Усещаме ли при всекидневното си потапяне в web как мрежата еволюира? Кога точно стана излишно да пишем на ръка www и http в полето на браузъра пред адреса на сайта, който искаме да посетим? А дали ни прави впечатление как напоследък вече можем да пишем произволни думи и изрази в браузъра и да получаваме резултат като от търсачка, вместо съобщение за грешка? Промените настъпват неусетно и ние някак инстинктивно ги приемаме или им се съпротивляваме, без да се замисляме какво стои зад тях.
Дали някой помни, например, как през септември 2008-а Google извади от торбата с чудесата чисто новия браузър Chrome и по света изведнъж се заговори за голяма промяна, за революция в света на уеб, за web 3.0? У нас по това време „плоските клиенти“, за които главно бе предназначен Chrome, не бяха разпространени, така че едва ли сме се почувствали разтърсени от новината, но е факт, че освен всичко, което Chrome даде на web разработчиците, за нас, потребителите, това бе първата успешна комбинация от браузър и операционна система, комбинация, която направи десктопа напълно достатъчен, а Windows-a – излишен. На някои това им се стори заплаха. Други го приеха заедно с модата на смартфоните. Тази драстична промяна обаче няма да е последната.
Миналия септември Chrome навърши 10 години и продължава да стряска с радикални и противоречиви инициативи. Това, което е на път в момента да се случи, е „основно преосмисляне на URL адресите в мрежата“ или иначе казано, ликвидиране на URL-ите с един нов инструмент – TrickURI. (В кавичките са думите на Емили Старк, техническият ръководител на Chrome, цитирана от Wired по повода.)
Какво налага това? Налага го развитието на web, разширяване на функционалността на мрежата – URL-ите стават все по-дълги и неразбираеми, маскират се от съкращаващи връзки и схеми за пренасочване (на мобилните си устройства ние дори не виждаме повечето URL-и), а тази непрозрачност е добре дошла за кибер престъпниците и техните фишинг схеми. Теглили ли сте фалшиви приложения, приемали ли сте съмнителни уеб услуги просто защото не виждате самоличността на сайта отсреща, с който осъществявате транзакцията? Екипът на Chrome се е заел да промени това, да усъвършенства начина за предаване на идентичност в уеб, за да се повиши сигурността и това да не е за сметка на удобството при такива ежедневни, рутинни действия като споделяне на линкове, например.
Да, но нямаше ли вече подобен опит и през 2014? Екипът на Chrome тогава се опита да въведе една „дреболия“, наречена чип за произход (origin chip) – името на действителния домейн се изписваше горе в полето на браузъра, а целият URL се показваше след кликване. По някаква причина Chrome се отказа от идеята си, но защо? Факт е, че все по-рядко въвеждаме пълен URL адрес в адресната лента, освен това, много модерни уеб приложения, задвижвани от JavaScript, отхвърлят URL адресите (тъкмо мозъците в Google откриха web-потенциала на Java, впрочем), пък и пълният URL адрес поначало рядко се вижда на телефоните и следователно става все по-ненужен. Google няма как да не е забелязал тази тенденция на отмиране на URL. Защо да не заложи тъкмо на нея, ако това ще привлича трафик за сметка на други компании, заинтересовани от това как хората браузят в web? Защото другите компании ще негодуват? Защото хората инстинктивно ще се съпротивляват на новото и ще се страхуват от хаос и дезинтеграция в уеб? Да си спомним съпротивата при стартирането на HTTPS инициативата за web криптиране. Опитът на Chrome да превърне HTTPS в стандарт, макар и за добро, вместо да събуди доверие, направи всички сайтове, които не са криптирани, да изглеждат съмнителни. Сега страховете са подобни и „най-важното предизвикателство ще е да се избегне маркирането на легитимни домейни като съмнителни“- казва Емили Старк. Но хаос и дезинтеграция на web-инфраструктурата няма как да има. Сигурна съм, че няма и да усетим кога нововъведението е влязло в сила. И все пак, става дума за „една наистина стара, отворена и доста широка платформа“, така че каквато и промяна да се предприеме, все някой ще е недоволен. Но промяна ще има, защото сега всички са недоволни.
