Какво ви учудва в съвременните правописни и пунктуационни правила у нас? Дайте примери. С този въпрос се обърнахме към коректори, редактори и писатели, защото, признаваме, все по-малко виждаме здрав разум в случващото се. А може би пък ние самите грешим.
Надяваме се с анкетата да сложим началото на публикации, посветени не само на коректорската работа, но и на състоянието на българския език изобщо. Дебатите са отворени.
Марин Бодаков, редактор
Ива Колева, коректорка
…Език на мъки, стонове…
Антоанета Колева (издателка и преводачка): От любов към „тиренцето“
Моят патос е в защита на т.нар. малко тире или дефис. Ето поне три повода за възмутената ми подкрепа за тиренцето:
(1) Премахването му в сложни съставни думи: дълбоко не, а съвсем с върха на пръстите или крайчеца на очите не приемам да са напълно „свободни“ една от друга думи като „бащите основатели“ или „държавите членки“; тиренцето помежду им е смисъл (беше смисъл, уви!);
(2) Заместването му с дългото тире при изписване на години, например 2017–2018, смятам за безсмислено усложняване, вкл. техническо главоболене при писането;
(3) В случаи като „отношенията Север – Юг“: избутването на дефиса в нищото, при което на негово място се разполага т.нар. дълго тире, че и с интервали отстрани, нарушава интуитивните усети за връзка между графичност и смисъл.
Много други несъгласия напират, например по темата „кавички в кавичките“ (и забрана на т.нар. единични кавички) или „кръгла скоба в кръглите скоби“, и пр., и пр., но нека оставя това на съвестта на правописосъздаващите. Кои са те, впрочем? Поименно? Доколко самокритично осъзнават възможната субективност на интуициите, които ги водят при техните все нови и нови правописовъведения?
Калоян Игнатовски (поет, преводач и редактор): Школи за коректори
Не съм в час с тези правила до такава степен, от първа ръка, че да се учудвам. По-скоро се учудвам, че често се неглижират. Важно е текстовете да се бълват, да препускат комуникацията и тиражите. Учудвам се и на разнобойните школи на коректорите, най-вече при пунктуацията. Доскоро Грийн Стрийт беше в кавички, напоследък ги махат и то не всички.
Като превеждам или редактирам, държа под око други неща, а не дали някой е на път или напът, дали му се случва нещо на място или намясто; и с периферното зрение гледам да не изпускам основната нишка на правилата. В цялостната им логика, в тънките детайли, често от трета или четвърта страна на езика, изискващи различно четене, вниква коректорът. И на него много разчитам, и постоянно се консултирам, защото научаване няма. Дзен учители, научно-художествен, но научнофантастичен, страни членки, скиписти, онзиден – невинаги имам време да листя речника, невинаги се ориентирам. Все нещо ще изпусна, объркам, недогледам, а коректорите са все по-кът. Читавите. Не само по творческо писане или превод, нужно е да се организират школи за коректори. Вече ги търсим с фенер.
При скорошно колебание речникът отсече, че глаголът пиля в минало несвършено време в 3 лице множествено число е пиляха, а не пилеха. Той пилеше, обаче те пиляха. Не ни хареса как звучи в стихотворението тази форма и с преводача оставихме грешната. Прегрешение, което с две изключения и половина се надявам да мине между капките.
Павлина Върбанова (коректорка): За мен е нелогично…
В областта на правописа най-много ме учудват правилата за слято, полуслято и разделно писане, които са ненужно сложни, трудноразбираеми за не-филолозите (ето това трябва да се пише така, макар че за мен е естествено да се напише слято), а освен това изискват структурен, словообразувателен и смислов анализ на думите. Например помощнотехнически следва да се пише слято, ако става въпрос за помощнотехнически средства за обучение, защото тогава двете съставки на думата са в неравноправно смислово отношение – първата пояснява втората; думата е образувана от словосъчетание на прилагателно и съществително име – помощна техника. Ако обаче става дума за персонал, той е помощно-технически, защото тогава думата е образувана от две основи, които са в равноправно смислово отношение – персоналът е помощен и технически.
