Този текст е първо за Ицо Хазарта, после за Емилиян Гебрев. Те не бяха ли едно и също?
Ицо Хазарта трябваше да разбие чалгата с новия си клип „Браво“. Не му достигна обаче едно – да измисли какво ново да произведе. Азис покани Цветана Манева в чалга клип, за да дразни интелектуалците, а Ицо Хазарта кани Люси (режисьора на чалга клиповете) да се снима в интелектуалната му пародия. Интелектуалци се погнусиха, понеже разбраха Манева буквално. Чалга светици пък се погнусиха от клипа на г-н Хазарта, понеже не можаха да се припознаят буквално. Не е лоша тази инверсия. Без нея – по-лошо. Но чак пък да е осмяна и иронизирана чалгата… Да не пресилваме силата на пародията. За любителите на попфолк музиката „инверсия“ е Тони Стораро да си смени черното сако с бяло в рамките на един клип. Клипът на Ицо Хазарта е нещо като интеграционна програма на Министерството на образованието. Спасението е привидяно в някаква самоделка-интеграция между рицарски рап и чалга пошлост. Като не може без чалгата, поне да й възседнем образите.
Но май без чалгата нямаше да съществува и музикант като Ицо Хазарта. Вече се оформя цяло течение в поп музиката: пародиращи чалгата. Изтрийте попфолк каналите от менюто си и ще остане материал за 24-часова програма от немузиканти, които тръгват с хъс да трепят триглавата чалга. После обаче решават да отложат битката. В кичозния телевизионен параклис на Гала попфолк певиците виждат салон за красота. Папи Ханс и Ицо Хазарта виждат точка от договора си с „Биг Брадър“ и трибуна. Висока трибуна, от която ей сега ще спукат силикона на чалгата.
Малко се забавиха, но се оказва, че единственият начин да пародираш чалгата е… да сключиш договор с тв платформите, които я държат жива. И изведнъж Папи Ханс, Ицо Хазарта и други знайни и незнайни войни се озовават ръка за ръка с онова, дето се юрнаха да пародират и изместват. Даже в някакъв миг, омотани в буклите на Гала, простенват, че Преслава, Азис и Милко Калайджиев са едни добри музиканти. Чалга идолите са с друга стратегия – те никога не признават, че Папи Ханс или Ицо Хазарта пеят песни. Те признават, че са добри момчета, но малко са ги объркали. Знаят, че рано или късно всички обличат триката и продават образи в телевизиите. Да не забравяме, че в другия спектър на тв менюто седи Волен Сидеров, който слуша ФСБ в миговете, в които не пее с Преслава. Тоя образ сега какъв е? Пародия ли е, натур ли е? „Шоуто на Иван и Андрей“ продаваше Мара Отварачката наред с образите на семейство Баневи. Бяха вдигнали трибуната на по-високо ниво – салон за услуги с имиджово позициониране.
Проблемът в цялото това биоеднообразие на ликове в телевизията е как да говорим за работата на журналистите. Кой ще преговаря за техните заплати?
Кирил Домусчиев ще купи „Нова тв“. Той и Радосвет Радев (от когото сега Домусчиев ще пазарува другата част от медии) са представителите на бизнеса в преговорите с правителството и синдикатите, които решават дали да кажат по новините, че ще вдигнат заплатите с 10%, или друг път. То и това бизнес ли е или пародия?
Предлагам най-накрая да се намеси министърът на икономиката. Спомняте ли си кой е той? Знаем кой е министър на финансите – бил един човек, който живее в апартамент на кум, брат, сват на Домусчиев. Знаем кой кого смени в екологията, транспорта, социалните въпроси. Сигурно раздават всяка година „Оскарите”, та да видим на червения килим министърката на туризма. Тая година, като пропусна да иде, и й забравихме името. Министърът на икономиката го няма по телевизията. А щом го няма по телевизията, ние икономика имаме ли въобще? По-лошото е, че разговорите от последните две седмици за „Емко“ и „Дунарит“ оставят впечатлението, че ние икономика имаме, но тя някак си не е свързана много с нас. Някак встрани остава от перото за приходи в бюджета.
Министърът на финансите е всеки ден на екрана, като чалга звезда. А министърът на икономиката се появи само два пъти. И двата пъти телевизионният му живот е свързан или с „Булгартакабак“, или с „Емко“, която пък е свързана с „Дунарит“.
Журналистическите разговори по телевизиите за отравянето на Гебрев през 2015 г., за договорите на „Емко“ и ВМЗ-Сопот са нещо като телевизионно трико и камуфлаж в едно. Телевизионна одежда, дето си мислят, че ги скрива, а всичко им виси отвън.
За пореден път се появи скандалът с „Кинтекс“. „Кинтекс“ е класика в журналистиката на прехода. Сделките на тази фирма се превърнаха в „място на памет“ за последните 30 години. И чалга образите в тези спорове никак даже не отслабват. Да си спомним как през 2015 г. работничка от ВМЗ-Сопот изпрати на премиера Бойко Борисов хляб и лук, за да покаже мизерията във военния комплекс. Той пък отговори в предаването на Георги Коритаров (тогава по ТВ+), че и той е ял хляб и лук, но никога е нямал толкова златни пръстени, колкото видял по ръцете на „госпожата от ВМЗ“ в репортаж от Сопот. Докато войната на символи беше жестока, държавата наля 1 млн. лева във ВМЗ. Може би трябва да споменем, че е военен завод. Да кажем ли също, че това е индустрия, от която икономиката ни трябва да печели, а не да я спасяваме. Много буквално взе да става.
Сега излязоха разследвания за връзка между случая „Гебрев“ (от 2015 г.) и случая „Скрипал“. Вместо хляб, лук и златни пръстени, Бойко Ноев и Сотир Цацаров говорят за салата, напръскана с „Новичок“, и едни договори за доставка на боеприпаси за Индия. Журналистите се лашкат между изказвания за хиперреалност, в която им се стоварват руски агенти на масата, и американски и британски интереси… Непрекъснато някой им показва, че не са способни да оцелеят в тая битка – от сутрин до вечер гледаме свят, в който нищо не зависи от нас.
