Разговор с Бернар Лаир
Какво означават сънищата ни? Изглежда сякаш тези видения, прекосяващи нощите ни и създаващи илюзия за реалност, съдържат в себе си неуловими обещания за смисъл. Той е дори смущаващ, след като, когато се събудим, виденията често се разтварят, оставяйки само бегли и неясни следи в спомените ни.
Дълго време тълкуването на сънищата, свързвано със свръхестественото и с магията, е оставено в ръцете на шамани и всякакви магьосници и изобщо не интересува учените.
До XIX век малцина се осмеляват да проучат тази мистериозна дейност на психиката. Фройд, първият, който обобщава трудовете на тези изследователи, формулира една световноизвестна теория: всички ние сме задвижвани от сексуални импулси, от неосъзнати желания, които потискаме. Нашите сънища им позволяват да се осъществят в скрита и символична форма. След този забележителен пробив научните изследвания не постигат значителен напредък.
Невролозите, въпреки впечатляващия си напредък в изследванията на мозъчната функция, също не са достигнали до много по-добри резултати. В новата си книга „Социологическата интерпретация на сънищата“[1] Бернар Лаир[2] се връща отново към Фройд.
Кръстосвайки редица дисциплини и възобновявайки изследването на непознати до този момент трудове върху съновиденията, открития върху съзнанието и функционирането на мисълта, Лаир формулира следната дръзка теория: според него, през нощта ние проиграваме схеми и несъзнателни детерминизми, които „работят“ нашата личност и са в основата на поведението ни.
– Как се стигна до впускането ви в това малко демонично поле на тълкуване на сънищата?
– В науката обектът се избира чрез смесване на необходимост и възможности, като този процес е резултат на предишни проучвания.
Основната идея при моя подход е свързана с желанието да се изследват изключително прецизно социалните логики, начините на определяне на ниво индивид, включително когато имаме работа с единични и дори нетипични случаи. Социологията не е само статистика, тя може да направи възможно интимното разбиране за света, да говори за неща, които са присъщи на всеки. Ето защо изследвах какво се случва с няколко деца от семейства на работници в училище. Въпросът, който ме интересуваше, бе защо в един и същи икономически и културен контекст едните успяват да се справят много добре, а другите търпят провал?
Започнах да се срещам с родителите им, за да идентифицирам ресурсите, веднъж морални, друг път свързани със същността на взаимоотношенията вътре в семейството, които именно карат децата им да се отличават и които не могат да бъдат разбрани с твърде общото понятие за културен и икономически „капитал“.
Така се оказа, че съм в задочен спор с Бурдийо, по-специално заради неговата представа за „хабитус“, тази малка когнитивна машина, белязана от социалната ни принадлежност, от траекторията ни, потенциално произхождаща от нашите предпочитания или избори.
През 1997 г. в Бъркли, където заминах, за да работя по тези въпроси, открих трудове, посветени на сънищата, чиито автори бяха американски социолози-интеракционисти.
Веднага ми се прииска да продължа тази линия на разсъждения, но и се запитах защо се ангажирам с тази нелека задача: как да изучавам истории, които изглеждат безсмислени дори за онези, които ги разказват? И какво да правя с психоанализата?
– С какво може да допринесе социологията за разбирането на тези психични явления?
– Невролозите са все още далеч от възможността да кажат какви образи виждаме в сънищата си и защо именно те ни навестяват нощем; те дори не могат да кажат със сигурност дали ние наистина сънуваме или не. Това оставя огромно поле за социалните науки.
Решаващ остава субективният опит на човека, тъй като той единствен може да отговори на фундаменталния въпрос: за какво сънувахте? Оттук трябва да се тръгне. Докато работех по устните или писмените разкази на деца от работнически семейства, бях поразен от някои прилики в сънищата им.
Техните разкази са много имплицитни, не са потопени в някаква семейна култура на писане. В сравнение с други деца, тези нямат толкова опит да „превеждат” чувствата си, да придават форма на опита си, за да разказват истории, разбираеми за останалите. Тази имплицитност важи с пълна сила за сънищата.
