Георги Борисов. „И замирисва на море“. Стихотворения. Редактор Васил Балев. Художествено оформление Кирил Златков. София: Факел експрес, 2019 г.
Ако той не е на колене пред хората, винаги е бил на колене пред поезията. И й е помагал да се изправи (по руски маниер). В тази книга, с привидно лекомислено заглавие, ме ужаси натрапчивата тематизация на смъртта. „И замирисва на смърт“ е тайното заглавие на тази тънка и брутална книга. Винаги съм се удивлявал на способността на Борисов да вижда замаха и отсечените жестове на вехтозаветността в нашия актуален свят. Неговата работа е първозданното. Нищо и всичко влизат в ръкопашен бой в тези стихотворения. Стихотворения, които са пръв братовчед на поезията на Борис Христов, но без нейната утешителна милувка. Стихотворения, които са заразени от усещането на Атанас Далчев за витаеща празнота, с която се налага да се справим, но при Борисов се мярва и една загадъчна баладична жилка. Могъща работа: леко погнусена и от света и хората му, обидена, категорична, аутистична, катастрофична… Сещам се за един критик, който изобщо не ползва прилагателни, за да не би времето да го опровергае. Аз не мисля за себе си – и в случая хич не ме е страх от суперлативите. Борисов не е моят поет, но безспорно е голям, много голям поет.
Антон Чехов. „За писането. Кореспонденция“. Превод от руски Петрана Пасева. Корица и дизайн Костадин Кокаланов. София: Лист, 2019. Цена 18 лв.
Отварям напосоки. Писмото е от 23 октомври 1903 г. Писано е в Ялта, където след 1898 г. Чехов си построява вила и там пише последните си две пиеси – „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Адресатът на писмото е Немирович-Данченко. Чехов му пише: „Живея самотно, пазя диета, понякога се озлобявам, омръзна ми да чета – ето моя живот. (…) Тук също застудява. Е, бъди здрав и спокоен, и не се сърди. Чакам писма. Не писмо, а писма.“ Чехов ще си отиде от този свят след няма и година, на 44. В руското академично 30-томно издание на събраните му съчинения писмата заемат „едва“ 12 тома. У нас на два пъти вече е представяна кореспонденцията на Чехов, но в изданието на „Лист“, с изключение на няколко, са непубликувани до този момент писма. Послесловът на преводачката Петрана Пасева е безупречен. Безупречна е и работата на художника Костадин Кокаланов, чиято работа се основава на „игра“ с подписа на гениалния писател. Пасева пише: „Нека ни бъде позволена следната теза: частното писмо – това е началото на художествената проза. И действително, ако проследим ранните Чехови писма до братята му или до Лейкин, ще видим в тях наченки, скелето на бъдещите му разкази и пиеси. (…) Защото рано или късно, всичко в човешкия живот се превръща в литература.“ Пасева споделя много любопитен детайл: в писмо Дмитрий Григорович моли Чехов да изостави кратките хумористични разкази на парче и да се посвети изцяло на таланта си. (Неуместно или не, ще свържа тази препоръка с критиката на д-р Кръстев, който вижда в добродушните разкази на Вазов литературни „анекдоти“. А и Вазов, като Чехов, иска да е колкото се може по-близо до живота – с пълното съзнание за пошлостта му.)
