Тя притежаваше изключителния талант да направи живота си низ от музикални събития, в които протагонист бе самата тя. Колегите й я описват като човек с голямо сърце, с щедрост, с изключителна интелигентност, витален характер, с чувство за хумор. Певицата Кабайе е извънредно музикална, притежава „лирико-спинтов сопран с лека колоратура”, изучава гласа си перфектно, полага необходимите труд и усилия да го накара да звучи като знак, като гласа на Кабайе. Например, когато редакторът на Opera News Робърт Джейкъбсън я пита дали винаги е имала способността да произвежда прочутите си дълго държани пианисими, тя казва: „Не”. Чува ги в запис на големия испански тенор Мигел Флета. „Той пееше невероятно в пианисимо без никакъв фалцет. Реших, че и жена може да ги направи и тази мисъл ме обсеби. Опитах, но не стана нищо – разказва му Кабайе. „Попитах моята преподавателка и тя ми каза: „Разбира се, че ще можеш да ги постигнеш. Това е единствено въпрос как тренираш своето дишане, как си представяш не звука, а дъха. Гласът никога не седи, а плува върху дъха.” Така имам тези пианисими, защото се научих да ги постигам.”
Въпреки качествения глас с много красив тембър, кариерата й тръгва бавно. До 30-годишната си възраст тя има договори в Базел и в Бремен, но повече учи репертоар, отколкото да го показва. (Изключение е успешният й дебют във Виенската Щаатсопер през 1959 г. в „Саломе”, за който получава златния медал за сезона на прочутата оперна къща.) Използва немския период, за да гледа и слуша спектакли на любими певици, като Елизабет Грюмер в опери на Моцарт, Елизабет Шварцкопф като Маршалката, Лиза дела Каза като Арабела. От средата на 60-те започва нейният триумф – през 1965 година замества в Карнеги хол Мерилин Хорн в „Лукреция Борджия” и фурорът, който предизвиква там, всъщност е началото на световната й кариера. Освен стандартния оперен репертоар – Вагнер, Рихард Щраус, Моцарт, Верди, Пучини, Чайковски, Дворжак… тя с удоволствие се впуска в представянето на роли от много по-редки заглавия. „Да учиш нова опера е като да получиш нов живот. Предпочитам постоянно да се обновявам чрез непознати роли вместо непрекъснато да повтарям това, което вече съм научила и правила. Искам да знам къде е гласът ми сега, а не къде е бил преди време.” Редките заглавия, които пее, са от Глук, Салиери, Росини, Николо Пичини, Спонтини, Масне и Респиги.
Предпочитала е да учи новите си роли в ранната утрин, защото тогава умът е „спокоен и отпочинал”. Дневният й режим: посвещава два часа на музиката, два часа на гласа, 1 час за наизустяване и 1 час за нещо друго, което изисква припомняне.
Записът й на песента „Барселона” с Фреди Меркюри, който я счита за певицата с най-добрия глас в света, я прави популярна и сред всички почитатели на попмузиката.
Животът й носи поредица от тежки проблеми със здравето – тя преживява бъбречна операция, инфаркт, мозъчен тумор… и продължава. Прибавя към оперната история не само своето изкуство на белкантова певица с много красив глас, с рядък обем и сила, но и специфичната си способност да нюансира впечатляващо всяка своя вокална партия с деликатен подход към дадения стил. С една рядка музикална култура.
Българската публика се срещна с Кабайе през 2000, 2013 и 2016 година. Тя не напусна сцената почти до края на дните си. Но създаденото от нея в дълголетната й кариера ще се помни и ще се предава на поколенията.
К
