Да си идва по-бързо Димитър Маринов, да сяда на телевизионната маса и да започне да обсъжда важни културни теми от живота на националната министерска и парламентарна бохема! Сега вече има българин, който е достоен да спори с Вежди Рашидов! Нали си спомняте, че председателят на парламентарната комисия по култура и медии отвя правото на Тео Ушев да му дава акъл, понеже „Оскар“ не е печелил.
В нощта на „Оскарите“ телевизиите показаха едно българско знаменце, развято от актьора Димитър Маринов. После в онлайн изданията бяха направени анализи на жеста му към нацията. Все пак, не се стигна дотам да питат участието на Димитър Маринов в един „Оскаров” филм успех ли е или неуспех за България? Но това беше добър тест дали все още има форум за различни мнения. Димитър Маринов не събра единодушието на нацията. Думите му за черните и белите в САЩ предизвикаха автори да се изкажат срещу него. А всъщност, какво искаше да ни каже живеещият там бял мъж? Все забравяме, че в обществото има и гласове, които не одобряваме, с които не можем да се съгласим, но те съществуват. И понеже мненията, които са анти други хора, се институционализират в телевизии, като СКАТ, „Алфа“, „24 България“, Димитър Маринов ни се стори излишен глас, развяващ флагче насред голямото веене на националния флаг по площади и върхове само дни след това.
На 3 март телевизиите се състезаваха кой по-добре ще предаде емоцията на Шипка и политическата наредба край словото на президента Румен Радев. Церемонията по честването на 141години се превърна в триумф на Гинес-овото мислене. В Кърджали подготвиха телевизионна сценка, наречена ритуално пиене на кафе при даскала, в Стара Загора провлачиха огромен национален флаг. Но понякога от такива „празнични ефири“ се случва да изпадне и разговор, който ще назова „мечтан“. Инна Пелева беше гост на Анна Ангелова и Димитър Стоянович. Празникът стана повод за разговор какво разказваме и един ли е разказът за националните ни победи, какво и кога изваждаме или не разкриваме като факти.
Само че до вечерта споменът за този разговор беше смазан от многобройни излияния какво е българинът, дали руснаците са го освободили или той е избрал да го освободят. Както каза Николай Кузманов, водещият на едно ново предаване по БНТ2 „Етнофокус“, Българинът е такъв народ! И обясни, че българинът чествал трети март, ама в тия дни важно му било да хапне и да пийне. Дълго време имитиращият Слави Трифонов водещ търсеше кой е отговорникът на духовия оркестър от Троян, а като го намери, му зададе такъв въпрос, след който човекът само изсумтя. В сайта на БНТ пък, наред с лика на президента и анонс за филма „Възвишение“, бяха сложили и клипчета със стихове за 3 март, ама от 2018 година. В надписите им седеше честитка за 140 години от Освобождението. Все пак, беше по-добре, макар и с година назад. След това на тяхно място в сайта се появи надпис: Хляб с маслини и розмарин. Необходими продукти… и празно поле. Ако някой следи сайта на БНТ, ни годината ще разбере коя е, ни хляб може да си направи. Но поне е гледал „Възвишение“. БНТ избра 3 март за премиера на кинофилма по телевизията. Може би има филми, които трябва да си останат в киното. На места сякаш бяха имитирани сръбски филми за други войни и за други обири. От репликите се чуваха псувните, въпреки цялото старание на актьорите да изговарят всяка дума с трепет и внимание. А часът не беше никак подходящ за псувни в ден на будуващо национално съзнание. Може би действието се развиваше прекалено бавно за телевизионния екран. А какво ще стане след години, когато бъде забравена еуфорията от безспорния успех на кинофилма и бъде гледан само като поредния телевизионен филм? Все пак е хубаво, че има филми, които са правени за кинозрителите, а не са нагодени към телевизията. В края на празника патосът по българското и иронията към „българина като народ“ отминаха.
На 4 март БНТ избра друг кинофилм – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. След разказа за спасението на родината, май че идва ред на разказа за бягството от държавата.
