
Думи като талант, перфекционизъм, ерудиция и целеустременост не само разкриват, но и отстояват своя пълен смисъл, когато се свързват с името на Любомир Илиев и с признатата му роля за издигане на нов, по-висок етап, на преводната литература у нас, на престижа на преводаческата професия. Те характеризират неговия творчески път като възходящ още от самото му начало, което аз добре си спомням и което не оставяше съмнение в бъдещата национална значимост на постиженията му, в това, че неговото присъствие в нашата култура ще става все по-осезаемо и от важно – до ценно и абсолютно необходимо. Отдавна не сме в състояние да си я представим без неговите преводи на произведения на Гьоте, Шилер и Лесинг, на Новалис и Кафка, на Хесе, Музил, Брох, Бьол, Грас… Мога да изреждам още и още, защото за няколко десетилетия той успява да извърши и постигне онова, за което на мнозина други би бил нужен не един живот, а два и дори повече… Хубаво е, че България го има, хубаво е и за многобройната читателска публика, на която той поднася превъзходните си преводи на проза, поезия и драматургия все от големи автори, хубаво е и за нас, неговите колеги и приятели, че личността, действеността и качествата на Любомир Илиев ни вдъхват такава убеденост в правотата на девиза му: „най-трудното и по най-добрия начин!“. Тази вяра, предавана от него и на нас, е сигурно сред най-високите отличия, с които е бил удостояван досега за своя творчески принос.
Вера Ганчева
Бел. ред. И екипът на „К“ поздравява своя виртуозен автор и предан читател Любомир Илиев, който на 24 март празнува 70-годишнина, и му пожелава още много щастливи изпитания на преводаческото поприще.