Церемониите са телевизионно събитие, което променя всичко в телевизията. Идването на папа в страната ни е превърнато в шоу със строги правила, сякаш се продава с франчайз наръчник като този на „Биг Брадър“. Първо Йордан Димитров и Ирина Цонева въздишат, за да разберем колко важно е събитието. Ирина Цонева каза от летището: всички медии тук тръпнем от тази определена от всички институции като историческа визита. Деца в носии са снимани в очакване да ги поздрави папата. После по „Нова тв“ водеща казва: България е изстреляла нагоре кариерата на много папи! А питаният зам.-кмет на София и историк Тодор Чобанов казва: На много не, но със сигурност на двама. Следва изобилие от материали за католиците в България.
Всички започват да служат на някакъв измислен телевизионен канон и вярват, че така предават най-добре действителността. А в медиите точно при церемонията не действителността е важна, а разместването на отделните епизоди в разказа за нея. В нашите телевизии единственият начин за разказване беше хронологията. Първо тръгват от папа Йоан Павел II в София, после всички говорят за самолета, в който лети папа Франциск, после един бял човек слиза, после друг черен човек му целува ръка и т.н., и т.н. Действие след действие, докато белият човек заговори. И точно там телевизиите са най-слаби. Защото словото на папа Франциск е най-голямото действие в тая церемония. Но телевизионните хора напират да го обяснят, разнищят, да видят няма ли още нещо под одеждата. И добавят към словото му колко свестен бил Франциск, колко земен и скромен. А след словото на папа Франциск трябваше да оставят време на тукашните земни власти да го чуят – обръщението му беше и към тях. Държавният глава на Ватикана посети центъра за бежанци във „Враждебна“ в държава, в която премиерът по никакъв начин не чува посланията, когато става дума за бежанци. Хубаво слово, но май не е чуто, а само видяно по телевизията…
Думите за мир, демографска зима и толерантност бяха омесени в някакъв папатейнмънт по „Нова тв“. Има тенденция тази медия да стане скоро само кулинарна телевизия с избора си на формати, но този път много се гордееха, че имат репортер в самолета на папата. Толкова много, че чак прякото включване беше: Уау, има седалки в самолет! По-късно все пак видяхме как папа Франциск приема подаръка от репортера на телевизията. На отиване са личните разговори, на връщане щял да даде пресконференция в самолета. Дотогава обаче Аделина Радева и Виктор Николаев са не по стъпките на папата, а направо надничат в чинията му. Готвачът Иван Манчев е повикан по спешност в Раковски да помага на семейството, което готви за папа Франциск и антуража му. Обикновено католическо семейство готви на скромния папа. В последния момент е извикан телевизионен готвач да сложи малко сос от трюфели на ризотото. По БНТ Георги Любенов и Добрина Чешмеджиева водеха студиен разговор за образа на папа Франциск, който щеше да се получи, ако беше кратък. Все пак, имаше няколко изключения – по БНТ това беше интервюто на Цветелина Йорданова с Вим Вендерс, поканен от папа Франциск да направи филм. Вендерс разказваше за страха на Франциск, който се изправя пред вярващи, насочили мобилните си телефони срещу него, и търси малцината, които го гледат очи в очи.
Филмът на Елиана Димитрова обаче не се беше получил за „Кръстът на Ореш“. Остана усещане за натрапване на телевизионна вина от авторката, каквато хората в с. Ореш не споделяха. По същия начин посещението на папа Франциск сякаш беше използвано от тукашните журналисти, за да си кажат всичко за „дистанцираността“ на българските богослужители, за патриарха, който страни от народа, за провалите на българската църква… Сякаш увисна във въздуха някакво неловко очакване, че като насочат камерите си към папа и патриарх, те ще плеснат с ръце и ще се целунат, внезапно облени от извънмерна светлина. Усещането беше създадено от журналистите. А словото на българския патриарх беше по-скоро припомняне на историята на враждата, вместо на приятелството. Подаръкът на папа Франциск също по-скоро изтъкваше разликите.
Не бяха ясни сравненията, които правеха журналистите с посещението на папа Йоан II. Двете посещения бяха толкова различни! Папа Франциск не беше тук за разговори за единението на двете църкви, а като държавен глава. Само ден след това щеше да отлети за Северна Македония, която има нужда от световно признание. Не стана ясно защо посещението на папата у нас е мислено като реклама за държавата ни. Телевизионните лица видяха ден, в който да упрекват православната църква, чиито обреди по освещаване на магистрали и великденски ритуали само допреди седмица отразяваха със същия патос, с който днес се кланят на друг идол. Сякаш забравят, че страната е светска. Ани Салич зададе въпроса на говорителя на Българската православна църква защо не се помирят двете църкви и да отслужат двете светейшества заедно служба. На фона на всички предварително измислени въздишки в тоя ден прозвуча толкова автентичен изблик на несъгласие от страна на владиката отец Николай: Любезна госпожо, имаме си разделение и не можем да отслужим заедно!
През това време в Златоград другото папа на народа Цветан Цветанов печеше чевермета и се снимаше с носия и два пищова до председателката на Народното събрание, ондулирана в носия. Бе предизвикателство за телевизиите да се раздвоят между това парламентарно езичество и премиерска религия!
Така телевизиите проследиха всяка стъпка на папа Франциск у нас, но по-важното от посещението му – думите – бяха зарити под стъпките на ордите с микрофони и камери, които търчаха след него.
