Така казва Боян Лечев на Минчо Минчев през вече далечната 1995 г. в Шумен на Националния конкурс „Панчо Владигеров”. Обещава му пълната си подкрепа. Две години преди това, през 1993, Минчев е основал и оглавил фондацията „Панчо Владигеров”. Целта е една – по-активно, настойчиво популяризиране на творчеството на българския класик. Затова предлага и успява да го постигне Международният формат на конкурса да се възстанови и за пианисти, и за цигулари.
Всъщност, за първи път конкурс на името на Панчо Владигеров в Шумен се провежда през 1986 г. Той е международен – за пианисти. И е един. Очевидно създаването на фондацията е било отправната точка за една по-ритмична, целенасочена и добре обоснована дейност. Очевидно е било важно личност от ранга на Минчев да я оглави. И тук не само неговият авторитет и неговата популярност са гаранция за развитието на фондацията, за постоянния й ритъм на работа. Важна е и неговата специфична, бих я нарекла метаприрода – да е, от една страна, гражданин на света и приятел с известните музиканти в него, защото е един от тях, а от друга – заклет българин, който более за по-щастливата съдба на музикалното наследство на страната, в която е роден, като му осигурява нови и нови пространства. За осъществяването на тази цел в Шумен с него работи и изпълнителният директор на фондацията Диана Дечева. Промените, които извършват, идват само да добавят стойност към вече направеното. През 1999 г. е първият конкурс на името на Владигеров – международен за пианисти и цигулари. Минчев кани световни имена от България и чужбина за членове на двете журита.
Минчо Минчев: Кой можеше да си представи, че такива капацитети, световни имена като проф. Ифра Нийман, проф. Щефан Георгиу, проф. Роза Файн, Лазар Берман, Яцек Климкевич… ще се съберат тук, в Шумен. Но също така знаеха много добре кой е Панчо Владигеров.
До тях Минчев кани българските им колеги Николай Евров, Антон Диков, Стойка Миланова, Дора Иванова, които допълват респектиращия международен облик на журито. Оттогава конкурсът заявява амбицията си да се превърне в авторитетен форум със сложен репертоар, част от който е отреден на Владигеровата музика.
Репертоарът Владигеров – 20 години по-късно
Тази година Шумен пак е под знака на международния конкурс. Тече шестото му издание. Тук вече журират и ученици на първите. Според регламента на конкурса, всяко от журитата е от по 7 души, от които трима задължително са българи. Уточнен е и репертоарът на участниците, в който във всеки тур, освен сложни композиции от традиционния инструментален репертоар, има творби от Панчо Владигеров. Конкурсът е в три тура, в първия и втория негови пиеси се свирят задължително, за последния тур участниците имат възможност да изберат и Третия концерт на Владигеров. Така Владигеров се свири много повече, а и музикантите от двете журита имат възможност да се приближат плътно до нея.
Войчех Свитала (Полша – клавирно жури): Не се гордея с факта, че не съм познавал музиката на Владигеров, защото е много интересна. И не мога да разбера защо тя не е по-известна, по-популярна. Нашите композитори – Шимановски, Падаревски, също се нуждаят от популяризация, но все пак са по-познати. Трябва да се промотира повече тази музика. Понякога това е трудно и затова конкурси като този вършат много добра работа. Защото когато някой състезател открие колко фантастично е това творчество и на всичкото отгоре не е изпълнявано много по света, това е много привлекателно за него. Сега ние свирим един много стеснен репертоар… А и всеки конкурс предлага едни и същи пиеси горе-долу.
Александър Розенблат (Русия – клавирно жури): Познавам тази хубава музика отдавна, но тук има прекрасна възможност да се чуят повече пиеси – особено по време на първия и втория тур. И „Меланхолия”, и „Импровизация и токата” са чудесни, майсторски пиеси.
