това дистанциране от политическия живот се отразява и в големия дял протестиращи за първи път: 55% от извадката. 61% от тези, които не могат да се определят нито като леви, нито като десни, сега излизат за първи път на протест. Тези резултати обезсмислят предположенията, че крайни политически движения могат да „яхнат” мобилизацията на „жълтите жилетки”. Въпреки това, анкетираните не са непременно аполитични, както смятат някои анализатори: 23% казват, че се интересуват „много” от политика, а 33% – „до известна степен”. Тези числа вероятно са завишени в контекста на мобилизацията, но като цяло са по-високи от процентите, давани при социологическите проучвания във Франция (обикновено резултатите са 10% за „много” заинтересованите и 30% за тези, отговарящи с „до известна степен”).

Сред „жълтите жилетки”, които са се определили в оста „ляво” – „дясно”, резултатите са следните: доминира левицата, като 23% казват, че са много леви, 42% – че са леви, 7% – че са в центъра, 14% – че са десни и още 14% – че са много десни. Тази група протестиращи е в „синхрон” с изборната игра: 80% от „много левите” споделят, че през 2017 г. са гласували за Жан-Люк Меланшон, докато 90% от „много десните” признават, че са дали вота си за Марин льо Пен. Въпросната група се интересува и много от политика – особено онези от „жълтите жилетки”, които се определят за много леви. Близките до левицата и до нейното крайно крило и друг път са участвали в социални движения и са (или са били) членове на синдикални сдружения. Възможно е тъкмо те да играят ключова роля в политическата акултурация (обезличаване – бел. пр.) на движението, на която сме свидетели вече седмици наред.

 

Върховенство на народния суверенитет

Нашето изследване включва и няколко въпроса за предпочитанията към народния суверенитет и антиелитизма, две нагласи, често свързани с популизма. По тях „жълтите жилетки” имат ясно изразено мнение. 93% са съгласни, че „народът, а не политиците, трябва да вземат най-важните решения”. При последните социологически проучвания тази позиция се споделя от 50% до 60% от французите. Същото се отнася и до въпроса за отхвърлянето на политическите елити: 95% убедено заявяват, че „политиците говорят много, а действат малко”.

Тези позиции, които печелят максимална подкрепа сред анкетираните, участвали в голям брой демонстрации, противоречат на идеята, че политическото недоверие би довело до апатия.

 

От „да можеш да живееш” до „политическа криза”: лексикален анализ

Сред въпросите ни имаше и два отворени, отнасящи се до образа на движението и причините то да бъде подкрепено. На тях отговориха около 80% от анкетираните. И при двата случая преобладаваше сюжетната линия: „да може да се живее“. Тя се вписва в констатациите, пряко свързани с ежедневието на „жълтите жилетки” (стопяваща се покупателна способност, недостатъчни заплати и пенсии, отрицателно отношение към плащане на данъци, възприемането им като нещо твърде досадно…), и с желанието им да са в състояние да живеят от работата си, а не просто да оцеляват.

Говоренето в морални категории също се откроява отчетливо – това става както през теми, свързани с достойното заплащане и живот, така и през надеждата за по-добро бъдеще за децата.

Далеч от какъвто и да било прочит на пужадистки[3] бунт, „жълтите жилетки” говорят за необходимостта да си възвърнат достойнството и усещането за солидарност между тях.

Изглежда, че тези теми са били поставяни на първо място в „книгата” с оплаквания и по време на събиранията, организирани по повод т. нар. „големи национални дебати”. Но ако и всички „жълти жилетки” да използват израза „да може да се живее“, то той е най-силно застъпен сред намиращите се в най-несигурна социална ситуация, сред най-ниско образованите, сред най-слабо интересуващите се от политика и сред най-малко активните в движението.

Следвайки нашия лексикален анализ, стигаме до втория тип говорене, най-често използван във връзка с движението на „жълтите жилетки” и другите участници в случващото се. То се върти около символичната граница между „народно движение” срещу социалната несправедливост и привилегированите и некомпетентни елити, капсулирали се в безразличие, дори в презрение към останалите.

Темата за „политическата криза” оформя третия тип специфично говорене. При него „жълтите жилетки” акцентират върху необходимите промени в системата, за която смятат, че обслужва най-богатите. Тук лексиката е най-сложна, оцветена от силни емоции като гняв и надежда. Тя е продукт на онези „жълти жилетки”, които са най-образовани, най-интересуващи се от политика, най-активни в движението, изпитващи най-малка несигурност в социален план и определящи се като застъпници на най-леви позиции.

Далеч назад остават теми, характерни за крайната левицата (антикапитализъм, икономическа експлоатация, класова борба…), и за крайната десница (утвърждаване на националния суверенитет и идентичност, радикално отхвърляне на мигрантите). Това е особеност, която само затвърждава неконвенционалното идеологическо структуриране при „жълтите жилетки”.

Последният тип говорене се отнася до „жаждата за справедливост“. При него е характерно утвърждаването на ценностите на републиката и отхвърлянето на социалната и данъчна несправедливост. Когато тонът е изцяло положителен, става ясно, че говорят най-вече онези „жълти жилетки”, които са най-високо образовани и най-много се интересуват от политика.

