Починал е Михаел Гилен, един от моите герои сред диригентите на ХХ век. Вкусът и волята му бяха диамантено твърди; направи толкова много за музиката на своето време. Дирижира Бернд Алоис Цимерман, роди неговата опера „Войниците“, обявена за „неизпълнима в рамките на днешната (тогавашна) оперна реалност“; в мемоарната си книга добре обяснява какво му е струвало това… Негова беше идеята да изпълни вплетени Девета симфония на Бетовен и „Оцелелият от Варшава“ на Шьонберг. От него научих, че хармоничната схема на разработката на Симфония №36 от Моцарт точно повтаря тази на въведението. „Очаквах някой от студентите да забележи това, но те искаха само да дирижират, да дирижират…“ Беше абсолютен консерватор на модерното и негов паладин, а това включва и понятието за честност. Разочарован отбеляза, че след спектрализма в новата музика няма значителни нови идеи. Диригентският му маниер беше властен, ръката му – желязна, като на Гьотевия Гьотц фон Берлихинген. Личността на Гилен някак не допуска жалби и тъги, а си отиде и на 91. Съжалявам, че епохата, в която се разпознавах и чувствах у дома, губи една от солидните си опори и се отдалечава в сумрака… Но, слава на Бога – не се размива.
Leb wohl, Meister! Unbedingt Musik![1] 1
Драгомир Йосифов
Бел. ред. Единственото интервю с Михаел Гилен за българска медия бе публикувано във вестник „Култура” през 2002 г. (бр. 31, 6 септември). То бе направено за предаването „Контрапункт” на програма „Христо Ботев” на БНР по случай 75-годишнината на диригента. Този малък откъс дава представа за бързината и прямотата, с която той общуваше. За неговата далновидност.
– Интересувате ли се от приема на публиката, когато дирижирате съвременна музика?
– О, аз съм един забавляващ се наблюдател, защото това е малко като историята с кучето на Павлов. Знае се какво ще се случи при определени неща. Разбира се, има известна еволюция на публиката – ако човек е музикален директор в някой град и включва нови произведения във всяка програма, тогава публиката се обучава, свиква. Може да се случи и известна промяна в състава й – някои по-стари консервативни абонати да напуснат в знак на протест, но цял слой по-млади хора, хора, които имат интелектуални интереси, биха се приближили за няколко години до съвременната модерна звучност. И така залата отново се пълни. Този феномен го наблюдавах, когато бях музикален директор във Франкфурт. В Синсинати, например, бях 6 години и там също това се правеше много последователно. Вярно, повече американски композитори, но също и школата на Шьонберг свирех често. И една част от публиката (разбира се, че само една част) каза: „Слава Богу – най-после нещо интересно!“. Имаше и такива, които казваха: „Ужасно, ще си остана вкъщи!“. Това не може да се избегне, защото аз не мога да възпитавам някого, който в младостта си не е имал никакво възпитание в тази насока…
– Това ме интересува, защото ние в България имаме също много консервативни слоеве публика.
– Вие имахте 40 години комунизъм, а в него шансовете на модерното не бяха големи. При вас хората ще свикват с един друг език дълго време…
К
–-
[1] Unbedingt Musik (Непременно музика) е заглавието на спомените на Михаел Гилен за неговия житейски и творчески път (Insel Verlag, 2005)
