За Снежина…
Бях далече от България, когато тя ни напусна. Трудно ми е да мисля и говоря за нея в минало време. И все пак…
Снежина Гълъбова-Лечева – артист-корепетитор, задълбочен музикант, пианист с индивидуален облик, съмишленик, приятел, на когото винаги, в пълна степен можеше да се разчита. Вихрена жизненост и активност, ведър характер, разпръскващ светлина и оптимизъм, и още – увереност , че и в най-трудните моменти има решения, които помагат на младия изпълнител да погледне с доверие в бъдещето си… Забележителен е пътят й на акомпанятор с Боян Лечев, Георги Бадев, Венцислав Николов и още много други.
За мен десетте интензивни и разнообразни изпълнителски години (до 1984 г.), когато имах щастието да работя с нея, бяха общуване с партньор, който задълбочено анализираше и проникваше в най-тънките, „невидими” детайли на произведенията… Със Снежина изградих много голяма част от репертоара си. Изнесохме огромно количество концерти (у нас и в чужбина), реализирахме много записи, документални и студийни – за „Балкантон”, БНР, БНТ („Музика с виолончело” в четири серии). Когато тя се оттегли от активна концертна и педагогическа дейност (беше от най-авторитетните професори в НМА), се виждахме по-рядко, но във всички последвали наши срещи и дългите телефонни разговори пред мен стоеше същият стар приятел с искрен интерес към предстоящи мои концерти, нови партньори, към целия музикален живот. Откриваше и безпогрешно прогнозираше развитието на нови имена. Критикуваше или хвалеше винаги от позицията на най-висок професионализъм. Винаги – с дълбока и неподправена загриженост за случващото се в българската музикална култура, за нейното бъдеще.
И няма как Снежина -– Учител и Съветник на много млади, ярки музиканти, Изпълнител с верни почитатели -– да не внушава чувство на дълбок респект и преклонение.
Нека не я забравяме!