Темата за демократичното и гражданско обновяване е смятана за много важна: 97% от „жълтите жилетки” смятат, че демокрацията не работи много добре (25%) или че изобщо не функционира (72%). Това е с 37% повече от резултата, регистриран при допитване сред французите.

А на въпроса кой „трябва да реши кое е най-доброто за страната”, мнозинството респонденти се доверяват най-вече на гражданите, избрани на случаен принцип (53%, срещу 17% при допитване сред французите). Малцина подкрепят варианта решенията да се взимат от депутатите (13%) или от президента на републиката (2%). За 30% от изследваната извадка решенията могат да се взимат от експерти. Същият е процентът, който регистрират и социологическите проучвания, проведени сред населението на Франция.

Тези от „жълтите жилетки”, които смятат, че трябва да се разчита най-вече на избрани с жребий граждани, са с най-ниско образование и с най-несигурно социално положение. Те са и най-активни в движението, и най-непокорни и бунтуващи се срещу политическите елити. Същевременно декларират, че от политика се интересуват малко или изобщо не й обръщат внимание; не могат да се определят по оста „ляво” – „дясно” и в повечето случаи не гласуват.

Обратно, жълтите жилетки”, които се обявяват по-скоро в подкрепа на една парламентарна система, са с по-висока степен на образование и по-малко ощетени икономически. Те се интересуват повече от политика и когато интересите им бъдат заплашени, започват да защитават леви позиции. И накрая онези „жълти жилетки”, които се обявяват за правителство на експертите, не са в толкова неблагоприятно положение, колкото останалите, но въпреки това малко се интересуват от политика и инвестират по-малко време и усилия в движението. Мнозина от тях са гласували на парламентарните избори през 2017 г. и когато се почувстват застрашени, реагират по-скоро с десни възгледи.

 

Враждебни спрямо глобализацията

Темата за миграцията не присъства сред претенциите на „жълтите жилетки”. Въпреки че от десет човека шест смятат, че „във Франция има твърде много мигранти“ – това е мнение, споделяно като цяло и сред французите.

Най-неприемащи мигрантите са онези, които най-малко се интересуват от политика и са в най-несигурно социално положение. Миграцията се отхвърля и от „жълтите жилетки”, чувстващи се притеснени заради високите данъци и ниската покупателна способност. А онези, които отдават най-голямо значение на проблема с бедността и неравенствата, са настроени далеч не толкова враждебно към мигрантите.

Като цяло, „жълтите жилетки” се големи противници на глобализацията. Близо 87% са съгласни с тезата, че „икономическите последици от глобализацията са изключително негативни за Франция” (тази позиция се подкрепя от 63% от французите).

„Жълтите жилетки” споделят и траен евроскептицизъм – 83% от тях се обявяват против идеята, че „Франция трябва да задълбочи усилията си в изграждането на Европа”. И колкото по-силно отхвърлят тази идея, толкова по-категорично се обявяват и срещу елитите.

Няколко месеца преди европейските избори този резултат подсказва, че някои „жълти жилетки” биха могли да обърнат повече внимание на евроскептични и суверенистки кандидати при положение, че партиите, които ги издигат, успеят да обяснят тези проблеми по-ясно.

 

Слаби еколози – също както средностатистическият французин

„Жълтите жилетки” трудно могат да се обявяват за защитници на екологичния преход, тъй като движението им се мобилизира в отговор на предизвикателствата, породени от по-високия екоданък върху горивата. В същото време, не липсва загриженост по отношение влошаването на околната среда. 7% от нашата извадка посочват, че околната среда и глобалното затопляне са най-важният проблем за Франция днес. Това очевидно е слаб резултат в сравнение с огромното значение, което се отдава на икономическите въпроси. Но и на последните президентски избори само 6% от французите определиха околната среда като най-сериозното предизвикателство пред Франция!

По въпроса за екологичния преход, „жълтите жилетки“ споделят три различни позиции. В нашата извадка 31% заявяват, че са „готови да приемат понижаване на жизнения им стандарт, ако с това допринесат за защита на околната среда”. 35% отхвърлят тази идея, а 34% не могат да отговорят. На този въпрос отговорите отговарят на съотношението, регистрирано от социологическите проучвания сред френското население.

Тристан Гера, Фредерик Гонтие, Хлое Александр, Флоран Гугу и Симон Персико

Авторите са изследователи от Института за политически науки в Гренобъл и от лабораторията Pact към Националния център за научни изследвания (CNRS).

Монд, 25.01.2019

Превод от френски Иван Николов

 

[1] BAC +3 се равнява на бакалавърската образователна степен в ЕС, BAC +5 – на магистърската, а BAC +8 – на образователната и научна степен „доктор”.

[2] В тази група се включват медицински работници, като сестри и акушерки, управители на заведения за бързо хранене, шефове в автосервизи и т.н.

[3] Свързва се с пужадизма – дясно политическо течение от 50-те години на миналия век, защитавало интересите на дребните търговци и занаятчии.

За автора

Из чуждата преса

Категории