Това са най-интимните истории, представляващи нещо много по-сериозно от личен дневник, над който е наложена както формална, така и морална цензура. Те са предаване на информация от себе си към себе си, със забележителна икономия на средства, тъй като при тях не е необходимо да се правят разяснения, предназначени за другите. От тази много специфична ситуация стават ясни всичките очевидни странности при сънищата. Докато сънуваме, ние знаем какво е значението на съдържащите се в него обекти, персонажи, обстоятелства; знаем по какъв начин те се отнасят до опита ни. Но когато се събудим, тези асоциации вече ни убягват. Тогава тяхното съдържание е като „кодирано“ и за онези, които отвън се опитват да го разберат. За да се открие кохерентността, структурираща тези образи, е необходимо дълго време да си говорим с човека, който ги е сънувал, и да се опитваме да му помогнем да възстанови смисъла им.
– От 50-те години на миналия век под ръководството на двама американски психолози – Калвин Хол и Робърт ван де Касъл, някои изследователи създават „банки“ със сънища, които представляват огромни колекции от истории, разказвани в продължение на години от един и същи човек или отделни групи хора, например, класове ученици. Този подход плодотворен ли е?
– Тези колекции ни позволиха да направим статистическа обработка на данните, като свързахме героите, обектите, емоциите или сънуваните ситуации с големите социални характеристики, като пол, възраст, време и по-рядко социална среда. Те доказаха връзките между сънищата ни и всекидневните ни тревоги. Но не ни помогнаха да достигнем до истински откровения: като се започне от II век насам – Артемидор Далдиански[3], един от вдъхновителите на Фройд, вече е подчертавал значението на тези връзки.
Американските психолози (за които вече стана дума – бел. пр.) останаха фокусирани върху съдържанието на съновидението, откъсвайки го от контекста на живота, макар че той е от съществено значение за тълкуването. Те изоставиха теорията в полза на много повърхностни и частични резултати, докато науката, напротив, трябва да осигури обща рамка и да изгради връзки. Това е, което се заех да направя: да мобилизирам научния капитал, разпръснат в различни дисциплини, така, както Фройд го е направил по негово време. Днес стигаме до един вид кръстопът, където откритията на Фройд и тези на забележително напредналите социални науки се събират. Ето защо изучаването на съня е от решаващо значение – то трансформира социалните науки, защото при него се утвърждава централната роля на определени психични процеси, които постоянно работят, независимо дали сме будни или заспали, като аналогичния процес – интуитивно да разпознаваме приликите и допирните точки около нас. Това ни позволява по-добре да разберем начина, по който се изграждат нашите предпочитания, избор и поведение.
– Колекцията от разказани сънища показва, че Фройд много се е заблуждавал за съдържанието им. Защо избрахте да тръгнете от неговата теория?
– Най-големите учени, тези, които са написали внушителни трудове, след това са били подлагани на съмнение и това е напълно нормално. Без значение дали става дума за Бурдийо, чийто принос е свеждан единствено до политическите му позиции, или за Фройд, за когото забравихме, че е велик учен. Неговият интерпретационен модел и до днес остава най-съвършеният. Той е конквистадор, изключително амбициозен учен. Бори се с онези, които вярват, че през нощта мозъкът „малко полудява“ и произвежда толкова случайни и несвързани неща, че в тях не може да бъде открит никакъв смисъл. Някои от хипотезите му днес са забравени: вездесъщото присъствие на сексуалността в несъзнаваното; идеята, че по време на сън нашите желания се реализират по скрит начин, за да не се наруши моралната цензура; или че, ако има място, където цензурата е премахната, това е сънят.
По време на сън, когато сме откъснати от света на сетивните и социални дразнители, ние даваме свобода на най-съкровените си тревоги. Фройд отделя много внимание на събитията и импулсите в ранна детска възраст, но това не му пречи да извършва наблюденията си във вярната посока. Откритията му в сферата на несъзнаваното и за различните свойства на „работата“ на съня остават фундаментални. Но преди всичко, той предлага световна теория за психическата дейност.
– Наистина ли значителна част от нашите мисли се пада на несъзнаваното?
– Голяма част от философите предполагат, че съзнателният разум и свободата на мисълта са онова, което определя човека като такъв. Поне от Декарт насам ние сме склонни да виждаме в себе си рационални актьори, господари на изборите си, за които всяка мисъл задължително е осъзната.
Тази фикция за волевия и овладян човек не допуска да направим опит да влезем в „кутията“ на онова, което изгражда индивида. Не! Математическите съждения не се решават неосъзнато, изискват усилие на мисълта. Но и не всички мисли са свързани с тях, включително и когато говорим за измисляне на математически задачи.
Когато изучаваме съня, ние имаме достъп до определени механизми, които работят, докато спим, но те не са нещо уникално за него.
