Месец и нещо, преди да навърши 78, отлетя великият немскоезичен актьор Бруно Ганц, роден и починал в Швейцария. С благородното, самовглъбено лице и страдалчески очи, с неудовлетворението и търсачеството на своите млади герои, той е емблема на Новото немско кино от 70-те, а днес – един от най-значимите европейски актьори в киното и театъра (често играеше при Петер Щайн). Именно Бруно Ганц е мустакатият и болен Джонатан Цимерман в абсурдния трилър „Американският приятел“ (1977) по Патриша Хайсмит или влюбеният ангел Дамиел с дългото палто в чернобялата драма „Криле на желанието“ (1987) на Вим Вендерс, „пренесъл“ по-късно този ангел в „Деца на природата“ на Фридрик Фридриксон и в „Люмиер и компания“ на Вендерс. В социалния филм на Райнхард Хауф „Нож в главата” (1978) е младият, хубав биогенетик Хофман, ранен в главата от случаен куршум по време на разгонване на ляв бунт и обвинен в тероризъм… В драмата „Вечност и ден“ (1998, „Златна палма“ от Кан) на Тео Ангелопулос е остарелият брадат поет Александър, който търси къде да остави кучето си, тъй като животът му свършва, но има време за авантюри.
Бруно Ганц е участвал в близо 90 филма от разни националности. Колкото и да е деликатно, понякога дори мимоходно, харизматичното му присъствие озарява екрана.
Но колосалната му роля след „Криле на желанието“ е тази на Адолф Хитлер в „Крахът на Третия райх“ (2004) на непознатия тогава Оливер Хиршбигел. Той е не просто първият немски игрален филм за фюрера – раздрусва с различния поглед към историята в крупен план – както в представянето на Хитлер, така и на хипнотизираните от чудовищните му налудности. В „Крахът…“ Швейцарецът Бруно Ганц се „претопява“ гениално в австриеца – от гласа, погледа, мустака до деликатното паркинсоново потрепване… Това не е познатият трибунен шут Хитлер с отривистите жестове и патетичното лаене, а спотаено в илюзията скверно нищожество. Филмът предизвиква ожесточени дебати. Самият Бруно Ганц тогава споделя: „Като актьор определението „убиец на милиони“ не ми говори нищо. То е безсмислено за работата над такъв образ. Ако играя роля с тази степен на емоционална „задействаност“, както правя аз, съм длъжен по някакъв начин да защищавам героя си – вътре в себе си, в собствените си очи“.
“Прахът на времето” (2009) на Тео Ангелопулос е продължение на “Разплаканата ливада”. В него А. (Уилям Дефо) снима филм за родителите си, гръцки емигранти (Ирен Жакоб и Мишел Пиколи). Филмът е транснационална сага за поколенските и любовни скиталчества, предопределени от войната. В сравнение с предишния е стъписващо емоционален, а Бруно Ганц в ролята на Якоб, влюбен в майката, е невероятен. Изключителни са монолозите му за любовта и надеждата, а на финала отново се приближава към своя ангел от „Криле на желанието“.
В скандалния филм „Четецът“ (2008) на Стивън Долдри по не по-малко скандалния роман на Бернхард Шлинк ни е показан Холокостът от драстичен ракурс. Бруно Ганц е демократичен професор в Хайделберг през 60-те, който води студентите си юристи на дело срещу нацисти, породено от книга на дъщеря на една от жертвите в концентрационен лагер. И това преобръща живота на главния герой Майкъл.
В „Нощен влак за Лисабон“ (2013) на Биле Аугуст по романа на Паскал Мерсие бернският преподавател по древни езици Раймунд Григориус (Джеръми Айрънс) случайно се натъква на книга, по която търси приятелите на португалски лекар-поет. Един от тях е Жорже О’ Кели (Бруно Ганц), на когото навремето му е подарил аптека и му е задигнал любимата.Той е елегантен и приветлив, пие кротко червено вино и дори играят с Раймунд шах. Страхотен е.
В сардоничната чернобяла британска драма „Купонът“ (2017) на Сали Потър Бруно Ганц е Готфрид – гуру на нетрадиционната медицина с немски произход. С американката Ейприл (Патриша Кларксън) са странна двойка пред раздяла – той непрестанно ръси евтини афоризми, а тя го иронизира. Актьорът се вписва хомогенно в прекрасния ансамбъл.
Бруно Ганц е получил много награди в Германия, Австрия и Швейцария, два пъти е отличен от Европейската филмова академия, а през 2010 – за цялостно творчество.
Предстои да го видим на 23-ия София филм фест в „Къщата, която Джак построи“ на Ларс фон Триер. Има поне още пет нови или предстоящи филма с участието на Бруно Ганц.
Огромна загуба!
