На 16 юни, в рамките на „Софийски музикални седмици“, в залата на Националната музикална академия бяхме свидетели на един от най-силните камерни концерти за това негово издание. 2019-а като година, юбилейна за фестивала, е мислена с вкус, амбиция и в духа на десетилетните му традиции. В 50-ото му издание бяха предложени прекрасни пътешествия в областта на камерната музика: Кирил Родин, Жени Захариева, Атанас Кръстев, Виктория Василенко, квартет „Фрош“. На 16 юни рециталът бе на двама световно известни артисти, популярни и за своите „фенове“ в София: челистът Александър Князев, в момента един от най-известните руски изпълнители, и пианистката Пламена Мангова – с нейния богат, непредсказуем и така бляскаво обагрен свят на клавирния звук, в програма с Чайковски, Шостакович, Цезар Франк. Александър Князев е сред най-известните изпълнители на виолончело, но е и не по-малко интересен и известен органист; според него тези два инструмента олицетворяват „гласа на човека и гласа на бога“… Изпълнител с уникално проникновение, сила, техника и индивидуални интерпретации. Може би точно затова партнира с Пламена Мангова, чието извънредно рядко усещане за клавирния звук „подхожда“ на изпълнители като него или на Светлин Русев: богато, индивидуално, в устрема на създавания уникален образ на творбата.
Програмата на концерта започна с транскрипция на Шест романса от Чайковски, в които се открои нестандартното отсеняване на лириката на Чайковски. Князев е сред изпълнителите-майстори на транскрипцията, търси овладяването на всички звукови стилове: от Бах през Моцарт, Шнитке. Той и Мангова създадоха една интимна, камерна, но много детайлно, емоционално нюансирана версия на романсите. Като че ли инструменталният „глас“ и пианото потърсиха един вид моментно-субективна реакция в разчитането и въздействието на романса…
Втората творба: Шостакович, Соната за виолончело и пиано оп.40., ни въведе в „големите полета“ на звуковото напрежение и яркост. Започваща с лиричния образ и уникално гъвкавата фраза в първата част, с бруталността и резигнацията, която следва, и най-сетне с уникалния образ на бавната част… За изпълнители като Князев и Мангова, пред които няма прегради във виртуозността, остава да се търси индивидуалното: великолепни пианисими, игра с „гласовете на челото“, със и без вибрато, с приглушеност и откритост, партнирана от Мангова, която е изтънчен и признат изпълнител на Шостакович. Помнят се нейни рецитали с музика от Шостакович, а тук – като партньор, тя не само разгърна поглед към симфоничното, но и навлезе в тези крайни състояния, които правят Шостакович уникален.
Втората част Александър Князев и Пламена Мангова посветиха на виолончеловата версия на Сонатата на Цезар Франк. Наистина е трудно с думи да се опише този вид звучене и послания: Князев и Мангова са не просто виртуози. Невероятна е графиката на самата фраза, изпълнена свободно, с лекота и безкрайно дихание: така се преобрази първата част. В интерпретацията на Пламена Мангова пък виртуозността и цветовете бяха един безкраен изтънчен поток на партньорството, разбирането и диалога с Князев. Разбира се, във втората част бе демонстриран мащабен звук и виртуозност от двамата, защото тук всеки не само е в състояние да провокира инструмента си в нова плоскост и съвършенство, но и да го осмисли и гъвкаво изведе в протичането на формата.
Лиричната част на Сонатата отбеляза майсторска кантилена във виолончелото и в приглушените звучности на пианото. Разбира се, много виртуозната последна част донесе и най-върховно преживяване с инструменталисти, които оспорват звуковите дадености на инструментите си в откриването на великолепен, непознато въздействащ звук… Бисът от Бах ни убеди в „трансцедентните занимания“ на Князев с проникновеност, завършеност.
