Конкурсът за Света Неделя – рестартиран

К

14 подадени проекта. 7 финалисти. 5 награди за 250 000 лв. общо. 15-членно международно жури. 1.09 гигабайта информация в конкурсното задание. Така в числа може накратко да бъде описан архитектурният конкурс за нов облик на столичния площад “Света Неделя”, който приключи първия си етап в петък, 21 юни.

Но не очаквайте проекти засега. Конкурсът е двуетапен и ограничен (само определен брой участници, преминали първата фаза, са поканени да представят проект във втората). Конкурсът е и експеримент. За пръв път в новата ни история голяма община се опитва да приложи добре познатата в чужбина схема за двуетапен конкурс, да я съчетае с тромавите и силно ограничаващи формулировки що е то ”конкурс за проект с ограничен брой участници”, според родния Закон за обществените поръчки, и да облече това намерение с шарените дрехи на международен архитектурен конкурс.

Конкурсната съдба на “Света Неделя” през последните години е по-скоро мъчителна.

През 2012/ 2013 беше направен първият опит за организиране на международен конкурс за площад “Света Неделя” в София. Все пак, пространството е старо, натоварено с много и ценна история и абсолютно неадекватно като съвременен площад. Този конкурс имаше шанс да се превърне в събитие, но не успя. Напротив, завърши трагикомично с потна презентация на предадените проекти в една зала на Съюза на архитектите след куп конфузи като от английски комедиен сериал. За председател на журито беше поканен популярният архитект Даниел Либескинд, но той не дойде. Работният език на конкурса беше английски, но в журито нямаше нито един чужденец. Всъщност, и всички предадени проекти – общо 27 на брой, бяха български. Конкурсът имаше лошо и неясно задание, неадекватно жури и некачествен пиар (нямаше дори собствен сайт).

В крайна сметка, бяха избрани двама победители – “Конкурент-90” на Дамян Томалевски и Бисер Хантов и “СитиАрх”, които си разделиха наградата от 30 000 лв. С никой от тях обаче договор не беше сключен и в крайна сметка конкурсът беше замразен и отменен.

Вярно е, че през 2013 съвременната конкурсна практика в България беше още млада. Току-що бе приключил (неуспешно) първият опит за съвременно организиран и добре изглеждащ отстрани международен конкурс у нас – конкурсът за “Метростанция 20” в Дружба, който събра 139 проекта от 26 страни (рекорд за времето си). В сравнение с него, обявеният само няколко месеца по-късно конкурс за площад “Света Неделя” изглеждаше просто смешен. 27 проекта за най-старото и най-важно пространство в София пред 139 проекта за някаква метростанция в Дружба. Конкурсът за “Метростанция 20” обаче беше миниран от статуквото и приключи с 2 победители, препоръки за преработки и в крайна сметка – с липса на реализация.

България тепърва имаше да се учи как се прави успешен и популярен международен конкурс, минавайки през конкурса за площад “Централен” в Пловдив през 2014 (125 проекта от 41 страни, победител – португалското бюро “FORA”, нереализиран), конкурса за реконструкция на сградата на СБХ на “Шипка” 6 в София през 2014 (83 проекта, 3 финалисти – “William Matheus Associates”, “ZOOM Studio” и Симеон Стоилов и колектив, нереализиран), за да достигне до конкурса за нова сграда на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” във Варна през 2015, който стана най-масовият конкурс, организиран от българска община в новата ни история, събра 370 проекта от 66 държави (90 от България) и постави българските архитекти в конкурентна среда, на каквато много от тях не са свикнали. Конкурсът разбуни много духове, но имаше един победител – холандското студио “Architects for Urbanity”, което в момента е в процес на реализация на проекта си.

След това всички общини започнаха да се опитват да повторят примера на Варна, с по-голям или по-малък успех. А също така осъзнаха, че не за всяка задача най-популярният конкурсен формат – едноетапен и без ограничения, е най-подходящ. Понякога е необходимо да пестим времето и усилията на стотици архитектурни бюра с облекчени задания и изисквания. Понякога за представителни пространства е необходимо да се съберат достатъчно на брой участници с опит в разработване на именно такива пространства. Но това е процес. Конкурсна култура се гради бавно, пътят е неравен, а България е само в началото му.

И така стигаме до втория опит за обявяване на конкурса за “Света Неделя” в София през есента на 2018 година.

Този път конкурсът беше добре замислен като реално международен, двуетапен и с интересно жури. Именно критериите, свързани с пресяване на кандидатите от първия към втория етап обаче (изисквания за декари проектирани подобни площади през последните 3 години и минимум милион и половина лева годишен оборот, например), предизвикаха критики в професионалната общност и доведоха до грандиозен конкурсен скандал, в резултат на който Камарата на архитектите свали доверието си от конкурса, а НАГ безпрецедентно го прекрати.

На 14 февруари конкурсът беше обявен отново с ревизирани условия и ново, още по-голямо международно жури. Отпаднаха изискванията за финансово състояние на кандидатите, увеличи се на 10 години периодът, за който кандидатите трябва да представят подобни реализирани проекти, опростиха се критериите за намаляване броя на кандидатите. А главният архитект на София и Столична община положиха усилия да поканят известни бюра, които да подадат документи за първия етап. В крайна сметка се явиха 14 бюра и консорциуми – общо взето, почти по 1 участник за всеки от 15-те членове на журито, в което влизат главните архитекти на Москва, Варшава и Тирана, още няколко чужди архитекти, български специалисти по градоустройство, реализирани в чужбина, експерти по културно-историческо наследство и представители на Общината, разбира се.

Всъщност, на първия етап конкурсът е “по документи”. Проекти ще изготвят през лятото само допуснатите на втори етап 7 участници, а именно:

– Консорциум “OW/MA/CL” (One Works, Maofficina, Сracknell), Италия;

– Студио “Паола Вигано”, Италия;

– „Конкурент-90“ ЕООД, България;

– Студио “Вилмот”, Франция;

– Студио “Фуксас” на италианския архитект Масимилиано Фуксас;

– Обединение “AI Architects LLD, CLAB Architettura”, Русия;

– Обединение „ДжиТиЕрЕф & Студио Морфе“, България/ Италия.

През есента предстои второ журиране, което няма да пресява участниците само по документи, а ще оценява реални архитектурни проекти. Тогава ще бъде и подходящото време за анализ както на конкурсната процедура, така и на участниците и техните проекти. Тоест, очаквайте продължение.

За автора

Анета Василева

Д-р арх. Анета Василева е архитектурен наблюдател на вестник К.

Категории