Когато пък имаме съчетание от наречие и прилагателно име или причастие, много често самите ние трябва да преценим това съчетание сраснало ли се е в една дума или още не е, например: едросмлян или едро смлян; широкоразпространен или широко разпространен?
В областта на пунктуацията ме учудва запетаята след да-изречение, когато то се намира в началото на сложното изречение: Да спазваш правилата, е много трудно. В личната си практика не поставям запетая в такива случаи.
За мен е нелогично също съчетаването на препинателните знаци при цитиране в края на цитата:
Аз казах: „Идеята е добра“.
Аз попитах: „Добра ли е идеята?“.
Би следвало да е така (и в един сайт, и в едно от издателствата, за които работя, това е установена практика):
Аз казах: „Идеята е добра.“
Аз попитах: „Добра ли е идеята?“
Мария Донева (поетеса): Или целта е да се движим в полумрак?
Слято, полуслято и разделно писане на думите.
Не мога да кажа кое точно е правилото, което сломява моя дух. Не го знам. И преди не го знаех, но интуитивно успявах да нацеля правилното изписване. Имало промени. Какви? Защо? Каква вътрешна необходимост ги налага? Има ли закономерност в измененията или целта е да се движим в полумрак… полу-мрак… в здрача пипнешком, за да се сблъскваме с невежеството си, създадено изкуствено от Хората, Които Променят Предговора На Речника?
Кристин Димитрова (поетеса, белетристка и преводачка): Учили са ме, че…
Чувствам несигурност при сложните думи.
Историко-философски или историкофилософски?
(За себе си съм избрала първото. Второто е вероятно приток от немски.)
Учили са ме, че когато съюзът „и“ се повтаря, пред него трябва да има запетая. „Той избра бялата и синята кутийка и пакетче конфети.“ Но май днес това е отхвърлено. Трябва ли пред „и пакетче конфети“ да има запетая?
Множествено число, което нахлува от английски. В случаи като „Спад на еврото заради лошите данни за френската и германската икономики“. А не трябва ли на български да е „икономика“? Примерът е от Mediapool.
Не съм запозната конкретно с новите правила, защото не следя нещата отблизо. (Надявам се новото да не е кой знае колко различно от досега познатото.) Това са просто примери, на които напоследък съм се натъквала.
Мария Венедикова (коректорка): За ада и добрите намерения
В 10-годишната ми работа като коректор във вестници, списания и издателства не си спомням толкова често да съм се съмнявала във филологическите си знания, колкото в последните години. С въвеждането на новите правописни и правоговорни правила от 2012 година сред редактори, коректори, журналисти и учители настана суматоха, но за съжаление, не по Радичков.
Сигурна съм, че съставителите му са вложили немалък труд и професионализъм. Сигурна съм и че са имали добри намерения. Но резултатът, за жалост, отвори ада за филолозите.
Първият ми практически „сблъсък“ с новия речник беше при четиресет. Досега дублетите бяха четиридесет и четирийсет. Вече са четиридесет и четиресет.
След това дойде изписването на душ-кабина. В предговора пише душ-кабина, а в словника – душбатерия и душ гел.
Посвоему се пише слято, но потвоему липсва в словника.
При сложните прилагателни, означаващи цветове, настъпва истински хаос. Кафяво-розов, но лилаворозов; кафеникавочервен, но сивкаво-червеникав.
Най-учудващото може би обаче е съществителното папрат, което вече е от мъжки род и противоречи на утвърдени ботанически термини като орлова папрат.
И една необоснована синтактично промяна от граматиката. Досега обособените части се ограждаха с две запетаи, две тирета или извеждащо тире и запетая. Втората запетая вече не е задължителна.
Ще завърша с нещо добро – наличието на колежка в новия речник. Защото изречението: „Колегата роди момченце“, вече официално (не само биологично, а и семантично) е неправилно.
