Вероника Азарова ми подари своята монография “Преговарящият политик” след една трудна дискусия, която модерирах по време на Софийския международен литературен фестивал – дискусия, саботирана от проблеми в слушалките, от една страна, и от неуспешните преговори между преводачките и озвучителите, от друга. (Друг е въпросът, че след нея отвъртях гигантски скандал на загубения в себе си шеф на един чуждоземен културен институт, питайки го в какво точно естество е взел думата – и знае ли за какво изобщо говори.)
За разлика от Силвия Чолева, поне знаех, че “Преговарящият политик” не е художествена книга. Бях до такава степен разстроен от серията свади и разпади същата вечер, че изобщо, ама изобщо не съм отчел поканата от Вероника да участвам в представянето на книгата.
Панаирът продължи да тече, книгата на Вероника попадна върху “Животът тече” на Гросман и купчината други книги, с които се бях снабдил… И щеше да си остане там в периода между празниците, в очакване на ЧНГ и първия ни брой.
И изведнъж шашардисан разбирам, от фейсбук и разни шеговити съобщения, че трябвало да приказвам на премиерата. Затова във вторник, в 18 ч. и 21 мин., писах на Вероника: Здрасти! Може би има недоразумение – аз останах с убеждението, че твоето предложение е да напиша в рубриката си за твоята книга. Не да говоря на премиерата.
След не повече от 3 минути Вероника Азарова вече ми беше позвънила и докато тиках количката в Лидл на “Стамболийски” с “Вардар” с три моркова, пет глави лук, два вида бисквити и търсех къде има ванилия, гл.ас. д-р Азарова вече водеше преговори с мен да участвам в тази премиера. Аз, аз, който твърдо бях обявил, че след 16 декември няма да участвам в нищо и никъде, заради никого.
Та, какъв преговарящ политик е тя?
Вероника е преговарящ романтик. Тя създава впечатление на общителен и кооперативен партньор, който с лекота се адаптира към дневния ред на опонента в мое лице. Когато обаче бъдат засегнати въпроси, свързани с нравствени ценности, романтикът реагира неочаквано рязко. Вероника може да ви се стори непредсказуема – ту мека и дипломатична, ту с остро и бурно поведение на хищник. Тя може да бъде външно дипломатична, а вътрешно непоколебима. Вероника Азарова преговаряше с мен творчески, от моралната си стрелкова позиция тя избегна всички шаблонни решения да се тръшка и вайка, заложи на интуицията си и изцяло ме заблуди с привидната си мекота… Ей такава я разпознах впоследствие в класификацията, предложена в книгата й.
В крайна сметка, ето ме на премиерата. Вероника спечели преговорите с мен. За нейно щастие и за мое нещастие. Това, разбира се, може да се счете и за нейна хабилитация.
С други думи, нека просто да съобщя, че Вероника Азарова е не само превъзходен теоретик, но и превъзходен практик. Теоретикът и практикът не се бият в нея, напротив. Тя наистина знае какво прави. (А аз, ако бях прочел овреме книгата й, щях още повече да притисна до стената онзи чуждоземен чиновник, като овладея непреодолимото понякога желание да кажа всичко, което съм си наумил, и в спора си с него, докато се аргументирам, нямаше да му дам информация, която той нито заслужава, нито може да разбере…)
Та ето как се озовах да говоря за книга, от която почти нищо не разбирам, благодарение на преговарящия политик – и още повече учен – Вероника Азарова.
Прочее, мимоходом разбрах какво ми казваха хората, които научиха, че тази вечер ще съм тук, в “Книгата”: Внимавай, тази жена може да те разведе…
Може, разбира се. Улисан в преговорите с Вероника, така и не намерих ванилия.
Бел.ред. Думи от представянето на „Преговарящият политик” от Вероника Азарова („Изток-Запад”, 2018) с участието на проф. Михаил Неделчев, проф. Мария Попова и Митко Новков (20 декември м.г.).
