Огромното творчество и забележителният живот на Рамон Лул (1232 – 1316) са напълно непознати на българския читател. Мистик, поет, философ, математик, писател, проповедник, мисионер, почитан като баща на литературния каталански език, той е вдъхновение за Артур Шопенхауер, У. Б. Иейтс, Хорхе Луис Борхес, Пол Остър, Уилям Гадис, Роберто Боланьо. Започнал живота си като лекомислен благородник, почитател на женската красота, трубадур, през 1263 г. Рамон Лул изоставя суетата на света, за да посвети живота си на любовта към Бога. Книга на Влюбения и Възлюбения е посветена на тази любов. Професор Владимир Градев, първият преводач на Лул на български език, в чудесния си предговор към книгата пише:
„Тайнственият опит на Божията любов е в средоточието на Книгата за Влюбения и Възлюбения. Намирам, че със своята чиста и изящна архитектура тя улавя и предава по-добре от големите суми на времето неизречимото. Поемите, образни и пластични, разкриват дълбочината на мистичното преживяване, защото не са казуси или алегории, а са самото това преживяване. Наситени не само с копнежи и спомени, призовавания и възклицания, но и с взети от Ars magna твърдения и съчетания, с парадокси и оксиморони, с питания и апории, те съдържат множество разнородни и дори противоположни значения, които успяват да удържат, без да премахват. Близостта и далечността на Бог, догмата и емоцията, противоречието и непротиворечието, риданието и мълчанието, търсенето на истината и преобразяването на личността постоянно се преплитат и преобразуват в любовната битка.”
