„Джебчии“ (Manbiki kazoku), 2018, Япония, 121 минути, сценарист и режисьор Хирокадзу Коре-еда, продуценти: Хирокадзу Коре-еда, Каори Матсудзаки, Акихико Йосе, Хиджири Тагучи; оператор Риуто Кондо, музика Харуоми Хосоно, в ролите: Лили Франки, Сакура Андо, Мау Мацуока, Кирин Кики, Джио Каири, Миу Сасаки. Награди и номинаци: „Златна палма“ от Кан’2018, за режисура от Анталия, номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и BAFTA за чуждоезичен филм и др. Показан на София филм фест. Разпространява Арт фест
„Джебчии“ е поредният социален и емоционален съспенс на японския майстор Хирокадзу Коре-еда.
Красивото момченце Шота (Джио Каири) не ходи на училище и с „баща“ си Осаму (Лили Франки) вещо крадат от магазини дреболии. За тях това си е в реда на нещата, защото „стоките още не принадлежат на никого“. Една вечер на връщане към дома съзират сладкото петгодишно момиченце Юри (Миу Сасаки) да зъзне на балкон. Прибират го. Шестима обитават ужасно тясно пространство дори за японци. Не е за вярване, че окаяният район, където живее „семейството“, е в свръхтехнологичната японска столица Токио.
Бабата (Кирин Кики) маже белезите от насилие върху ръчичките на Юри. Въпреки че „родителите“ работят, всички оцеляват с нейната пенсия. Надхитрят бедността със сърдечност и сърбане. Осаму си навехва крака на строежа, където работи. „Майката“ е съкратена. Година и нещо по-късно, след като никой не е потърсил Юри, по телевизията съобщават за нея. Подстригват я и й сменят името. После умира бабата и вече нищо няма да е същото. Разкриват се ужасяващи тайни, свързани с това „семейство“. Момиченцето е отново при майка си, която продължава да е същата небрежница. Шота е в дом за изоставени деца. С Осаму правят снежен човек, който не издържа дълго. Ловят риба. Разделят се. Най-сетне чуваме думата „татко“.
Както в „Никой не знае“ (2004) и „Какъвто бащата, такъв и синът“ (2013), Корее-еда изследва съвременното живеене през семейства, свързани с престъпления. Но, ако в предишните филми имаше майка чудовище или разменени синове, тук героите са заедно не по кръвна връзка – свързани са с престъпление или случайност и се отнасят с иронична топлота един към друг. Създаден по действителен случай (като „Никой не знае“ и маниерният „Дистанция“) и почти лишен от музика, както повечето му филми, „Джебчии“ хваща за гушата. Първата половина се стеле мудно и през детайлното изследване на бита постепенно се наслагва емоционално напрежение. То нараства във втората половина – вече далеч по-динамична и изпълнена със събития. Филмът се вписва в световната тенденция „деца, по-мъдри от родителите“; и без да е кинематографично откритие, той дълго се помни – във време, когато непрестанно се говори за кризата в семейството и ценностите, Коре-еда показва, че е възможно да избираш роднините си. Той споделя: Първото нещо, което ми хрумна за слоган на филма, бе „Само престъпленията ни държат заедно“. В Япония престъпленията като телефонните измами и детските кражби, поощрявани от родителите, са яростно критикувани. Разбира се, такива престъпници трябва да бъдат порицавани, но се чудя защо всички толкова се ядосват за дребни нарушения, а същевременно има толкова много нарушители, които правят значително по-мащабни измами без последствия. Особено след земетресенията през 2011 г. не се чувствам добре, когато чувам някой да повтаря, че семейните връзки са важни. Затова реших да разуча тази тема, като разкажа за едно семейство, обединено от престъпление.
С този филм роденият през 1962 г. в Токио Хирокадзу Коре-еда доказва, че днес е най-разпознаваемото име в японското кино. След като Ясуджиро Одзу (1903-1963) ни завеща филигранни вариации на съвременни токийски семейни катаклизми като контрапункт на цивилизационния размах и/или икономическата криза, неговият наследник ни представя кошмара на живеенето като търпим ад. Сеещи доброта и върху злото, филмите му отприщват мощна струя узнаване за японския живот и търсения в контекст – национален и световен.
Само не разбирам защо е трябвало заглавието на български да е „Джебчии“, след като героите не крадат пари, а глупости в магазини. Спокойно би могъл да се преведе като „Магазинни крадци“, какъвто е преводът на английски или на руски.
Тази година се очаква да излезе „Истината“ – поредният семеен филм на Коре-еда за сложните отношения между остаряла майка-актриса и дъщеря й. Той е копродукция между Франция и Япония с участието на Катрин Деньов, Жулиет Бинош, Людивин Сание, Итън Хоук. „Истината“ е първият му филм извън Япония и на чужди езици – френски и английски.
Но засега е тук „Джебчии“. Не го изпускайте.
