Стефани Станчева е професор по икономика в Харвард. Във Франция е член на Съвета за икономически анализ (EAC). През 2018 г. е номинирана за наградата за най-добър млад икономист, която се връчва от френския тинк-танк „Кръг на икономистите” и вестник „Монд”.
– Вие сте изследвали и сте сравнявали промените в социалните предпочитания по отношение фискалното облагане и преразпределение в няколко европейски държави (Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство, Швеция), а също така и в Съединените щати. Кои са факторите, които влияят на данъкоплатците да настояват или да се обявяват против „облагането на богатите“ – тоест, за или против по-прогресивния данък?
– Колкото по-песимистично са настроени респондентите по отношение възможностите да подобрят живота си и съответно, не вярват, че имат шансове за възходяща социална мобилност, в толкова по-голяма степен подкрепят по-високото данъчно облагане за най-богатите и фискалното преразпределение. И обратно[1]. Оттук и резултатите – в Съединените щати хората са най-малко склонни да подкрепят прогресивния данък, докато във Франция и Италия са най-много тези, които са за по-високо облагане на богатите.
– По какъв начин стигнахте до тези резултати?
– Ако бяхме попитали респондентите дали искат да плащат повече или по-малко данъци и да се възползват повече или по-малко от фискалното преразпределение, то със сигурност щяхме да стигнем до класическия парадоксален резултат, който така често обсъждаме: „Всички искаме повече, но при положение, че плащаме по-малко!” Ето защо ние помолихме всеки един от анкетираните да разпредели реалната данъчна тежест на страната си между различните категории доходи и след това да разпредели действителните бюджетни разходи между различните разходни позиции.
След това засякохме тези резултати с отговорите на голям брой въпроси, свързани с действителното икономическо състояние на хората, но също засягащи и субективното им възприемане на ситуацията. Защото икономистите трябва да изследват и оценките на хората – нещо, също толкова важно, колкото и създаването на модели за онова, което хората правят.
Ето защо е важно да си дадем сметка, че споменатият по-горе резултат е свързан с начина на възприемане на социалната мобилност във всяка страна, а не с реалните й стойности. Защото в действителност днес социалната мобилност в Европа е с по-високи стойности в сравнение с наблюдаваната в Съединените щати. Американците са по-оптимистично настроени и, следователно, по-малко подкрепят прогресивното данъчно облагане, а в действителност, реалните показатели на социалната мобилност би трябвало да ги накарат да са по-благосклонни към този тип политики в сравнение с по-песимистично настроените европейци. Последните проучвания в САЩ обаче показват, че общественото мнение за прогресивното данъчно облагане се променя.
– Искате да кажете, че ако хората са по-добре информирани за реалната ситуация, мнението им може да се промени?
– Това показва едно друго проучване, при което се прилага същият метод. Този път то е върху начина на възприемане и реалното състояние на неравенството в доходите. Резултатите му отчитат, че има желание да се увеличи прогресивното данъчно облагане и че преразпределението се увеличава, когато хората са информирани за реалното разпределение на доходите в страната им: колкото повече тази информация се разминава с разбиранията им за високи доходи, толкова по-склонни са да приемат фискалното преразпределение[2]. Това без съмнение обяснява сегашната тенденция в проучванията в САЩ.
Но разминаването между възприятия и реалност води до още една последица: когато хората са информирани, че неравенствата в доходите са по-високи, отколкото първоначално са си представяли, това намалява доверието им в управляващите и в институциите. Те започват да ги подозират, че не правят това, което трябва, за да постигнат преразпределението.
– Вие също така сте регистрирали още един смущаващ ефект в резултат на това разминаване между възприятия и реалност…
– Наистина забелязахме, че след като започна да се обсъжда въпросът за имиграцията, колкото по-негативно бе отношението към него, толкова по-неблагосклонни бяха респондентите по отношение преразпределението и ограничаването на неравнопоставеността при данъчното облагане[3].
И забележете – по всички въпроси, свързани с имиграцията, и във всички страни, възприятията са по-негативни от реалността: имигрантите се смятат за повече, отколкото са. Възприемани са за по-слабо квалифицирани и за по-бедни, отколкото в действителност са. Освен това се смята, че най-често мигрантите са мюсюлмани, докато в действителност това не е така. Ето защо, ако „предизвикаме” говоренето за „опасността от мигрантите”, ние по най-ефективен начин ще намалим желанието за прогресивно данъчно облагане и ще предизвикаме по-благосклонно приемане на намаляването на фискалното преразпределение…
Разговаря Антоан Ревершон
Монд, 06.03.2019
Превод от френски Иван Николов
–-
[1] „Intergenerational Mobility and Support for Redistribution”, Alberto Alesina, Stefanie Stantcheva, Edoardo Teso, American Economic Review, №108/2, 2018.
[2] „How Elastic are Preferences for Redistribution : Evidence from Randomized Survey Experiments”, Ilyana Kuziemko, Michael Norton, Emmanuel Saez и Stefanie Stantcheva, American Economic Review № 105/4, 2015
[3] („Immigration and Redistribution”, Alberto Alesina, Armando Miano et Stefanie Stantcheva, NBER Working Paper № 24733, 2018)
