Александър Вутимски. „Непознатият“. Разкази и есета. Дизайн Надежда Олег Ляхова. София: Лист, 2019. Цена 14 лв.
У Ницше има воля за власт. У Фуко – воля за знание. А у Вутимски – воля за радост. Воля наслаждението, ако щете – дори сексуалното наслаждение, да се превърне в радост. И неговите импресии, които за удобство на читателя назоваваме разкази и есета, действително го правят. Това превращение цели постигането на вътрешна тишина, спокойствие. Радостта става синоним на простота. Простотата – на радост. Вероятно изследователите отдавна са го открили, но „Синеокото момче“ на Далчев е пораснало в творчеството на Вутимски. В поезията си той копнее да се срещне с него. Но в прозата са се срещнали. Вутимски се е срещнал със себе си. За мен лично прозата на Вутимски, духовната му проза, е далеч по-вълнуваща от поезията му, която или бива дискретно екзотизирана, или читателите я „нормализират“, като отказват да видят субтилния (хомо)сексуален обертон. В „Непознатият“ Вутимски е отвъд алкохола, ученическата бохема на Първа мъжка гимназия, бедността и глада, под сянката на диктатора в прозата си той вижда „само трайните неща“, ако употребим израза на неговия приятел Александър Геров, който също тази година става на 100. Далечен, източен братовчед на Рембо, Вутимски не дочаква края на войната: отива си на 24 през есента на 1943 г. Непознат за нас. Опознал себе си, заповедите на радостта в членовете си. Неговите „Есета за морала“ продължават да са събитие.
Доналд Калшед. „Вътрешният свят на травмата. Архетипови защити на личностния дух“. Превод от английски Светлозара Генова. Плевен: Леге Артис, 2019. Цена 22 лв.
Юнг винаги е на една ръка разстояние от литературата. Защото „какви модели на несъзнавана фантазия осигуряват вътрешен смисъл за жертвата на травма, когато съсипващи живота събития унищожат изцяло външния смисъл? И най-сетне, какво ни разказват тези вътрешни образи и фантазни структури за чудотворните животоспасяващи защити, които осигуряват оцеляването на човешкия дух, застрашен от унищожителния удар на травмата?“. Ето как се появяват приказки, митове, завладяващи истории…
Вирджиния Улф. „Пердето на бавачката Лъгтън“. Превод от английски Иглика Василева. Илюстрации Свобода Цекова. София: Лист, 2019. Цена 11, 98 лв.
Голямата преводачка Иглика Василева вече преведе за поредицата две писма на Джойс до неговия внук, както и „Вдовицата и папагалът“ на Вирджиния Улф. В „Пердето на бавачката Лъгтън“ изказът на Вирджиния Улф блещука като скъпоценна тъкан: той е ласкав, усоен, стремителен, неповторим. Историята (докато бавачката заспива с иглата, извезваното от нея оживява – и наистина води свой пълноценен живот) e простичка и позната, но какъв колорит: „ Слоновете пиеха вода; жирафите хрупаха листата на най-високите магнолии; хората, които пресичаха моста, им хвърляха банани, подхвърляха ананаси във въздуха и вкусни златисти кифлички, пълнени със сладко от дюли и рози, защото маймуните ги обожаваха“. И всичко това се разиграва върху пердето, докато бавачката Лъгтън спи. Словото е шеметен калейдоскоп. Чевръсто играе с времето и пространството на модерността в детската литература.
