Разговор между Ала Демидова и Александър Горчилин
– Играете в Гогол-център. Срещаме се в кабинета на режисьора му Кирил Семьонович Серебренников – интересно е какво мислите за режисурата.
Алла Демидова: Това е най-важното в театъра. Това е идея, посока, път. И ако човек е талантлив, винаги е интересно да го следваш. Честно казано, никога не споря с режисьорите… После може нещо да коригирам, но не се опитвам да убеждавам в правотата си.
Александър Горчилин: А не се ли е случвало несъзнателно да притискате режисьора със своя маниер на работа?
Ала Демидова: Никога в този живот.
Александър Горчилин: Когато репетирахме един спектакъл, в определен момент изведнъж проумях, че режисьорът се бои от мен. Когато разговаряхме, той гледаше в очите другите актьори, но не и мен. Изплаших се да не би да съм нарушил етичния момент и да съм му бръкнал в работата. От друга страна, нищо специално за това не съм предприемал.
Ала Демидова: Не е лошо, когато режисьорът се бои от актьора. От мен също, незнайно защо, винаги всички са се страхували. Но, за разлика от вас, на мен ми вървеше – работих с прекрасни режисьори: Любимов, Ефрос, Василиев, Виктюк, Терзопулос… И всеки път успявах да се изплъзна. Дори в киното: ако не подпишеш договор, а аз се научих да го правя, понякога след два-три снимачни дни се измъквах.
Александър Горчилин: Просто си тръгвахте от снимки?
Ала Демидова: Да. И после в моите костюми се снимаха други актриси. А ако сега ви назова имената, което, разбира се, няма да направя, ще разберете, че става дума за много известни актриси и филми.
– Саша, а вие какво мислите за режисурата като актьор, заснел филм – драмата „Киселина”?
Александър Горчилин: Това е нещото, което успях да направя. По принцип ми се искаше да е по-добре. Но все пак се отнасях към себе си като актьор, изиграл ролята на режисьор. Между другото, това бе първият съвет, който ми даде Кирил Семьонович Серебренников.
– А как разбирате дали новият актьор, когото виждате, е добър или не?
Ала Демидова: Актьорът се проявява след 40 години. Преди това може да е интересен, потресаващо индивидуален, но това е само заявка. Ако не може да намери себе си до 40, катерейки се по гладка стена… После за него може просто да забравят. Намерилите себе си днес са малко.
Александър Горчилин: Но ги има.
Ала Демидова: Кой?
Александр Горчилин: Агранович.
Ала Демидова: Да, съгласна съм с вас. Но той започна късно, след 40.
Александър Горчилин: Вероятно затова е толкова хазартен.
Ала Демидова: Това не е хазарт, а обемност. Когато, освен харизмата, чувството за хумор, лекото отношение към зрителите, у човека зад раменете е видима такава тъга, такава рана… Между другото, този обем виждах от самото начало и у вас, Саша. Но той ви е даден от природата: от една страна, външност на съвременен Пиеро, от друга – безразсъдно хулиганство отвътре. Ще видим какво ще стане по-нататък.
Александър Горчилин: Съгласен съм, специално тези неща не съм ги търсил. Струва ми се, че главното е да се научиш да слушаш себе си и сам да си определиш тези вътрешни качества, които ще ти помогнат да играеш. Би трябвало да видиш в себе си този обем, а не да го изграждаш изкуствено. Същият този Агранович познава своята тъга, но създава видимост на весел и циничен човек.
Ала Демидова: Прав сте, актьорът трябва да разбира себе си и да развива индивидуалността си. Но също – трябва да умее всичко, което вижда наоколо и му харесва, да го присвоява и да го прави свое. На това всъщност се основава актьорската професия. По-нататък е въпрос на вкус, а вкусът е талант. Талантът си отива с времето от актьора без вкус.
– Актьорът е само изпълнител на режисьорската воля или може да претендира за съавтороство?
Ала Демидова: От една страна, е изпълнител, от друга – също и автор.
Александър Горчилин: Честно казано, изобщо не мисля за това.
Ала Демидова: А ще се наложи. Все пак, техниката ви е недостатъчна.
Александър Горчилин: Истина е, съзнавам го.
Ала Демидоваа: Необходим е глас, послание, енергетика… Това са свръхтехнически неща. Само на тях не бива да се осланяме, но без тях сме за никъде.
Александър Горчилин: В същото време си задавам въпрос – не свършва ли искреността, когато се включва майсторлъкът? Понякога отивам в МХАТ, гледам сцената и виждам истински актьори. Умеят всичко – и смешка да разкажат, и да заплачат. Не искам да бъда такъв, защото на тях това не им струва нищо.
Ала Демидова: Именно затова актьорът трябва да бъде и автор. Цигулката без добър музикант е просто инструмент. Днес добрите актьори са много. Малцина играят лошо. Всички се научиха да бъдат естествени, да не лъжат… Но почти всички играят „аз в предлаганите обстоятелства”.
Александър Горчилин: Но защо да се отстранявам от себе си?
Ала Демидова: В противен случай ще бъдете винаги еднакъв. Повярвайте ми, за да играеш, е необходимо, освен себе си, да внасяш и нещо друго в образа. Разбира се, няма опит от бъдещето, но има опит от миналото. И тук с вас сме на един хал – за съжаление, аз имам опит и, между другото, често ми пречи.
Александър Горчилин: По какъв начин?
