Имаме добра новина – било имало демокрация! За първи път България не падна в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на информацията. Седим си на 111-о място. Класацията получи упреци от различни страни за начина, по който се мери свободата на словото. Не е ясно защо се напада методиката на класацията, а не се оспорва мнението на журналистите. Как ние тук мерим свободата на словото? Скоро можем да дадем имена на нова мерна единица – 1 „гешев“ свобода на словото, например.
Класацията не ни казва нищо. Но остава единственият израз, с който най-кратко да бъде обяснено състоянието на медиите у нас. Проблемът е, че външните организации не могат да ни дадат представа какво трябва да направим, за да използваме медиите като инструмент на демокрацията, а не като демонстрационно средство на правителството, че съществува. Изчезна изобщо говоренето за плурализъм на мненията. Телевизиите отчитат дали са си свършили работата чрез това дали имало две гледни точки – скопен светоглед, който въведоха като матрица за журналистическо мислене.
Гледайте само една седмица новини и ще видите колко малко мнения на различни групи в обществото чувате, ако няма протест. Гласът на родителите на децата с увреждания изчезна, ромите са обекти, а не субекти на говоренето в новините, в София беше създадена организация, която носи в името си думата „националистически“ и в едно изречение чуваме, че против нея се обявили антифашистите и евреите от „Шалом“. Класацията не може да научи журналистите, че тези новини са „трагедия“ и „драма“, а не катастрофите по пътищата, които взимат жертви всеки ден. Катастрофата на пътя е планирана, правителството отчита в статистиките си броя жертви, сякаш брои загубени лъжици в казармата. Но ако гледаме телевизия, живеенето със свастики в градовете на една европейска държава не е проблем за обществото ни. Всъщност, това е всекидневна „трагедия“, но няма медия, която да я забелязва. Ако гледаме софийските улици дори, вече го приемаме за нещо нормално…
Не класацията, а липсващият разговор за смисъла на медиите можеше да ни даде решение на проблем, за който комисията на Вежди Рашидов дори не говори – финансирането на обществените медии. Почти 30 години се премята мантрата колко е трудно да бъдат събирани пари за такса, чрез която да се финансират БНТ и БНР, вместо да бъдат управлявани чрез финансовото министерство. Комисията по култура и медии в Народното събрание е на път да реши проблема на регионалните телевизии с кабелните оператори, които губят от скритите такси, но не и проблема на обществените ни медии. У нас таксата за интернет от частните доставчици е по-лесно събираема и от таксата за смет, но псевдоекспертите на управляващата партия все още обясняват колко е трудно да се събират такси за някогашните държавни медии.
Как измерва премиерът Бойко Борисов свободата на словото у нас, когато от неговата партия в НС зависи нерешаването на въпроса за финансовата независимост от държавата на двете обществени медии? И защо никой не пита премиера по каква методология измерва свободата на словото? От няколко години Борисов използва само една мерна единица – себе си. Ако се говори за него в медиите, значи има демокрация. Преди дни отново повтори: Ако няма свобода на медиите, как ще се случва това говорене за апартаменти, имоти, къщи, сауни и тераси? Демокрацията си работи. Още малко и ще излезе, че най-личните ГЕРБ-функционери и шефът на медийната комисия Вежди Рашидов си напазаруваха евтини апартаменти, за да има Борисов доказателства за свободата на словото у нас.
В същото време, прокурорът Иван Гешев се обърна с трънските си ударения на думите към журналист така: Вземете ми го пратете на имейл, че сте много пристрастен в това постановление. Сигурно е много интересно, пратете ми го, ще го прочета. […] Сигурно някакви много интересни неща пише вътре…
И обвини Борис Митов, че го бил преследвал в три посред нощ. Всъщност, постановлението, за което пита Борис Митов, е свързано с медии. Според този документ, КТБ е финансирала медиите на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Ето затова Пеевски стои в предисловието на „Репортери без граници“ – не заради медийното му състояние, а заради липсващата държавна институция в контрола на дейността на КТБ и заради недоверието в работещата съдебна система. Всъщност, защо правителствата на Борисов и прокуратурата на Цацаров вече толкова години не разрешиха проблема с КТБ? Самият Пеевски не е проблем. Проблемът е, че с него прелива чашата на мерните единици за демокрация, която не работи.