Габриела Манова (коректорка): У нас цари анархия…
Учудва ме – и ме фрустрира, и понякога обижда – липсата на нормираност в немалко случаи. Например „любимият“ ми израз „оттук нататък“/„от тук нататък“, чийто правопис не е изрично нормиран. Нерядко се сблъскваме с разнобой на правила в работата си, което е комично, защото уж сме радетели на нормата, почти религиозни в спазването й, а понякога съвсем съзнателно се налага да я нарушим. Ако изобщо може да бъде нарушена норма, която не съществува. Понякога коректорът, при най-добрите си намерения, няма ход – а ход му трябва, защото читателя не го вълнува, че няма норма.
Тенденцията да се набляга на слято писане (напът), както и озадачаващото утвърждаване на правопис на някои думи (суитшърт) също ме учудват.
Учудва ме липсата на ясна стратегия в транслитерирането. Това особено болезнено се усеща в градска среда: по табели, информационни табла и др.
И не на последно място ме учудва – не спира да ме учудва, въпреки че би трябвало да съм свикнала – че що се отнася до правописните и пунктуационните правила, у нас цари анархия. Повсеместен непукизъм към езика. Все се заканвам, че ще си нося един перманентен маркер в чантата и ще поправям грешки по знаци, обяви, табели… засега само си приказвам, но кой знае.
Иванка Могилска (поетеса и белетристка): Най-честите оправдания са…
Учудва не!, направо ме натъжава липсата на кавички. Та те внасят ред и предпазват от недоразумения.
Хората масово посещават Тайната вечеря в Милано, ходят по Христо Смирненски, Гео Милев, Владимир Башев и други наши поети, пийват в дворчето на Братя Миладинови, докоснати са от Секс, наркотици и рокендрол или са разтърсени от Сто години самота.
Обаче не споделят какво са им сервирали на тая тайна вечеря и видял ли е някой Братя Миладинови да се мяркат в така посещаваното им дворче.
Двете най-чести причини, които съм чувала за пренебрегването на кавичките – „грозни са“ и „излишни са“ – не ги разбирам. За мен това е доброволно лишаване от още един инструмент, с който улесняваш другия да разбере какво искаш да му кажеш наистина. Явно разбирането вече не ни е толкова важно, стига да сме се изказали. А аз, наивно, настоявам дори за изписването на кавичките – долни и горни, а не какви да е!
Второто, което не разбирам, е безразборното и щедро използване на главни букви където и да е в изречението и заглавието.
Писане на статии за Блога на еди-кой-си-сайт
Обява за Писане на Текстове срещу Заплащане от Човек с Опит
Най-честите оправдания са:
„Аз всекидневно използвам английски и затова се бъркам.“; или „Искам да подчертая тая дума, важна ми е.“
Невъзможността на доста хора да преценят кога се използва „и“ и кога „й“ също е учудваща:
„Поддържам се, а не като някой които ходят развлачени.“
Борис Ангелов (литературовед): Нищо не може да ме учуди (вече)
Нищо не може да ме учуди (вече) в съ/временните правописни и пунктуационни правила, за мен те са като правилата за движение по пътищата – опитвам се да ги спазвам и никога не карам пил, нито пък публикувам (статуси във Фейсбук) на градус. Учудва ме обаче редовната употреба на едно неправилно граматическо правило. Кръстил съм го за себе си „двама души и една жена“. Умирам от срам, щом трябва да го преподавам на чуждестранните си ученици. Преди 15 години щях да припадна, когато чух „двата автора“ от устата на петокурсничка, защитаваща магистърската си теза, а неотдавна колега филолог, д.ф.н., ми докара тахикардия с „пет студента“, изречено по време на интервю в ефира на националната телевизия. Днес мога само да адмирирам тези неинтенционални грешки! Грешките са правилни, правилото е грешно! И поради това наскоро не санкционирах с червено мастило израза, на който се натъкнах в домашната работа на британска ученичка: „тя и аз, двама дами“. Ако ми бъде простено кощунството да актуализирам Каравеловия аргумент, бих казал, че българинът робува толкова столетия само за това, защото… все още съблюдава правилото „двама души и една жена“.