Габриел Кроитору (Румъния – цигулково жури): За мен това е първа среща с музиката на Владигеров. Интересна е, той пише много трудно. Хубава музика с традиционни влияния. Лично на мен ми допаднаха две от пиесите, които чух тук – Хоро и Рапсодия Вардар. Но тази висока трудност би спряла повечето цигулари да ги свирят, освен ако не се явяват на този конкурс.
Кеворк Мардиросян (България/САЩ – цигулково жури): От творчеството на Панчо Владигеров известната Песен от „Българска сюита”, както и трите пиеси за втория тур – Ръченица, Хоро и Рапсодия Вардар. Мисля, че някои от чуждите студенти са прегърнали тази музика и всъщност я разбират много, много добре.
Светлана Макарова (Русия – цигулково жури): Най-важното е младите музиканти да откриват за себе си музиката на Владигеров. Забележително е, че в конкурса има задължителни негови пиеси за изпълнение. Това е музика, която е съвсем равностойна на Шимановски, Изаи, Дебюси и Рихард Щраус.
Не са куртоазни тези констатации. Потвърждават го и участниците в конкурса. Корейката Йон Лий Ким изсвири на втори тур „Ръченица”, оп. 18, със съвсем сигурен ритмичен постамент в самия танц, с впечатляваща естетика на бравурата и ревностно отношение към възможностите на звука. А китайката Хуа Джан придаде на прочутата „Песен” специфичен колорит на звука, който, оцветявайки широко разгърнатата фраза, напомни за романтичните дълги линии в музиката на Шимановски. Докато Антон Яблоков (Словакия) бе изцяло в плен на импровизационния характер на Владигеровата музика в интродукцията на „Ръченица”, а прочитът му на самия танц бе шеметен.
Организация на конкурс – 2019
Впечатляваща е, наистина. Всичко работи „като по часовник”. Но това, което е действителен шуменски патент, е съзнанието на всеки, който с труда си допринася за удобството, точността и деловитостта в провеждането на това трудно състезание, че участва в събитие с голямо значение, че е част от него, че помага с труда си за създаването на една ведра творческа обстановка и за състезателите, и за журито.
Светлана Макарова: Организацията на конкурса е прекрасна и нас ни посрещнаха прекрасно.
Габриел Кроитару: Организацията е много добра, журито до този момент работи добре и хората са съгласни с резултатите, не мисля, че до края ще има някакви трудности, бих казал, че това е конкурс с перспектива и с бъдеще. Доколкото знам, той започва през 1999 г. и тогава член на журито е бил моят учител Щефан Георгиу. И сега за мен е чест да бъда тук част от журито.
За третия тур на конкурса Шумен посрещна още два състава, които, освен шуменската „Симфониета” със Станислав Ушев, също съпровождаха младите музиканти – Камерният ансамбъл „Софийски солисти” с Пламен Джуров и Русенската филхармония с Юри Илинов. Шуменският оркестър съпровождаше „големите концерти” на пианистите – Чайковски, Владигеров, Шопен, Бетовен. Русенският бе партньор на цигуларите – с Брамс-концерт, който изсвириха три пъти, Чайковски – два пъти и първия на Прокофиев. А „Софийски солисти” бяха поели първия етап на концертния трети тур с Моцарт (за пиано) и Бах (за цигулари). Естествено, и тук имаше повторения на произведения в една вечер. Попитах ръководителя им как приемат този ангажимент столичните камеристи.
Пламен Джуров: Интересно им е, някои от тях са минавали през конкурси и им е приятно да си спомнят тези изпитания. После поканата дойде от Минчо Минчев, а ние с него сме свързани от десетилетия и не можем да откажем. А и за самите кандидати е много добре да им партнира такъв състав. Интересно е от професионална гледна точка, защото тук се репетира малко, те имат право на един час. При дължина на композицията от трийсет минути, най-много да го изсвириш два пъти. Няма много приказки, връщане и така нататък. От кандидатите си личат тези, които вече са работили с оркестър и на които учителите са им подсказали прости ходове. И когато човек си научава собствената партия, а не възприема произведението цялостно.
