„Медея” от Еврипид на Античния театър в Пловдив със Снежина Петрова в главната роля, режисьор Десислава Шпатова, не бива да се разглежда само като представление. Защото тогава мерките биха били други. Той е част от интердисциплинарен проект, социокултурно занимание, едновременно обучение и пърформънс. Това е известно от многобройните интервюта на актрисата и ръководителка на проекта, с който тя и сдружение „Легал Арт Център” кандидатстваха за включване в официалната програма на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019” и съответно финансиране. Припомняне се налага, защото мнозина съдят единствено по противоречивия резултат, показан в Античния театър, безспорно компрометиран и от дъжда. Той доведе до диаметрално противоположни реакции от страна на публиката. Има основания да бъдем критични, но трябва да разбираме сложната ситуация, в която се постави екипът.
Актрисата и режисьорката се хванаха за Заедността, за платформата Сливане, понрави им се идеята да работят с деца от различни етноси в многоетническия Пловдив и това сложи началото на дълъг процес в последните почти три години с ателиета, изложби и прочее етапи, които бяха онагледявани и показвани на заинтересувана публика. Съдейки по играта „клип-клап Медея” с термини от античната драма и театър, която видяхме по ТВ и на живо в Малката базилика на Пловдив, по изложбите „Децата на Медея – Деус екс махина или Що е то Античен театър” с винилените постери на Централния площад в Пловдив и „Терен Медея” в Софийска градска художествена галерия (април т.г.) и в Квадрат 500 (май т.г.), извършено е мащабно проучване. Участват деца от еврейски, арменски, ромски, турски етнос в различни ателиета/уъркшопи, въвлечени са в проекта утвърдени специалисти и експерти. Имах възможност да разгледам резултатите от този многопластов труд в залата на Квадрат 500 и съм респектирана от сериозността, от социалната отговорност и възможното бъдещо развитие на проекта. Спектакълът със Снежина Петрова в главната роля в партньорство с именити и недотам известни актьори, показан на Античния театър в Пловдив, трябваше да ознаменува финала на проекта.
Навремето прочутата „Медея” на Любен Гройс и Пловдивския театър с Цветана Манева в главната роля получи право на втори живот с представянето си в Античния театър. Тези, които са го гледали там, ще го помнят като важно културно преживяване. Защото това беше представление на концептуалист, естет, изключителна творческа личност, заобиколен от влюбени в него актьори и прочее съмишленици. Мъдрият художник-сценограф Веселин Ковачев се вслуша в подсказаната идея от Гройс за пясъка като образ/метафора за изтичащото време и върху античната орхестра имаше само пясък, чуваше се шум от морски прибой и от време навреме крясък на чайки. Плетено-тъканият костюм на Медея (Цветана Манева) в червено-кафеникави цветове и досега се пази в театралния гардероб като високо произведение на Елена Камбурова. Такъв бе и „златният” костюм на Креонт (Георги Василев). Изискана простота и величественост. Сливане във времето. Помни се 38 години по-късно. При Гройс нямаше слаби актьори, но тези, които бяха наистина добри, наредиха образите на Еврипид сред върховите си лични постижения. Няма да умре легендата за Цветанината Медея, за Креонт на Гиго Василев и Язон на Явор Милушев, за Дойката на Златина Тодева…
„Медея 2019” започна с един пърформънс-урок викторина с децата (от участвалите в работните ателиета) на тема богове, похода на аргонавтите, кражбата на Златното руно и ролята на Медея в тези изключителни събития. Имаше и показ на „Клип-клап”, играта, измислена от Снежина Петрова. Ролята на Педагога изпълнява Ивайло Драгиев. Това доста любителско занимание се разигра като пролог към основното действие в пространството между седалките на амфитеатъра и орхестрата, която беше покрита с винилен килим/тапет с рисунките на децата, наистина ярки и впечатляващи. Бяха подредени варели, на които по-късно отмерваха ритъм „Вакали”. През времето на играта с децата и първите сцени актрисата беше застанала на просцениума, встрани на орхестрата седеше на стол известният баянист Стоян Караиванов. С излизането на Дойката (Станка Калчева) започна същинското представление. Ще ми се да спестя усещането ми за някакво любителско отношение към костюмите на всички персонажи извън тези на Медея. Явно не сме на една вълна с художничката. Виниленият тапет със своята веселост и жизнерадост също предизвиква двойнствено отношение. Не знам защо й трябваха на режисьорката и на ръководителката на проекта тези подпирания на същинското представление с децата. Спектакълът ще спечели, ако не се разпилява. За публиката беше важна новата Медея, Медея на 2019-та. Сигурна съм, че актриса като Снежина Петрова може да превърне своето изпълнение в истински голямо постижение, тя носи този потенциал. Цялата й необичайна външност, сценично поведение и досегашна творческа биография ме карат да мисля така. И тогава може би щях да подмина пришитите занимания с децата към спектакъла – те са си достатъчни сами по себе си, щях да замижа за костюмите като от секънд хенд.
В първите сцени с Хора (20 студенти от НБУ, отлично справящи се с ритъма, Корифей Ася Иванова), с Креонт (Владимир Пенев) и с Язон (Петър Дочев) имаше достатъчно податки за интересно развитие, но заваля дъждът, изсипа се истински потоп върху главите на зрителите, дошли и от София, и от други места у нас и чужбина. Разгласата и очакването бяха огромни. Предупрежденията, основаващи се на прогнозата и на излелия се шеметно преди представлението дъжд, бяха не едно и две. Публиката се раздели на две – половината си тръгнаха, другата половина остана. Представлението продължи, Снежина Петрова беше като навита пружина: „Хеката, Хеката, Мед, Мед, Медея”… После се появиха дъждобраните и чадърите, купени предвидливо от „Джъмбо”, както разбрахме от неин извинителен пост във ФБ. Остана загадка защо се игра при тези обстоятелства, след като беше запазена резервна дата на другия ден. Обикновено се играе „на живот и смърт”, по израза, използван от актрисата, поради някакви финансови съображения и да не се разочароват дошлите отдалече. Вече съм го живяла това през 2001 г. и други издания на „Сцена на кръстопът”, но в случая положението беше доста по-сериозно – дъжд из ведро и стълпотворение на много хора по единственото стръмно стълбище към изхода. Един инцидент можеше да помрачи не само конкретния спектакъл, но да хвърли сянка и върху Пловдив 2019.Трябва да се мисли за публиката – тя не е само зрител, тя е съучастник, тя е платила скъпи билети, за да бъде в Античния театър заедно с актьорите.
Останалите до края зрители пишат възторжени и благодарствени постове във ФБ, възвеличават себеотрицанието на участниците. Такива, каквито, може би, не биха писали при едно по-конвенционално протичане на спектакъла. Дъждът и упорството на актрисата – ръководителка на проекта, създаде една легенда, която измества сериозния анализ. Тепърва предстои да се направи за спектакъла, който през октомври ще се играе в Театър „Азарян”. Разбира се, това ще бъде друг спектакъл – в друго пространство, на закрито, без предизвикателствата на дъжда.