Невролози, като французите Станислас Деен или Лионел Накаш, показаха каква тънка струйка е всъщност нашият поток на съзнание, но той е гребен насред постоянния парад на мисли и възприятия. Тези потоци, в които плува съзнанието, са конструирани от образи, както някои писатели правилно са разбрали. Когато спим, съзнанието не се изключва, а само вижда как отслабва неговият „централен процесор“, който в будно състояние координира образите.
– Искате да кажете, че сънят не представлява изключване на мисълта, а напротив, той е индикатор за функционирането й?
– Склонни сме да мислим съня като конкретен обект – като че съществуват нощни мисли, радикално различни от онези, които ни задвижват през деня. Реално имаме работа с един непрекъснат процес. Това е очевидно, когато изследваме, например, осъзнатите сънища, способни да ни отведат много далеч в неконтролираното производство на образи дори до точката, в която да събудят в нас различни страхове. Нашият мозък постоянно осъзнава невероятни неща – например, сложни изчисления, които да реконструират пространството, в което се намираме, като за целта тръгва от събраната от сетивата ни информация. Но много малка част от нея може да се обясни с нашия съзнателен избор, с рационалността. Учените, които в голяма степен са предизвикани от тази част на мисленето ни, са вероятно най-малко склонни да приемат тази реалност: през нас преминават процеси – психически, също както и физиологични и биологични механизми, които ние никога не контролираме напълно. Да бъдеш в съзнание, не означава умишлено да контролираш потока на съзнание или последователността от рутинни действия. Да вземем например това, което изследователите наричат „ефект на коктейла“: в претъпкана и шумна стая, където се вдига страхотна врява, ако някой на разстояние от нас произнесе името ни – ние дори и да участваме в оживен разговор – веднага ще го възприемем, тъй като то ще привлече вниманието ни.
– Как се изграждат сънищата?
– В един момент децата започват да разбират, че благодарение на езика могат да именуват обекти, които не са до тях, могат да си представят несъществуващи ситуации или дори да послъгват за някои факти. Те се учат да разказват преживени случки, да съобщават за различни неща и това развива същите възможности, които ни водят до сънищата.
Представянето – тази способност да конструираме образи, независимо от реалността – умение, уникално в животинския свят – е неделима част от езика и нашите взаимоотношения с другите. Тази символична матрица, способна да произвежда образи или представяния, продължава да функционира и когато сме сами. Тя ни позволява да изграждаме светове за нас самите през нощта. Фройд много добре разбира тази символика на съня, факта, че той е конструиран с инструментите на езика, като метонимия (да вземеш част, която да ти припомни всичко останало) или като метафора: да сънуваш, например, че си физически възпрепятстван да направиш нещо, е израз на чувството за безпомощност в конкретна ситуация.
– В сънищата няма „ключ“, няма универсални символи, но какви са темите, въпросите, които ни „работят“ през нощта?
– През нощта особено ни „работи“ същността на нашето съществуване: взаимоотношенията ни с другите; хората около нас и напрежението и трудностите, които те предизвикват.
Това може да е нашето семейство, приятели, колеги. Ние сме „исторически“ същества: имаме минало, което сме събрали дълбоко в себе си и от чиято гледна точка постоянно възприемаме настоящето. Всяко ново събитие се възприема през онова, което вече сме преживели.
Това започва с проблемите, които срещаме с баща си, с майка си, с братята и сестрите си и след това продължава през целия ни живот. Всички важни преживявания, като например обстоятелството, че родителите ни са били „стиснати“ на похвали, че сме се явили на конкурс и сме изпитали натиска на конкуренцията, всичко това се отпечатва върху нас и ни оформя като индивиди. Тези опити пораждат множество „автопилоти“, които ръководят нашите предпочитания и чертаят схемите на поведението ни, онова, което наричам нашата екзистенциална проблематика.
Тя се стабилизира повече или по-малко в зряла възраст и всеки път, когато даден факт или събитие идва да разклати тези възли, закотвени дълбоко в нас, те със страшна сила изплуват отново в сънищата ни. От близо две години правя изследвания и можах да установя, че дори когато хората на външен вид са много различни, сънищата им често се повтарят. И тук не става дума за едни и същи герои или ситуации, а просто затова, че накрая осъзнаваме, че те поставят едни и същи въпроси на дневен ред.
