Лошите новини идват бързо. Новината, че големият пианист, прекрасният музикант, всеотдайният педагог и невероятният човек е починал дойде от Австралия в деня, в който е напуснал този свят.
Николай Евров бе инструменталист, който изпревари времето си. Неговият пианизъм бе модерен, вгледан, предусещащ, разгадаващ възможностите на клавирния звук. Той разчиташе всеки стил в контекста на звуково-тембровите му изражения за разлика от повечето концертиращи негови съвременници, които поразяваха публиката предимно с мощ и зашеметяваща техника. В този смисъл, Евров беше съвременното изражение на поетичната линия в пианизма. Неговите концерти винаги носеха една допълнителна аура, която насищаше акустичното пространство.
Репертоарът му беше огромен – не само поради изключителните му възможности, но и поради неговото същностно музикантско любопитство. Той изсвири и много българска музика; беше вдъхновен и конструктивен партньор в камерното музициране с цигуларя Георги Бадев или с певицата Румяна Вълчева-Еврова, например.
Последните няколко десетилетия Николай Евров живя и работи като професор по пиано в Сидни. Срещите му с българската публика станаха рядкост и вероятно затова още по-незабравими.
Всеки, който е имал малко по-близък контакт с големия музикант, няма как да забрави възпитания му, благ маниер на общуване, добронамереността и културата, която излъчваше, финеса в неговия хумор.
Остава музиката, която изсвири и записа. И паметта, вградена в изкуството на неговите многобройни ученици!
Поклон пред паметта му!
