Много хубаво го е написал кандидатът за поста генерален директор Емил Кошлуков през 2017 г., годината, в която СЕМ не го избра: Тя (БНТ) не може да си позволи да изостави онези зрители, които заради ниската си покупателна способност не представляват интерес за търговските телевизии. Всъщност, данните показват, че телевизията – и кабелна, и сателитна, и чрез абонамент за различни мобилни пакети, е все още достъпна у нас.
Осем кандидати подадоха документи за директори на БНТ. Отново ще пишат концепции Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Стоил Рошкев, Радостлав Главчев. Новите предложения ще са от Явор Симов, Кръстю Вапцаров, Никола Тодоров и с прекъсване – отново от Сашо Диков.
Има два парадокса в процедурата по избор на генерален директор. Първо, всички кандидати при всеки конкурс знаят, че БНТ е с дългове, и въпреки всичко обещават скъпоструващи фантазии в концепциите си. А после казват как бюджетът орязал крилата им. Малцина успяха да завършат мандата си без дефицит или наследени договори, които ощетяват медията. Още след първата година генералният директор започва да обяснява колко зле е медията, а СЕМ започва да се държи като държавна оплаквачка и да се тюхка над думата „дълг“. Но приема отчет след отчет. Трябва да бъде променена не процедурата за избор на кандидати, а процедурата по отчетност и носене на отговорност на вече одобрените директори.
Защо тогава кандидатстват всички тези мъже за генерални директори? Кое ги кара да смятат, че могат да се преборят с главния счетоводител на държавата и да направят най-богатата откъм бюджет медия работеща в интерес на обществото. Много често проблемът е в тази последна част – в интерес на обществото. Между кандидатите за директори през последните години има толкова различни разбирания какво е това, че чак да се уплашиш, като го видиш в концепция.
Вторият парадокс е, че почти всички кандидати обещават грижа за децата и групите в неравностойно положение, думи, които се превръщат в „шикалки“. Страшното в отчета на генералния директор Константин Каменаров пред СЕМ не са 15-те милиона дефицит. Държавата ще ги прелее от тази графа в онази. Страшното е, че години наред БНТ не успява да покрие дори минимума от изисквани предавания за деца, но всеки кандидат обяснява колко много ще се грижи за тях. Децата пораснаха, докато чакат генералните директори да им направят предавания. Питанията пък за повече предавания с превод на езика на глухите в СЕМ последно бяха коментирани като престараване. Ето за тези дефицити няма програмни кутийки, в които да ги преместят. Предаванията за и от различни групи в обществото по БНТ продължават да са малко.
Ако се зачетете в протоколите с решенията на Управителния съвет на БНТ, ще видите много подписани договори за различни филми, концерти, рекламни пакети с намалена стойност за някои външни предавания. Въобще – на хартия тече буйна дейност. Проблемът е, че нищо от това не изпъква в програмата. Сякаш там продължават да пълнят линии и програмни кутийки. Усилия, които са напразни във времето на цифровото преподреждане. Дори със старите европейски филми, които БНТ излъчва, можеше да се направи автореклама, която да накара зрителите да я търсят. Евроносталгията не е никак лоша пазарна ниша в света на емоциите… Но вместо това, БНТ е обезличена.
Дискусиите в онлайн изданията около филма на HBO „Чернобил“ показаха, че хората искат да си говорят не само за турски сериали. Но по БНТ са намалени минутите дори за дискусии.
