Едвин Сугарев. Помни смъртта. София: Издателство за поезия ”ДА”, 2018. Цена 12 лв.
Политическите ми съпротиви към Сугарев растат. Заради тях и отношението към неговата поезия се променя – от тотална адмирация към индиферентност, не само заради свръхпроизводството на стихосбирки. Не може обаче да се отрече, че Сугарев е едър, монолитен поет. Че е от жреците на поезията, колкото и старомодно да е това. Буквално и метафорично, той чете свещените писания – и прави по тях екстатични приписки. Дори да са от едва два-три реда, звучат мащабно. Скоро в Столична библиотека той каза: “Писането на стихове е онова, което ме е съпровождало през целия живот и което ми е било опора. Цялата ми друга биография няма никакво значение, това са съпътстващи неща. (…) Това е смисълът на писането на поезия – да се почувстваш истински”. Сугарев не отклонява поглед от същината – с каквото и да се занимава, с поезията не прави компромис. Към голямото гледа през малкото. През малкото гледа към голямото. Неговата редакторка Силвия Чолева сподели с мен, че у Сугарев има център – факт, непостижим за мнозинството поети у нас. Център ли? Просто лирическият аз се чувства като устие – и откровено си го признава. Годините му вече си казват думата – и подготовката за раздялата със света започва с лакти да разбутва всички теми. Но нещо остава непреодолимо: допир на пета до оросените треви/ дъх на есенни листа върху запуснат път по свечеряване/ вкус горчив на борова смола// тези усети/ които те създават. В бр. 7/ 2013 на вестник “Култура” по повод на неговата литературоведска книга “Видрица…” бях писал, че за Едвин Сугарев “да продължава да служи безкористно на Словото не е саможертва”. Ще го повторя.
Ян Новак. Яромир 99. “Затопек. Когато не можеш, ускори темпото”. Превод от чешки Васил Самоковлиев. Пловдив: “Жанет 45”, 2018.
Графичната новела е дело на Ян Новак, автор на текста, и Яромир Швейдик, чиито еднохромни илюстрации препращат към Мазарел, Георг Грос и дори Леже, според корифея на комикса Антон Стайков. Четирикратният олимпийски шампион Емил Затопек (1922-2000) е обявен е от списание Runner’s World за най-великия бегач на всички времена (2013).Разбира се, политическите обрати в историята на Чехия, между Хитлер и Сталин, оставят следа върху съдбата му. Компромис ли прави “недисциплинираният” Затопек, когато казва на полковника: “Лично аз се придържам към Галилей, не към Ян Хус. Защото истината била на страната на Хус, но той не се отрекъл от нея и затова свършил на кладата.Истината била и на страната на Галилео Галилей, но въпреки това той се отрекъл от нея. А като излязъл навън, на всички казал, че все пак земята се върти. И продължил да живее, и направил още много открития.” Затопек всъщност избира приятелството – той отказва да иде на Олимпиадата в Хелзинки, напуска и армията, след като до участие не e допуснат “политически неосъзнатия” му приятел. И става една… Повече за “Затопек” – в разговор с Ян Новак в следващ брой. (Прочее, Новак е (авто)биографът на Милош Форман, очакваме неговата биография на Кундера, превеждал е на президента Хавел.)
