Тактика на измамата  |  геополитика

Т

Тези дни в мрежата оживено се коментира „Операция Soft Cell” – масивен и продължаващ вече седем години хак на високопоставени правителствени и военни обекти, клиенти на 10 неназовани мобилни оператора в Европа, Азия, Африка и Близкия Изток, при който са били откраднати основно т.нар „call detail records” – детайлни записи от обажданията на неколцина души, които не включват съдържанието на самите разговори, а техническите детайли за устройствата, физическото местонахождение на устройствата, доставчиците на устройствата, версиите на софтуера, инсталиран на тях, часа, датата, дестинацията и продължителността на разговорите… Хакерите също така са пробили всички пароли в засегнатите организации, получен е бил достъп до персонално идентифицируеми данни, документи, данни за фактуриране и т.н, и т.н.

Кой би могъл да се интересува от подобни неща? Крадат се предимно пари и банкова информация. А и какво му е мащабното на един такъв „удар”, ако мишената му са двадесетина души?

Съдейки по сложността и времето, отнело за разгръщане на операцията, която продължава да е в ход, впрочем, и по спецификата на нейните мишени – чиновници и военни с висок ранг – изследвалата хака израелска фирма Cybereason предлага хипотезата за правителствени хакери, а съдейки по използвания метод, допуска това да са китайци. Китайците от група APT10, например, които се прославиха миналата година с това, че откраднаха данни от NASA, IBM и други американски високотехнологични мишени. Китай отрича. Освен това, инструментите и методите на APT10 са вече общодостъпни и би могъл да ги приложи всеки, в това число и САЩ, толкова повече, че няма нито един пострадал американски доставчик от „Soft Cell”. САЩ обаче гледат на атаката като на добър повод за поредно обтягане на отношенията с Китай. Те са обтегнати още от „операция Аврора“ през 2010 (Култура – бр. 4, 5 февруари 2010), а съвсем неотдавна Google, респ. САЩ, лиши Huawei от лиценза за Android.

Няма да ви отегчавам с технологичните подробности за самата атака. Cybereason са я описали доста детайлно на сайта си. Даже не става дума за атака, а за елегантна, фина тактика, разгръщаща се бавно и внимателно на вълни, на вълни, в течение на години, със смяна в подхода и инструментите, целяща дълготраен ефект. Това, което искам да подчертая, е особеното отношение, в което винаги са се намирали държавите и телекомите още от епохата на Pax Britanica и на първия телеком „Маркони”, та до ден днешен. Винаги, когато се говори за телекомуникационни инфраструктури, се говори и за война. Едва напоследък обаче суверенитетът като признак за наличието на държава и оспорването му, сиреч воденето на самата война, е нещо, свързано не толкова с обхвата на географските граници, познати ни от атласа, колкото с обхвата на тези инфраструктури.

Освен това, телекомите са бизнес, който почти винаги е частен. Това е и причината в днешно време бизнесите да се държат все повече като държави, а държавите – като бизнеси. И докато в САЩ телеком-бизнесът продължава да е свързан с представата за една нематериална, имагинерна, неустановена, непрекъснато отдръпваща се „граница“, неусетно включваща нови и нови територии в себе си, а в Европа да е мислен в донякъде локални рамки, подчинени на националните интереси, по света вече са се появили нови мрежи, нови мегаполиси, нови индустриални, бизнес и културни доминации. Кастелс през 1996 г. предвиди появата на такъв център на доминация в Южен Китай в делтата на Перлената река. Днес там на картата наистина се намира сърцето на една империя, която е очевидно готова да воюва с другите, поразявайки първо административните им структури, респ. технологичните мрежи, осигуряващи интегритета им. Това се случва напълно в традициите и стила на Изкуството на войната на Сун Дзъ: „Всички военни действия се основават на измама. Следователно, когато можем да атакуваме, трябва да изглеждаме неспособни; когато използваме нашите сили, ние трябва да изглеждаме неактивни; когато сме близо, трябва да накараме врага да повярва, че сме далеч; когато сме далеч, трябва да го накараме да повярва, че сме близо.”

За автора

Райна Маркова

Райна Маркова е писател и дългогодишен наблюдател по въпросите на интернет и дигиталното развитие на вестник „Култура”. Сега е наблюдател на вестник К.

Категории