Споделям с професор Минчев, че организацията на конкурса е повече от добра, въпреки сложните изисквания. Той го знае, но вече гледа нататък.
Минчо Минчев: Постигнахме нещо. Но най-важното, според мен, е, че продължава да има силни конкурси, има интерес. Не този обаче, който аз очаквам. В това отношение ни чака още много работа, за да го направим по-популярен. Набелязани са няколко насоки, в които ще работим – и Людмил Ангелов, който е председател на клавирното жури, и аз – като председател на фондацията и на цигулковото жури, и Диана Дечева, която е може би най-сполучливият избор – сърцата, неуморна, целеустремена да направи нещата по възможно най-добрия начин. Изпитвам огромни адмирации към тази жена и огромно чувство на благодарност.
Равнище на участниците
Сравнението между пианисти и цигулари бе интересно в две посоки: при пианистите преобладаваха българи, а при цигуларите – предимно музиканти отвън. Групата на цигуларите бе по-силна и в инструментално, и в музикално отношение. Клавирният етап на конкурса предложи по-малко интересни идеи в изпълняваната музика, участниците бяха, изглежда, по-неопитни за изискванията на едно толкова трудно състезание. И все пак – прочитът на Мария-Десислава Стойчева на Третия концерт от Владигеров бе впечатляващ с изграждането на формата, със звука и с настроението, което младата пианистка показа. Другият перспективен пианист бе Симеон Гошев със стилен Моцарт с изрядна артикулация и финес във фразирането. Цигулковата секция разполагаше с повече ангажиращи вниманието индивидуалности, като корейките Нанджу Лий (смислен, дълбок инструментализъм в Брамс-концерт), Йон Лий Ким (промислен звуково прочит на цигулковата соната от Яначек) и На Юн Ким, като китайката Хуа Джан с по-лирична заявка в концерта на Брамс, японката Ририко Ноборисака (много технична в концерта на Чайковски), словака Антон Яблоков (артистичен, с изявен импровизационен талант). Търся мнения за равнището от журито.
Дора Бръчкова (България – цигулково жури): Конкурсът тази година е много силен при цигуларите и програмата му е внушителна, авторитетна. Наградният фонд е много добър, представителен дори за страни като Германия. Така че, самочувствието би трябвало да е високо.
Александър Розенблат: Мисля, че конкурсът държи високо ниво. Дойдоха няколко много талантливи пианисти. Бих казал, че това състезание има своя собствена физиономия заради музиката на Панчо Владигеров.
Светлана Макарова: Като цяло, равнището на конкурса е радващо. Можеше да дойдат още цигулари, но в същото това време се провеждат още три-четири международни конкурси...
Людмил Ангелов – председател на клавирното жури: Моите впечатления са много позитивни. Първо, защото имаше доста по-голямо българско участие. Определено нивото бе доста по-високо, отколкото преди 4 години. В тези трудни години за културата в България все още има млади хора, които упорито работят, за да се самоусъвършенстват, разбира се, ръководени от добри педагози. Имат интерес към Владигеров, към конкурса, към това да научат музиката на Владигеров, да я изпълняват, което е наистина похвално.
Кеворк Мардиросян: Мисля, че тази година, в сравнение с други, средното ниво е много по-високо. Много азиатци участват, както, разбира се, и на всички други конкурси. Българи нямаше много тази година, за съжаление.
Войчех Свитала: Конкурсът и неговата програма – това е много интересно преживяване за мен и ако е възможно, винаги бих дошъл отново. Конкурсът върви с добро темпо, без никакви проблеми. Полезен е за младите, така че се надявам на следващото издание да изпратя и някои млади музиканти от моя клас.
Препоръки и перспективи
Шестият Международен конкурс „Панчо Владигеров вече е история. Наградите са известни (публикувани в бр. 22 от 14 юни т.г. на вестника). Какви препоръки отправиха и какви перспективи очертаха гостите и домакините на форума.
