Предстоящите избори активизираха появата на нови телевизии във всички цветове. Нора Стоичкова брани вожда на националното племе Кубрат Пулев по червената телевизия БСТВ, където отскоро води предаване и Явор Дачков. СКАТ, телевизия „Алфа“ и „24 България“ са депутатски телевизии в нюанси на черно и кафяво, по които своеволията с думи срещу малцинства и групи от обществото са норма.
„Нова тв“ спря предаването „Господари на ефира“ преди изборите, няма го и предаването на Милен Цветков. Затишие в пазарската кошница на Домусчиев.
Целият ефир е в бяло. Някакво нашмъркване с телевизионно щастие е обзело водещите. В „Панорама“ Цветан Цветанов направо изглеждаше заплашително на фона на благия тон, с който Бойко Василев се опитваше да го запита дали е облагодетелствал фирма „Артекс“. Телевизионното сепаре е възприемано като сцена за коване на риториката на бъдещите политици, които не могат да говорят. Телевизия „Европа“ е най-показателният пример.
В края на февруари се роди и нова – розова телевизия. В телевизия „Българе“ е издигнат култ към позитивното. „Българското“ е разбирано като божествено, надчовешко, с промисъл създадено, дарено на народа ни. А водещите са устата на народа. То, българското, задължително е положително! Дотук нищо ново. И Константин Каменаров, генералният директор на БНТ, точно преди година обяви, че сменя концепцията на сутрешния блок. Така хората ще излизат усмихнати от вкъщи сутрин. Ако успеем да направим това, подписвам се, че ще счупим тренда и ще произведем мода, каза той в едно интервю. Явно няма агенция, която да брои ефекта от усмивките, но гледаемостта на сутрешния блок на БНТ е пренебрежимо малка. Има само един начин сутрешният блок да стане гледаем. И той е да бъде запълнен с информация. И още – глуповатите реплики между водещите да бъдат заменени от разговори, ама журналистически.
Телевизия „Българе“ се заявява като контрателевизия. Лошата новина няма да е новина. Тя и добрата новина няма да е новина. Там обещават само позитивният тон, позитивната гледна точка и позитивното тропане с крака да е новина. В едно от предаванията – „Това го има и по света“, ще ни показват, че бедствията, лошите ремонти, корупцията и други злини не са само българска работа, а ги има навсякъде по света. Досега такива предавания имаше и телевизия „Алфа“, така че зрителите й може би ще потърсят същите послания, но изречени в ритъма на ръченицата по „Българе“.
Директорът на телевизията Христо Димитров (създател на ансамбъл „Българе“) зачертава националните телевизии, в които се виждат само убийствата, дупките по улиците, апартаментите на властта, и ще кани народа като зрител на позитивни новини. Затова ще има предаване „Часът на кмета“, в което ще се работи за имиджа на кметовете, както и предаване „Стратегия за България“. В него министри и депутати ще обсъждат идеите на известни личности, но само позитивно. Така пише в анонса на предаването.
Телевизията създава усещането, че е читалищен проект, но то е подвеждащо. Поканени са оператори и режисьори с усет към монументалните кадри, както и изпробвани вече гласове на кънтящата българщина…
Облечени в народни носии, в предаването „Чаршията“ гледаме академик до строител, академик до строител… Антон Дончев притваря очи и говори за името Македония, което не трябвало да се срамим да казваме, че било българско. След което рекламира златните билки на един от билкарите у нас. Разговорът започва така: „Помъчнена е българската душа, г-н Дончев“. А академикът разказва за срещата си с младите хора, които иска да задържи в България. Връзките се правят на мига в тоя разговор за билки и млади хора. Дончев, като виден познавач, казва, че някои билки растат само на нашата земя. „Нощем някои от тях светят“, възкликва облеченият в потури билкар. „Нощем някои от тях светят като нашите деца, свети цялата земя“, казва академикът.
Разговорът със запасалия патлак собственик на „Главболгарстрой“ Симеон Пешов е за сакралната геометрия в темелите на Плиска. Човекът е убеден, че българите не са варвари, а са имали „цялото познание“ по времето на Омуртаг. Трогателно е да се гледат мастити строители и ковачи на българската душа, преоблечени в купешки народни носии и играещи театро. Възвишените им теми са прекъсвани от скечове, позитивното се вижда в смесицата на сакралната геометрия на Омуртаг с вицове за произвежданите звуци от някои не съвсем подходящи за назоваване части на тялото. А без монтажна пауза, върху вица, „тримата тенори“ (както ги зоват в предаването) възрожденски захващат „Хубава си, моя горо“. И всичко това, прекъсвано от рекламни пана на фирма „Артекс“, снимани от сина на фирмата. Патриотизмът все пак не е на вересия.
