Първо да уточним за какви събития става дума, защото в София събития, свързани с архитектура и строителство, всъщност не липсват. Имаме строителни изложения (тип “Стройко”), имаме архитектурно-строителни седмици, имаме и специализирани форуми (тип “Building Innovation Forum”, организиран от Градът Медиа груп, или “Share Sofia”, съорганизиран от Камарата на архитектите в България). Имаме юбилейни чествания и редица камерни събития, някои с дъх на нафталин, други с амбиция за ъндърграунд.
Всички те обаче или остават затворени в камерната архитектурно-строителна общност, или са фокусирани върху градска среда, иновации и бизнес, т.е. върху архитектурата като инвестиционно проектиране и регионално планиране. Каквото тя е, разбира се, но не само и не единствено.
През 2008 едно лайфстайл списание се опита да внесе космополитна адекватност в тази среда и да покаже, че архитектурата е и дизайн, и култура, и стил. Тогава, в разгара на предишния строителен бум в България, списание “Едно” събра родни и чуждестранни архитектурни звезди на двудневна конференция в хотел “Шератон” за първата т.нар. Sofia Architecture Week (“Софийска архитектурна седмица” или накратко SAW). В началото и SAW тръгна специализирано – в крайна сметка, какво друго е затворен платен лекционен форум в “Шератон”. През следващите години обаче “Седмицата” се промени много, насочи се към широката публика, отвори и обживя непознати места в града и успя да се превърне от лекционен семинар в активен регулярен фестивал с акции, работилници, изложби и презентации, които да накарат хората да им пука за архитектура и визуална среда.
Форматът “архитектурна седмица” е добре познат глобално и дори само на Балканите в момента има поне 4 активно действащи архитектурни фестивала тип “седмици” – в Белград (BINA), Тирана (TAW), Скопие (SkAW) и Прищина. Софийската оцеля само 8 години, от които последните 3 в Пловдив под името “One Architecture Week” (OAW) и организирана от фондация “ЕДНО”. Но и до днес тя остава най-успешното българско архитектурно събитие от нов тип, създадено след прехода.
След спирането на SAW/OAW през 2016 в българския архитектурен живот настана културен застой. Наистина, говори се много за градска среда и за културно наследство, застроително-корупционните скандали действат разведрително, а колажите на тема “ремонти и градска среда” често са духовити. Но е забележително колко бързо се загуби граденото трудно и с години адекватно отношение на широката публика към архитектура, дизайн и визуална среда, което една мултидисциплинарна, интернационална архитектурна седмица по принцип възпитава.
Именно в тази кънтящо празна ниша от две години се опитва да се намести един чисто нов архитектурен форум, наречен “БЕЗ СТРАХ” и организиран от малкото софийско архитектурно студио Conveyer. Събитието се появи за пръв път през април 2018, когато зажаднелите за добре организирани събития софийски архитекти напълниха пространството на “Генератор” за двудневен лекционен форум. Формалният повод беше 10-годишнината на студио “Conveyer”, които събраха 10 мъже от 10 архитектурни студия с над 10 години проектантска практика, за да интерпретират една тема – “БЕЗ СТРАХ – 10 след 10”, под формата на презентации и дискусии. Участваха добре познати герои на новата българска архитектура от последните 20 години: I/O Архитекти, Aedes Studio, Conveyer, Bureau XII, L6 Studio, ZOOM Studio, Трансформатори, Studio Mode, Димитър Караниколов, Борислав Буров.
За всеобща изненада се оказа, че събитието не е било еднократно отбелязване на 10-годишен юбилей, а има амбицията да стане регулярна проява. Която, както отбелязват организаторите арх. Ангел Савлаков и Ивайло Андреев, да съвместява силните страни на един архитектурен форум с тези на строително изложение, като в същото време има свободен дух и не толкова формален характер.
На 20 и 21 април 2019, навръх Цветница, архитектите отново напълниха залата на “Генератор”, за да чуят как 10 български студиа ще говорят този път по темата “Без пари”. Участниците и тази година бяха същите: I/O Архитекти, Aedes Studio, Bureau XII, L6 Studio, ZOOM Studio, Трансформатори, Studio Mode, Борислав Буров с две нови попълнения: Deset Architects и E-Arch Studio (домакините Conveyer и архитектът-фотограф Димитър Караниколов бяха отпаднали). Темата предполагаше всички тези относително бутикови или активно проектиращи студиа да говорят за добра икономична архитектура, за архитектурна работа про боно в услуга на обществото, за архитектура от рециклирани материали и т.н. А с избрания формат организаторите потърсиха определена клубна устойчивост, предлагайки всяка година различна и конкретна тема за интерпретация от една и съща група архитекти – сама по себе си нестандартна идея, която е любопитно да проследим дали ще издържи или ще се изчерпи с годините.
На 20 и 21 април чухме разкази за големи и малки проекти, за намеси в градската среда и архитектурно образование, видяхме самореклама и малко истински каузи, равномерно разпръснати между промоционални лекции и презентации на компаниите-спонсори на събитието. Интересното беше, че голяма част от публиката беше нова – основно млади архитекти и студенти по архитектура; и все хора, които бегло помнят или дори не са посещавали нито една от старите архитектурни седмици на ЕДНО. В същото време, липсваше неархитектурната публика, която SAW/OAW отгледа, липсваше и шареното многообразие от архитекти от различни възрасти и занимания. И това е съвсем нормално, тъй като събитието беше умишлено таргетирано към определен тип архитекти и се опитваше да съчетае “архитектурен форум със строително изложение в неформална обстановка”.
Засега то няма шанс да запълни огромната празна ниша, за която стана дума по-горе, нито да надскочи високата летва на SAW. А и няма нужда. Пълната зала на “Генератор” показа, че отговорът на въпроса от заглавието е “Да, София (и България) имат нужда от нови архитектурни събития”. А аз бих добавила – от много и най-различни нови архитектурни събития с най-различна публика. Имат нужда и от форум “БЕЗ СТРАХ”, и от нова Sofia Architecture Week. Имат нужда от повече архитектурна култура. И от по-малко архитектурни скандали.