– Вие не само сте изградили теория, с която да анализирате съдържанието на сънищата, но на практика я прилагате върху доброволци, съгласни да изследват сънищата си с вас?
– Опитвам се да работя със солидна методология, нещо, от което Фройд не се e интересува особено. Понякога той е имал по 8 до 10 пациенти дневно, очевидно е нямал записващо устройство, интерпретирал е разкази на сънища няколко месеца или години след тяхната поява и се е въздържал да си води бележки.
Интерпретацията на корпуса от сънища ще бъде предмет на втория том на изследването ми. Някои от хората, които споделят с мен за сънищата си, се притесняват, че ще бъдат разпознати. Към този въпрос трябва да се отнеса много сериозно.
Ако цензурата почти не съществува в сънищата, тя започва от идеята, че интимното съдържание на съня, в което са включени и близките на сънуващия, може да бъде разкрито. Ето защо ще трябва да залича следите, за да защитя онези респонденти, които са поискали това от мен. Но не всички са изявили подобно желание.
В крайна сметка съм убеден, че има много какво да спечелим в това търсене на истината за себе си.
– Какво може да ни донесе научното изследване на сънищата?
– Ние не правим наука с идеята да постигнем терапевтични или психологически ефекти, но като Спиноза или Бурдийо мисля, че тя ни освобождава, като ни предлага средството, с което да открием нашите детерминизми. А това е най-добрият начин да постигнем дистанция. Ние не можем да отменим или преправим миналото по някакъв начин, ние се раждаме социално детерминирани. Но ние имаме шанса да си спечелим известна свобода, като разберем това минало. След това можем да се опитаме да „надхитрим“ неговите влияния. „Културата на бедния“[4] на Ричард Хогарт и някои текстове на Бурдийо, които прочетох, когато бях на 18 години, ми спестиха много време.
Самият аз бях класов „дезертьор“: идвах от работнически среди и бях много изненадан, когато се озовах в университета. Бях шокиран, когато благодарение на тези книги разбрах какво преживявам.
Като анализираме сънищата си, можем да разкрием много деликатни и скрити дълбоко в нас разбирания за личността, която сме, и до които няма как да стигнем по друг начин.
Франсоаз Еритие[5] подчертава „неотенията“[6], която характеризира състоянието на човека: от много по-отдавна в сравнение с другите животински видове ние сме напълно зависими от възрастните през първите години от живота си. В този период ние нямаме нито памет, нито съзнание. Не знаем как нашите родители са се отнасяли с нас, когато сме били бебета. Първите спомени са от около 5–6 годишна възраст. С юношеството тези модели започват понякога да ни „работят“, но много често, без да знаем, в зряла възраст ние повтаряме моменти, които сме преживели в семейната си среда, навици, които сме придобили, различни ситуации, които са ни описали. Така до безкрайност повтаряме провали, които бихме могли да избегнем, ако по-добре бяхме осъзнали своите наклонности, които ни карат да попадаме в определени ситуации на страдание.
Разговора води Вероник Радие
bibliobs.nouvelobs.com, 03.02.2018
Превод от френски Иван Николов
–-
[1]L’Interprétation sociologique des rêves, (La Découverte), 2018.
[2] Бернар Лаир (1963) e френски социолог, помощник-директор в Центъра „Макс Вебер” към френския Национален център за научни изследвания.
[3] Apтeмидop (ІІ в. cл. Xp.), нapeчeн Артемидор Далдиански на poднoтo мяcтo нa мaйĸa му (Дaлдиc в Лидия). Съчинението му в пeт ĸниги, посветено на тълĸyвaнeтo нa cънищa, съдържа пpимepи, cиcтeмaтизиpaни cпopeд различни етапи в живoтa нa чoвeĸa. Така той oтчитa и личнocттa, и oбcтoятeлcтвaтa в живoтa нa cънyвaщия. Ето защо eдин и cъщи eлeмeнт oт cъня имa paзличнo знaчeниe зa вceĸи oтдeлeн чoвeĸ. На български съчинението му е издадено под заглавието „Съногадания“, изд. „Народна култура“, 1988.
[4] Ричард Хогарт (1918 – 2014) е британец. Основоположник на изследванията в сферата на културата.
[5] Франсоаз Еритие (1933 – 2017) е френска антроположка.
[6] „Психологическа неотения“ – запазване на младежки (незрели) нагласи и поведение в по-късна възраст. Това поведение е свързано с приспособимостта към промените в съвременния свят.