Ала Демидова: Той лишава от непосредственост, знам предварително резултата и ми е скучно. Малко неща ме изненадват, всичко е прекалено прозрачно – и хората, и реакциите им.
– Какви лоши качества у вас е формирала именно професията?
Ала Демидова: Страшно много са… Цял живот съм мечтала да се държа, както ми харесва, но дори това не го умея. Винаги се адаптирам. Дори сега, в нашия разговор, го правя – аз съм мълчалив човек, а се разприказвах… Това е актьорската гърбица.
Александър Горчилин: На всички работата влияе различно. Някой постига успех и започва да се занимава със своята популярност, а при мен е обратното – появиха се снобизъм и вътрешни противоречия. Например, прав ли съм, че така презрително се отнасям към някои актьори, упоени от народната любов и принудени да обслужват това признание? Макар да си давам сметка, че в сравнение с някои от тях, като актьор съм недоносче. Може би тогава не съм никакъв актьор? А във всекидневието професията ме направи затворен. Рядко се чувствам комфортно – най-вече с близки приятели. Стана по-трудно да си намериш не партньор на сцената, а партньорство в живота.
Ала Демидова: И с годините ще става все по-зле. (Смее се.) Чуждият опит не учи, но все пак ще ви кажа. Най-важното е да общувате с талантливи хора. Както и да се отнасят към вас. Талантът храни таланта.
– Всъщност, харесвате ли се като актриса?
Ала Демидова: Понякога се ненавиждам.
– А как реагирате на хора, които споделят вашата ненавист?
Ала Демидова: Обичам да се натъквам на такива хора. Веднага разбирам за кого съм противопоказна и към кого точно не трябва да се приближавам. Но все пак, понякога ми се иска да разширявам кръга на своите зрители. Това, разбира се, е възможно, но аз избрах друг път.
Александър Горчилин: Изпитвала ли сте някога желание да го промените?
Ала Демидова: Безусловно, до ден днешен ми хрумват такива мисли. Все пак, от време на време изнасям концерти, излизам на сцената – и зрителят ми е нужен. Затова понякога се насаждам в някакво телевизионно предаване. Седиш там и мислиш за себе си: „Наистина ли си чак такава глупачка, че дойде тук?!”
Александър Горчилин: (След пауза.) А аз точно сега разбирам, че за някои неща вече не мисля. И нашият разговор ме накара да разсъждавам на тема дълбочина и пълнота. Наистина, в последно време престанах да се развивам, седя и се опивам от това, което правя.
Ала Демидова: Защото сте постигнал определен успех. Благодарение и на своя филм, и на своята индивидуалност, която заставя да ви се обръща внимание. Трябва да се търсят талантливи хора в най-различни направления. Диалозите с тях придават тази пълнота, без която вървиш назад.
– А съществува ли глобално усещане, че утре все пак ще е по-добре от вчера?
Ала Демидова: Вероятно, когато си на пет годинки. (Всички се смеят.) Защо изобщо да се опитваме да погледнем в бъдещето, след като не се знае какво ще стане след десет минути? Аз самата съм мистик и най-често плувам по течението. Важно е точно да разбираш съдбата си и да не се поддаваш много на желанията си. Макар че понякога се налага. Като млада имах ясното усещане, че някой ме направлява. Необходимо е да се стараеш да чуеш тази енергия с вътрешното си ухо. Вие имате ли такова усещане, Саша?
Александър Горчилин: Да.
Ала Демидова: То струва скъпо. Означава, че някой ти е обърнал внимание и те направлява. Но е много лесно да се изгуби тази връзка.
– Въпреки че сте хора на различна възраст и с абсолютно различен опит, изглеждате много съвременни. Как го постигате?
Александр Горчилин: Зависи какво разбирате под съвременност. Струва ми се, че това означава просто да бъдеш искрен.
Ала Демидова: Не, Саша, сега вие или лавирате, или не съвсем правилно формулирате мисълта си. Съществува усещане за съвременност. Когато е непонятно с какъв орган чувстваш вибрациите на днешния ден. Направленията в модата, мисълта, изкуството или дори политиката, от която изобщо не се интересувам. Кой орган възприема този днешен ритъм? Не знам. Но е жив. Саша го има, прав сте. Острият и талантлив човек е винаги съвременен. Друг въпрос е, че талантът понякога си отива, ако не му служат, не му отдават всичко. Абсолютно всичко. Понякога талантът се храни с ужасни неща…
– Струва ли си?
Ала Демидова: Ако говорим за мен… Аз живея практически в скит. Това не означава, че не общувам с хора, но, така или иначе, съществувам в самота. И, честно казано, много страдам от това. Но разбирам, че това е моята орис.
Александър Горчилин: Нямам какво да добавя. Но вътрешно споделям вашата позиция.
Въпросите зададе Денис Мережковски
Grazia, 3 юни 2019 г.
Ала Демидова (1936) е една от най-великите руски актриси в театъра и киното. Завършила е Шчукинското училище и дълги години играе в театър „Таганка”. През 90-те години на ХХ век създава свой собствен експериментален Театър „А”. Автор е на девет книги. В киното се е снимала в „Дневни звезди” на Игор Таланкин, „Чайка” на Юрий Карасик, „Акордьорът” на Кира Муратова и др. В момента участва в спектакли на Гогол-център.
Александър Горчилин (1992) е руски актьор и режисьор. Става известен от сериалите „Таткови щерки” и „Атлантида”. Актьор е в трупата на Гогол-център. През 2018 дебютира като режисьор в киното с филма „Киселина”.
