„Стан и Оли“ (Stan & Ollie), 2018, Великобритания/Канада/САЩ, 97 минути, режисьор Джон С. Беърд, продуцент Фей Уорд, сценарист Джеф Поуп, оператор Лури Роуз, музика Ролф Кент, в ролите: Стив Куган, Джон С. Райли, Нина Арианда, Шърли Хендерсън и др.
Не съм сред ревностните почитатели на Лаурел и Харди, подлудили света от 1927 г. до 1937 г. с немите си и звукови комедии. Но се натъкнах на съвсем небезинтересен филм на BBC за кратък отрязък от общия им път, по-точно – финала.
През лятото на 1937 Стан Лаурел (1890 – 1965) и Оливър Харди (1892 – 1957) работят заедно вече десет години в студиото на Хал Роуч (Дани Хюстън) в Холивуд. И, както са на върха, слабичкият Стан (Стив Куган) иска повишение на хонорарите и е уволнен. На огромния Оли (Джон С. Райли), когото наричат „Бейб“, му се налага да играе без партньора си.
Филмът започва с дълъг кадър-епизод – снимат музикалния уестърн „Бягане от Запада“. Изображението минава в чернобяло – филмът вече е на екран. Те танцуват и пеят, публиката се залива от смях.
Идва надписът „16 години по-късно“. Остарелите Лаурел и Харди или Стан и Оли отиват във Великобритания и Ирландия на важно турне – хем да спечелят нещо, защото портфейлите им са празни, хем да ги види на сцената продуцент, обещал на Стан да инвестира в техен филм за Робин Худ. Пристигат в Нюкасъл. Посреща ги импресариото Делфонд (Ръфъс Джоунс). Настанява ги в жалък хотел. В залата – празни места. Отиват в Глазгоу – пеят, свирят и танцуват с шотландски костюми, пак празни места. Прословутите бомбета извън сцената са сменени с барети. „Ние сме като грах и шушулка“, казва Оли. Стан непрестанно търси продуцента Мифин, с когото уж ще снимат. През 1953 г. младите вече не ги разпознават. Стигат в Лондон. Залата е пълна. Стан отива да търси мистър Мифин в офиса – няма го, готов е да чака, напразно прави маймунджулуци пред секретарката. Онзи не се появява, но негова служителка му обяснява, че няма пари и се отказва от проекта. Вече са 46 дни в Англия и спят в луксозния хотел „Савой“. Пристигат съпругите им. Дребничката и гъгнеща тъмнокоса сценаристка Лусил (Шърли Хендерсън) е омъжена за Оли, наперената блондинка Ида с акцент и неизменна цигара е бивша танцьорка (Нина Арианда) и е жена на Стан. Какво става по-нататък, ще разберете, гледайки филма.
В момента видимо екранните биографии са на мода. Добри или не, подробни или не, те се опитват да възкресяват легенди. Сценаристът Джеф Поуп, познат от „Филомена“ (2013) пак с бляскаво присъствие на Стив Куган, предлага кратък отрязък от последните изяви заедно на звездните комици, вдъхновен от книгата „Laurel & Hardy – The British Tours“. Шотландецът Джон С. Бейрд (1972) с режисьорски опит в BBC е заснел сценария с вкус, елегантност, емпатия заедно с оператора Лури Роуз, познат от сериала на BBC „Бръсначите“ с Килиън Мърфи. От една страна, „Стан и Оли“ показва продуцентската безскрупулност, от друга – крехкостта на славата, от трета – силата на приятелството. Епохата от началото на 50-те години на ХХ век е представена безупречно – от интериорите до шапките. Сложните отношения между Стан и Оли – с ирония и нежност, а закачливата музика е контрапункт на напрежението. Любовта също е намесена. В игра с цветовете и с визион от лелеяния филм Бейрд показва фантазия. Но несъмнено най-пленителната страна на филма е актьорският състав. Стив Куган е възхитителен бъбрив чешит, който не знае умора – нито в работата, нито в пушенето. Е, опитва се и да не пие, но… Джон С. Райли е направо неузнаваем – огромен, разплут и болен, героят му е като гигантско бебе. Не са за подценяване и жените, а отношенията между съпругите е отделна сюжетна линия.
Този симпатичен филм има номинации за „Златен глобус“ и BAFTA и се чудя как не е показан тук поне на фестивал. Но можете да го видите в торентите.
