Богдан Богданов. “Семинари”. Том 1. Литература, текст и разбиране (2009-2010 г.). София: Издателство на НБУ, 2018. Цена 14 лв.
През 2012 г., на представянето на “Разказ, време и реалност в старогръцката литература” (Пловдив: Жанет 45), проф. Богданов се учуди, че се фокусирах върху въпроса му “Какво е литература”. Ще го сторя и сега. “Семинари”, том 1, е работилницата на неговите, писани по същото време произведения (записите са снети от д-р Веселина Василева). Книгата е следа от общоуниверситетския семинар на НБУ, предназначен не само за античници и филолози, но дори за неакадемична публика. През учебната 2009/ 2010 г. Богданов работи с “Одисея” на Омир, “Смърт и компас” на Борхес и “Дафнис и Хлоя” на Лонг. Но, пак и пак, какво е литература, според Богдан Богданов? “Литературата е начинът, по който човек се измъква от своята контекстова среда и става по някакъв начин по-универсален. (…) Всеки добър литературен текст е едновременно във времето си и заедно с това е механизъм за излизане в едно друго време, защото самите те – тези две положения – произвеждат времето.” И още: “Това е моят повик: моля да четем литературата, все едно че четем себе си. А не да бягаме от себе си в голямата литература, защото не можем да се справим със собствения си текст. Ние сме текстови същества.” И още: “Този, с когото комуникира съвременният читател на литературен текст, е самият себе си. Той не комуникира с писателя, нито с някакво общество, нито с някакво знание. Той бива вкарван в един механизъм на идентифициране, в който има шанс да стане за известно време друг. След това, разбира се, той се връща към онзи, който е бил, преди да чете този текст.” Попитах в частен разговор д-р Георги Гочев, един от водещите на семинара между 2013 и 2016 г., как той разбира формулировката на своя учител “репрезентиращо презентиране” – или това, че “всеки литературен текст има намерение да представи някаква действителност, но това, което представя, не е само репрезентиране на тази действителност, но представлява и презентиране, т.е. представлява една действителност, която онзи, който пише, вижда по този най-добър начин”. Ето как ми отговори Гочев: “Представяне на реалното като реално + идеално; на „е“, заедно с „трябва да е“.” И допълни, че той и колегите му подготвят втория том на “Семинари”, посветен на Платон. Питам се: каква щеше да бъде гимназиалната учебна програма по литература, ако имаше предвид литературната идеология на Богданов… Питам се какво е литература… Може би ще изскочим от дупката, ако си задаваме въпроси тъкмо за самопонятното. На едно място ученият подсказва, че приятелството е като литературата – приятелството също те прави друг. Не бях близък с Богданов, не съм се и стремил, но си давам сметка колко липсват фигури от неговия ранг днес – литературното повседневие може би окончателно се превърна в подмолна битка на нарцисизми, безразборна битка на вечно неудовлетворени от почитта към себе си литературни титани… Къде ти разговор за идеи и естетики, къде ти… Такава паника от задълбочаване цари навсякъде.
