Велик режисьор на име Георгий Данелия
Георгий Николаевич Данелия (25 август 1930 – 4 април 2019) е роден в Тбилиси и е грузинец, но живее и работи в Москва. Майстор е на комедията – лирична или сатирична, където с грузинско остроумие изследва „малкия” човек, изваждайки парадоксални ситуации насред житейския трафарет. През психологически щрихи от поведението на героите или детайли в интериори и екстериори, той създава атмосфера на не-отчаяна лудост. Ексцентричните смешно-тъжни и неизменно вълнуващи филми на Данелия са прорез към душата в сивотата на соцреализма: „Аз крача по Москва” (1963), „Не тъгувай” (1969), „Афоня” (1975), „Мимино” (1977), „Есенен маратон” (1979), „Сълзите капеха” (1982), фантастично-сатиричната комедия „Кин-дза-дза” (1986)…
Във филмите на Данелия героите доста пийват. Водката на масата, изпита на екс или на бавни глътки, показва и начин на живот, и разтоварване от емоционално-социални катастрофи, и народопсихологична традиция. А покрай пиянството, той създава своеобразен хибрид между свежия грузински хумор и руската гротескна традиция. Пият героите на Евгений Леонов (в много филми), на Леонид Куравльов („Афоня”), дори на Олег Басилашвили и Норберт Кухинке в „Есенен маратон”. И се напиват. Терапията е временна, а махмурлукът – постоянен. Като част от абсурда на живота.
В постсъветско време Данелия снима „Настя” (1993), „Ези-тура” (1995, „Златна Афродита” от „Любовта е лудост” ‘97), „Фортуна” (2000)… Крачи из любимата си Москва, отпрашва на Север или се разхожда с корабче по Волга, населява екрана с млади и стари кутсузлии и не изневерява на своята съзидателна ирония. Чувствената доброта на тези филми прави дискомфорта по-търпим. Те са лирично-ироничен прочит на постперестроечния хаос. Но екранната сугестия на новите му филми е далеч под онази, безсмъртната, на „Не тъгувай!”, „Мимино” или “Есенен маратон”.
През 1993 Георгий Данелия бе в София и показа „Настя”. Разговаряхме и той сподели: „Трагедията е, че се смениха идеалите. Навремето, когато завършвах института, всички се тълпяха да учат физика – професия с бъдеще, с високи заплати… А сега, още 13-14-годишни, младежите искат да станат я рекетьори, я политици. Да си инженер, днес изглежда някак глупаво, почти същото се отнася и за лекарите. Е, някои се устройват добре, но никой медик не може да достигне лустрото на момчетата от луксозните коли – при това, не става дума за собствениците им, а за шофьорите. Поколенията се сменят, но мен сериозно ме занимава проблемът с бъдещето на нацията. При появата на богаташите парите се разпределят и сред техния обслужващ персонал – в момента в Русия има страшно заможни строители, тъй като им строят вили и апартаменти, автомонтьори, тъй като поддържат разните им там ролс-ройси, мерцедеси и т. н. Кой е луд да се занимава с кинорежисура или с хуманитарни науки? Само фанатиците. Интелектуалните професии не само не са уважавани, те просто изглеждат излишни сред цялата тази духовна пустош. В такъв момент е застрашено развитието на обществото, обречено е на гибел“.
През 2011 в библиотека „Амаркорд” на ИК „Колибри” излезе автобиографията на Георгий Данелия „Пътник без билет” – адски смешна и мъдра книга, където се смесват бивалици и небивалици, минало и настояще, абсурд и въздишки. Прекрасна.
През 2012 Данелия завърши многострадалния си пълнометражен анимационен филм „Кин-дза-дза”, създаден по мотиви от сценария на едноименната му комедия. Запазена е музиката на Гия Канчели (написал е и нова), но е сменено времето, както и социалният статус на героите.
Е, не ни остава друго, освен да гледаме старите му филми и да се радваме, че е имало велик режисьор на име Георгий Данелия.
Поклон!
