Образователната система, която си изградихме, от години поддържа модел на дублирането на специалисти – на такива, които учат, и други, които само получават диплома. Решихме, че е по-добре да спасим университетите, като оформяме бюджета им според бройките на приетите студенти. Това хвърли образованието в процес на непрекъснато дублиране – на истински и фалшиви специалисти. „Дублирането” на студентите води до появата на хора, които могат да приложат придобитото знание в работата си, и други, които се опитват да се учат в крачка. По отношение на медиите, пазарът предпочита вторите – те правят компромис със заплащането, с осигуровките, с извънредните часове работа. Те са евтина работна ръка, която е в дълг на работодателя. В същото време, и чуждата диплома не носи повече в журналистиката. Ели Гигова от сутрешния блок на БНТ и Емил Кошлуков остават водещи, а не журналисти, въпреки чужбинското си образование. Те са точно фигурите, които имат нужда от дубльори, за да не личат големите липси на журналистика в тяхното екранно присъствие.
В БНТ моделът на дублирането отдавна е завършен. В началото на 90-те години на миналия век партиите парцелират територията на публицистиката и актуалните предавания, така че всяка тогавашна партия да си има представители. После парцелирането стана през разпределянето на частните телевизии. Нека си спомним за ролята на Красимир Гергов в bTV и дубльора му Рупърт Мърдок, който все поздравяваше тукашните си зрители в интервютата на Люба Ризова, макар някак си отстранено, сякаш не му се вярваше, че има и в България телевизия. Или за Стефан Димитров, който трябваше да изгради от „Нова тв“ синя телевизия по време на управлението на СДС. Първите работили в нея бяха без трудови договори, гледаха латиносапунки и пееха химна на композитора за медията на новия човек. „Новият човек“ сега отново е изправен пред избора между бъдещи собственици, които са силно свързани с бивши, и настоящи управляващи. Тоест, журналистиката в „големите“ телевизии беше парцелирана така, че да има пайове за всички. Въпросът е каква функция започва да изпълнява истинският журналист в този дублиращ модел?
Предаването по БНТ „Още от деня“ започна по начин, който дълго време беше без дубльори. Димитър Цонев водеше предаването по начин, който беше далеч от смисъла на журналистиката и по-скоро напомняше пиар платформа. За съжаление, единственият начин да се противопоставят в БНТ на липсата на журналистика, пак беше дублирането. Така се появиха като водещи Поли Златарева и Аделина Радева. Развиха предаването така, че да заприлича на следобедна журналистика. Те трябваше да компенсират липсата на гледни точки, която налагаше bTV с предаването „Лице в лице“, в което Цветанка Ризова е в перманентно умиление пред самозваните бащи на прехода.
Днес в едната седмица Поли Златарева се опитва не само да кани различни политически фигури и изразители на различни мнения, но и да им задава журналистически въпроси. В другата седмица влиза Емил Кошлуков, който просва сергията за предизборни политически твърдения. Кошлуков е като дипломиран, но ненаучил се лекар, който изписва скъпоструващо изследване, за да открие дали пациентът страда от настинка. Този модел на дублиране обаче е скъп не само за държавата, но най-вече за обществото. С ролята си на журналиста в двойката на предаването, Поли Златарева утвърди дубльора като възможен медиен герой. В момента обаче предаването „Още от деня“ няма силни интервюта, журналистиката започна да липсва и в седмицата на Златарева.
Моделът на БНТ сега показва, че когато, наред с „телевизионни журналисти“, работят и „телевизионни водещи“, има реална опасност „журналистите” да си харесат повече ролята на „водещи”; и тогава отпада нуждата от дискусия за плурализма на гледните точки. Изходът почти винаги е такъв, че журналистите, рано или късно, осъзнават коварството на втората роля и напускат предаванията, а фалшивите герои завземат освободените територии.