Кеворк Мардиросян: Мисля, че нещата са се подобрили съществено. Конкурсът е станал много по-популярен, но трябва още по-добре да се рекламира. Защото много често деца, които се интересуват от него, не го намират в интернет, който е най-бързата възможност да се осведомят за конкурса. Трябва и още подкрепа за него. За да стане този конкурс напълно равностоен на останалите водещи конкурси в Европа, му трябва по-голям фонд.
Дора Бръчкова: Единственото, което все още трябва да се подобри, това е рекламата му. Повече хора по света трябва да знаят за него, въпреки че и тази година се явиха доста кандидати и беше проблем отсяването им.
Людмил Ангелов: За разлика от цигулковия конкурс, при нас се оказа, че международното участие е по-слабо. Обясненията може да са много: вероятно трудността на клавирната музика на Владигеров, която определено изисква от изпълнителя доста усилия да бъдат овладени неговите клавирни пиеси, а, от друга страна, вероятно има какво още да се желае от нас за популяризирането на конкурса зад граница. Вече имаме допълнителни идеи, говорихме и с моите колеги от журито, всички се ангажираха да помагат за следващите издания на конкурса. Имахме доста заявки, но впоследствие се записаха много по-малко кандидати – само трима от чужбина. По отношение на репертоара, амбицията ни е следната: така, както в Москва има конкурс „Чайковски”, в Полша – конкурс „Шопен”, в Италия – конкурс „Паганини”, нашият конкурс да отговаря на това, което е Владигеров – на името и на ранга му. И това трябва да е националният, важният конкурс. Давам си сметка, че програмата е трудна, на финалния тур се свирят два клавирни концерта и там проличаха недостатъците – говоря за клавирните участници. Но в края на краищата, нали искаме качество! Считам, че това е само в полза за младите. Това, че те имат възможност първо да изсвирят един Моцарт-концерт, който е много показателен за тяхното музикално ниво като интерпретатори, а след това друг концерт с голям симфоничен оркестър, само трябва да ги радва. Затова считам, че по-добре е да са по-малко участниците, но да са с капацитета да отговорят на по-високите изисквания.
Минчо Минчев: Предстои след две години пак националният конкурс. Композиторският се изтегля в София и се поема от другата фондация, което е много добре. Разбира се, върви и цялата текуща работа във връзка с честванията на Панчо Владигеров – семинари, срещи, която се върши блестящо от Диана Дечева. Много се радвам, че колаборацията между двете фондации – шуменската и софийската, е много добра, работим прекрасно с Панчо Владигеров-внук. Пак ще се върна на това, в което не успяваме – разпространението на информация за конкурса. Това, което правим, не стига. Говорихме с Людмил Ангелов да дадем малко повече свобода в програмите. Не да станат по-лесни, но кандидатите да имат повече пространство за избор. Евентуално за втория тур – за рецитала единствено, задължителна да е творбата на Панчо Владигеров. Пиесите, които съм подбрал за втория тур на цигуларите – и Хорото, и Бурлеската, и Ръченицата, и „Вардар” – са изключително трудни. Но и чуждите цигулари се справят много добре. Другият проблем е нотният материал, който е задължение на България като държава. Ако се интересува от наследството на личност от такава величина. Боли ме, че не съумяваме да покажем най-доброто, а има какво да се показва. За културата никога няма златни времена, нейната подкрепа не е само въпрос на пари, въпрос на убеждение е. Благодарни сме, че ни помагат много и община „Шумен”, и Министерството на културата, което дава наградния фонд. От самото начало сме си избрали патрон на конкурса да е Председателят на народното събрание. Продължавам да съм убеден, че и Международният, и Националният конкурси са много важен момент за приобщаването на младите не само към музиката на Владигеров, но и към националната ни култура.
Шумен-София
