В края на март тази година Шведската академия избра двама нови членове, писателките Елен Матсон и Анне Сверд. След техния избор в Академията остава един празен стол. По-рано избрахме две много добри поетеси. Но трябва да обърнем внимание и на прозаиците – и сега сме избрали две много добри писателки, казва постоянният секретар на Шведската академия Андерш Улсон за шведската новинарска агенция ТТ.
След избора на Матсон и Сверд, броят на жените в Шведската академия нарасна до пет. На въпрос на в. Дагенс Нюхетер с какво двете писателки могат да допринесат в работата на Академията, постоянният секретар изтъква, че Матсон, освен с писателска дейност, се занимава и с литературна критика. Улсон подчертава, че и двете са много добри читатели и с това ще имат съществен принос в работата на Академията.
Елен Матсон е родена през 1962 г. Автор е на десетина романа, първият от които излиза през 1992 г. Пише пиеси за радиотеатър. Носител е на множество литературни награди, между които наградата Жерард Бониер през 2018 г. Пред шведската обществена телевизия Матсон казва, че е чест за нея да бъде избрана за член на Шведската академия. Същевременно тя се притеснява как ще комбинира работата в Академия с творческата си дейност. Но ще успея по някакъв начин. Изпитвам смесени чувства, но положителните доминират, коментира Матсон. Следила е внимателно развитието в Шведската академия и казва, че промените, предприети от Академията, са били важна предпоставка, за да се съгласи на членство. Подчертава значението на културната институция, която според нея трябва да продължи да съществува, но по малко по-различен начин. Важно е, че всички са съгласни, че промени трябва да настъпят. Този процес е започнал, но ще трябва да продължи дълго време, казва Матсон в коментар за Дагенс Нюхетер.
Анне Сверд е родена през 1969 г. Дебютира през 2003 г. с романа Полярно лято, номиниран за наградата Аугуст. Последният й роман Вера излезе през 2017 г. Творбите на Сверд са преведени на множество езици, сред които френски, испански, италиански и руски. Работи и като илюстратор. Романите на Сверд често се фокусират върху хора, намиращи се в маргиналиите на обществото, и върху сложни семейни връзки. Описва себе си като радикална личност. Не мисля, че Шведската академия разбира колко съм радикална. Но също се чувствам привлечена от традицията в Академията, от динамиката между радикалното и традиционното – там ще представлявам радикалното, коментира Сверд за Дагенс Нюхетер. Също като Матсон, тя подчертава промените, предприети от Шведската академия, и одобрява, че те ще са дългосрочни.
За същия вестник постоянният секретар на Шведската академия Улсон коментира и състоянието в културната институция в момента, петнадесет месеца след началото на кризата: Толкова спокойно, колкото е сега, не е било от много, много дълго време. Мисля, че през цялото време постигаме напредък. Чувствам, че се връщаме към нормален ритъм на работа. Изпълнен съм с увереност за бъдещето. Атмосферата е приятна.
–
Поетесата и бивш член на Шведската академия Катарина Фростенсон публикува книга за събитията в Академията.
В прессъобщение издателство Поларис Фростенсон описва книгата, която носи заглавие “К – историята“, така: К е историята от времето на изгнание, от преследване и клевети, през ноември 2017 до май 2018 г.
Книгата излиза на 23 май и е първата, която Фростенсон публикува в това издателство.
“В публичния разговор за кризата в Академията през последните две години ни липсваше перспективата на Фростенсон“, казва директорът на издателството Йонас Акселсон в прессъобщение. Книгата разказва за това как тя (Фростенсон – бел. ред.) успява да оцелее, като се има предвид хода на събитията и обвиненията, казва Йонас Акселсон за шведския вестник Експресен. Според Акселсон, Фростенсон разкрива много лични неща в книгата. Тук има подробности, които не са ни известни, и писател, който се бори да може да види деня пред себе си. Това е един вид дневник, развива се ден за ден.
Постоянният секретар на Шведската академия Андерш Улсон е изненадан от новината за книгата на Фростенсон. Не знаех за това, не сме имали контакт с нея от дълго време. Ще видим какво означава това. Но се очакваше тя някой ден да каже нещо за случилото се, казва Улсон за шведската осведомителна агенция ТТ. На въпрос на агенцията дали има обещание за секретност, което би могло да бъде нарушено, постоянният секретар отговаря: Зависи какво тя казва в книгата. Трябва да пазим тайна, след като бъдем избрани в Академията, и да я отнесем в гроба. Но това се отнася за Нобеловите награди, това всички го знаем добре. Ние не знаем какво точно се разкрива в тази книга.
Според Шведската академия, Фростенсон е нарушила правилата за поверителност на институцията, нещо, което поетесата отрича. Фростенсон е омъжена за Жан-Клод Арно, който е осъден за изнасилване. Според адвокатско разследване, поръчано от Академията, Фростенсон е разкривала на съпруга си важна информация за бъдещи носители на Нобеловата награда за литература и за избор на нови членове. Миналата година сред членовете на Шведската академия настъпи разрив по въпроса за членството на Фростенсон. В резултат на това няколко от членовете на Академията я напуснаха и това доведе до дълбока криза в институцията. През октомври членовете на Академията одобриха резолюция, в която призоваха Фростенсон доброволно да напусне културната институция.
В началото на тази година писателката напусна Академията след сключено споразумение с нея.
–
Кратка опера, фокусирана върху кризата, разтресла Шведската академия, ще има премиера следващата година в Швеция. Това съобщава културната редакция на шведското обществено радио SR.
Произведението ще бъде изпълнено от симфоничния оркестър на град Хелсингбори. Създадено е от Фредрик Йостерлинг, който ръководи концертната зала в града. Автор на либретото е Хана Хьоглунд, която коментира новината в прессъобщение: “Когато Академията беше в криза, сякаш за първи път прозрях, че Дядо Коледа не съществува. Така че, може да се каже, че тази опера е един вид лично справяне с кризата“.
Стокхолм, 20 април 2019
