Гийом Лебран и Гергана Мудова

Г

След като задълго фотографията беше „доведеното дете” в културния живот на София, сега тя все по-често застава в неговия център. Което, покрай другото, води до един по-общ извод: това, че всички станахме фотографи с телефоните си, не намалява интереса към майсторите в занаята (каквито мрачни прогнози продължават да се чуват), а обратното – стимулира го, прави ни просветени зрители.

Галерията, която за София се утвърди като лидер в тази сфера, е Синтезис (към Фотосинтезис Арт Център), а събитието, което насища града с най-много фотоизображения през годината, е Месецът на фотографията, организиран от БФА „Янка Кюркчиева”. В момента галерията представя като част от програмата на Месеца изложбата на Гийом Лебран „Мелос”. Той е френския фотограф, съосновател и главен редактор на френското фотографско списание „The Eyes”, но превръща в своя тема Балканите. Пътува от Истанбул през България до Солун, за да снима, съпровождан от писателя Рене Далиго, който пък пише социално-критично, но и поетично есе за тези места (фрагменти от него са включени в изложбата; двамата издават и книга под същото заглавие – думата означава едновременно съчетаване и разделяне).

„Общото минало, като нишката на Ариадна, свързва тези три страни в лабиринта на света”, пише Далиго. Лебран с образите си твърди същото, но го пренася и към настоящето, като специално го занимава защо местните хора предпочитат да извличат идентичност от разликата, дори враждата със съседите си, а не от близостта с тях. Неговите фотографии търсят начин да преодолеят препятствията пред погледа им, които не им позволяват да се огледат в другия и да видят себе си. Това става чрез един психологически съсредоточен подход, който прави от миналото и настоящето съвместяващо ги лично преживяване, изтъква лицата, чиято национална принадлежност е неразличима, и закрепва кадрите на границата между фотографската находка и вътрешното състояние. На последното помага вкуса на Лебран към литературни и кинематографични внушения.

Гергана Мудова или Гати, както я наричат в артистичните среди, е известна с изложбите, които организира в София, на световни фотографи в рамките на проекта „Майстори на фотографията”. Но я интересуват не само такива, които отговарят на професионалния канон, а и изненадващи присъствия зад камерата, като роклегендата Брайън Адамс или скромната гувернантка Вивиан Майер, прочула се след смъртта си с уловените мигове от всекидневния живот на Чикаго.

Сега Гати дава израз на богатата си и добре школувана изобразителна култура, като застава от „другата страна” на процеса с първата си самостоятелна изложба в ONE Gallery. Повечето от фотографиите й са правени във Финландия, но това няма значение, защото тя изследва пространството само по себе си като естетически феномен, набавя визуална семантика на словесната метафора „красиво пространство”. Позволява на погледа ту да се движи необезпокояван до хоризонта, ту прекъсва движението му с обекти, които му отнемат свободата и го арестуват в собствените си пластически обобщени форми.

За автора

Георги Лозанов

Доц Георги Лозанов е преподавател в СУ, критик на изкуството и медиен експерт.

Категории