Адам Надашди (1947, Будапеща) e професор емеритус в будапещенския университет „Йотвьош Лоранд“. „Каква ще е градината ми?“ е първата му българска книга, публикувана в превод на Николай П.Бойков. През есента поетът ще посети България.
– Петер Естерхази ви нарича голям любовен поет. Какво обаче означава любов за вас? Какво е съотношението между eros, philia и agape в собственото ви творчество?
– Любовта означава всичко за мен. От пубертета я преследвам, понякога търся, понякога я насилвам. Понеже винаги съм чувствал истинската любов към мъже, не беше леко да порасна и да се примиря. Съотношенията в творчеството ми? Хубав въпрос, благодаря; не съм мислил за това досега, но бих отговорил така: представени са в едно и също съотношение. Разбира се, може би eros е в по-малко, но той – поради природата си – по-добре топли, по-гръмко говори и така изглежда по-голям, отколкото е.
– Дали фактът, че сте езиковед, променя структурата и подсилва многозначността на вашия лирически изказ?
– По същество, не. Може би, дотолкова се усеща езиковедската основа, че се движа в по-широка стилистическа скала от повечето поети, по-лесно смесвам възвишеното с ниското. Но това не e свързвано съзнателно с езиковедската ми образованост: аз мога да пиша само инстинктивно. Пробождам се и оставям да изтече бликващото от мен.
– Превеждали сте Шекспир и Данте на унгарски. За какви литературни и житейски затруднения бихте потърсили съвет от тях?
– И двамата са работили ужасно много, упорито и непрестанно. Това е голямо насърчение. Не всеки техен стих е превъзходен, в творчество с такъв обем има място и за неравности. Подшушват ми: не трябва да се плаша, ако на момента нещо не върви. Скоро ще се получи. Само не се отказвай.
– Дали стихотворенията ви стават по-откровени с течение на годините?
– Първоначално отговорих с да, после се поразмислих. Бог знае. Чета ли по-старите, понякога се изчервявам, авторът е тъй разголен с чувствата, с разочарованията, с възторзите, с тялото си. Сегашните стихотворения често са по-игриви, по-прикриващи се.
– Какви предимства носи на един поет нарасналата възраст?
– Сама по себе си – никакви, но придружаващите я зрялост и опит – всякакви. Сърцето реагира по-бавно на ударите на живота и по-рядко се прави на клоун. Дъртият лъв по-бавно се хвърля в атака, но рядко греши.
– По какви признаци разпознавате едно добро стихотворение от едно лошо стихотворение?
– Драги господине, ако знаех отговора, вече щях да съм професор по естетика в Харвард… В доброто стихотворение трябва да има нещо, което изненадва езиково (това може да е и езиковата простота). Доброто стихотворение не е предозирано, изразяването е съответстващо на темата. Не обичам, когато то иска да се въздигне в космическите висини, когато споменава кръв, вселенски празнини, масова смърт, защото в такъв случай лесно може да се спука като пренадут балон.
– За какъв читател на своите книги копнеете?
– За читател, който вижда своя живот, своите проблеми и радости отразени в стихотворенията ми – дори и когато не знае за кого или за какво съм написал това стихотворение. Да е съзвучен с мен.
– В какъв политически контекст се развива съвременната унгарска литература?
– Не съм съгласен с политиката на настоящето правителство и я смятам за вредна от гледна точка на унгарската култура. Но това е второстепенно: човек не пише творбите си, въртейки очи на четири към управляващата партия (както правехме по времето на комунизма). Има множество списания, форуми, награди, които са независими от правителството и от неговата политика, и това е здравословно.
– Какви дарове ви носи вашата радикална литературна интимност – и доколко в нея има и самоизмъчване, мазохизъм?
– Имал съм в живота си мазохистични периоди, лишавах се от любовта, но изтрезнях; или да го кажа така: здравословният инстинкт надделя. Не мога да пиша за нищо друго, освен за себе си, подразбирайки и относително интимни части от любовния си живот (не съм сам обаче по отношение на това, което може би изглежда по-акцентирано, защото съм хомосексуален, а в тази област разкриването е необичайна). Дар е, че не трябва да търся темата си: налице съм самият аз.
Въпросите зададе Марин Бодаков
Превод от унгарски Николай П.Бойков
