На абордаж!  |  телекоми

Н

На 13 юни 2019 доставчикът на цифрови услуги в Югозападна България „Кабел Сат – Запад“ ООД разпространи официално съобщение до своите абонати и партньори, че за неопределено време преустановява разпространяването на телевизия и интернет.

Причината: ГДБОП са провели акция, при която са демонтирали и отнесли в неизвестна посока цялата техника от офиса на фирмата.

Не знам дали помните, но подобна „брилянтна акция” имаше преди време и срещу онлайн библиотеката „Читанка”, само дето този път пораженията са по-мащабни – без комуникации са останали болници, училища, банки, бизнеси и физически лица. „Кабел Сат – Запад“ не са начинание на млади ентусиасти, а един от големите работодатели и данъкоплатци в региона – бизнес, оцелявал в продължение на четвърт век в условията на всякакви политически и природни катаклизми.

Някои медии съобщиха, че „Кейбъл Сат” са нарушили авторски права, само дето в никоя медия не се появи информация за проведено разследване, камо ли за съд. У нас все още само съдът може да решава дали някой е виновен, дотогава важи презумпцията за невинност. Нещо повече – при задържане под стража или конфискация на имущество, както е в случая, редно е да се спазва процедура, гарантираща достойнството и имуществото на заподозрения. Тъкмо Прокуратурата е тази, която трябва да има становище по правомерността на процедурата, да следи да няма кражба, вандалщини и засегнати невинни трети лица. В случая са засегнати всички клиенти на доставчика – почти четвърт България.

Освен това, Прокуратурата би следвало да се поинтересува дали случаят не е по-сложен. Защото в социалните мрежи се разпространи информацията, че непосредствено преди акцията на ГДБОП, други два доставчика на цифрови услуги – А1 и Виваком, са заливали с хартиен спам и таргетирана онлайн реклама хората от региона. Правомерно ли е оперирането с информацията на потребителите за това таргетиране по местоживеене? И дали акцията не е по „поръчка” на конкурентите, досущ както се случваше през 90-те – брутално, безскрупулно, безнаказано. Какво следва? Европейски санкции?

Няма да ни е за пръв път. Не знам дали помните, но през 2013 Еврокомисията съдеше страната ни заради цифровизацията, която у нас се случваше през мултиплекса НУРТС, който пък беше собственост на Цветан Василев, но това не му попречи да си купи и телеком междувременно – БТК. Според Еврокомисията, страната ни не се съобразява с Директивата за конкуренцията и облагодетелства едни играчи за сметка на други, нарушавайки по този начин принципите на бъдещия Европейски единен цифров пазар. (През 2013 г. тази тема бе особено чувствителна.) И все пак, това бе сделка, която касаеше единствената и до ден днешен национална мрежа, осигуряваща комуникациите на министерствата, парламента, банките, военните, МВР и пр. БТК, това бе мрежата на администрацията ни, държавният ни телеком! Концентрацията в този случай се случваше по логиката на естествените монополи, а от гледна точка на технологиите, това конгломериране на надземни инфраструктури (антени) и подземни (кабели) дори не беше лошо. Факт е, че конгломерирани, технологиите работят по-добре. Лошото бе, че към технологичните платформи в един момент започват да се присъединяват и производителите на съдържание, а това означава чудовищна концентрация не просто на активи, но и на влияние и предпоставка за неограничени медийни манипулации, цензура и пропаганда. Какво по-добро за един собственик/създател на „контент“ от привилегирован достъп до държавна платформа? В случая с „Кейбъл Сат” обаче изобщо не става дума за държавни инфраструктури. Става дума за комерсиална дейност, която в този бранш винаги е достатъчно рискова, защото е свързана с огромни инвестиции – динамиката, с която технологиите еволюират, е шеметна, а оттам и конкуренцията. В добавка, става дума за бизнес, чиито дори чисто търговски ходове зависят от одобрението на Държавата. Един доставчик на цифрови услуги винаги е зависим от държавата и нейните регулатори (у нас – Комисията за регулиране на съобщенията) и за да има приходи, той трябва да е в добри отношения с нея. Плашещото е, че в случая държавата дори не се старае да покаже софистицираност, нейните служби направо устройват погром.

За автора

Райна Маркова

Райна Маркова е писател и дългогодишен наблюдател по въпросите на интернет и дигиталното развитие на вестник „Култура”. Сега е наблюдател на вестник К.

Категории