Разговор с Андрей Макаревич
На 29 юни групата „Машина времени” отпразнува 50-годишния си юбилей с голям концерт на стадион „Откриване Арена”. Той е отправната точка на двугодишно турне на групата в Русия и чужбина.
– Колко са песните на „Машина времени”?
– Не съм ги броил. Някъде между 500 и 600.
– Какви бяха източниците на влияние, когато започвахте да пишете песни? Мога да предположа, че са Боб Дилън и „Бийтълс”,, а така също Галич и Висоцки.
– Дилън и „Бийтълс”, разбира се. Джагър, дори Пит Сийгър. А, от друга страна – преди всичко Окуджава. Макар това да беше подсъзнателно. Висоцки – в по-малка степен. Много ми харесваше, но ми се струваше, че се занимаваме с напълно различни неща. Когато бях млад, мислех, че ние сме рокендрол, а той е бард. Чак през 1980 г. осъзнах, че изобщо не сме различни.
– Интересно е, че при цялата ви любов към Дилън, вие избягвахте прякото копиране и превод на песните му. От което не се спасиха Борис Гребеншчиков и Майк Науменко.
– В Питер имаше такава традиция – те сериозно изучаваха текстовете. Не само на Дилън, а и на Донован, Ленън и Боуи, после на Talking Heads. А аз помня, че страшно се измъчвах в девети клас, когато от ужасните грамофонни плочи записвах песните на „Бийтълс”. Те бяха толкова надрани, че беше невъзможно да разбереш думите. Пишех някакви английски фонеми и чак след няколко години, когато ги чух в добро качество, бях поразен колко неща съм изпуснал. Думите бяха съвсем прости. Разбирах за какво пее Дилън, но нямах такава потребност, каквато имаше Майк, да се закопава в текстовете, да ги записва в тетрадка с дребен почерк. Стигаше ми да разбирам за мен самия.
– Скоро излезе юбилейният албум „50” – най-доброто за 50 години. В него има 61 парчета, които се слушат за четири часа.
– Това беше продиктувано от вместимостта на ванила, на който този албум ще излезе. Там си има предел и след това качеството силно куца. За този албум на Кутиков трябва да му се издигне още един малък паметник, тъй като той дълго изравняваше звука на записите, правени в най-различно време и в напълно различни условия. С парчетата, записвани отдавна, работата беше адска.
– Албумът започва с песента „Марионетки”. Защо тъкмо с нея?
– Тя е един от най-старите ни хитове – от 1975 г. Не знам защо се получи така. Сашка (Кутиков – бел. ред.) състави страните на плочите и ми ги изпрати. Май един път се намесих – замених една песен и той веднага се съгласи с мен. Всичко останало се получи много хармонично.
– Песента „Марионетки” не остарява – текстът й и през 2019 година звучи остро.
– Работата е там, че хората не се променят. Изобщо устройството на света се променя значително по-малко, отколкото ни се иска. По съветско време говореха, че „Марионетки” е за комсомола или за ЦК на КПСС. Глупаво е да се провижда в тази песен злободневен подтекст. Хора, това е за вас, за всички ви! За всеки лично. И нищо не се променило за изминалите 50 години.
– Вярно ли е, че „Марионетки” е била една от най-„забраняваните” песни на „Машина времени”? И в онази епоха, когато е трябвало да се цензурират текстовете на изпълняваните песни, нея постоянно са я изключвали от програмата?
– Не сме я записвали често. Но я изпълнявахме. На сцената не обявявахме заглавията на песните. А какво всъщност звучи? Народна песен – „Ой да ты, калинушка”.
– Песента, с която мнозина са открили за себе си „Машина времени”, е „Солнечный остров” – тя звучи и във филма на Георгий Данелия „Афоня” (1975).
– Всички търсят в това някакъв подтекст – че неслучайно Данелия е избрал „Машина времени” и точно тази песен. Това е пълна глупост! Когато Данелия започнал да има проблеми с групата „Аракс”, която се снимаше във филма, попитал сина си коя друга група в Москва е популярна. „Машина времени”. „Намери ми ги”. Намери ни. Дойде при нас администратор, пита: искате ли да се снимате в епизод при Георгий Николаевич? Естествено, че искаме. През нощта отидохме в някакъв дом на културата. Данелия много се вълнуваше, че трябва да събира масовка. Обясниха му, че не трябва да се събира масовка, а по-скоро да се постараят „Машина времени” да не събере страшно много народ. Той не повярва и ужасно се изненада, когато всичко се оказа точно така. Помоли ни да изпълним бавна песен. Аз казах, че имаме „Солнечный остров”. Чудесно, давайте. И това е всичко.
– След като са ви снимали във филма, защо не се показва „Машина времени”, а звучи само песента? Лицата ви ги няма.
– Сега ги няма, но преди ги имаше. Тъй като това беше единственото място, където можеше да се види как изглежда „Машина времени”, всеки киномеханик изрязвал по кадър от лентата – за себе си или да подари на девойка. Това беше цветен позитив. Епизодът с нашето участие изчезна от всички копия на филма. Защото той беше дълъг не повече от секунда.
– Затова пък е запазен забележителен филм от онова време, където може да ви види човек – „Шест писма за бита”.
– Това беше през 1977. Курсова работа на Льоша Ханютин. Много симпатичен човек. Нави ни да се снимаме. Тази лента е запазена по чудо, тъй като него едва не го изхвърлиха от ВГИК заради филма. Отнеха му лентата и я скриха на рафта, но в дома му незнайно как са се запазили копия от филма. И сега имаме ценен документ за епохата.
– Голямата слава на групата се случва през 1979 г., когато в „Машина времени” идва Александър Кутиков и вие отивате в Концертна дирекция.
– Вероятно е така. Славата ни беше нелегална, защото в официалните източници никъде не се отбелязваше, но по реакциите на зрителите в дворците на спорта всичко беше ясно.
– Все пак са ви пускали в дворците на спорта.
– Да. Но с това и всичко се изчерпваше.
– Говори се, че популярността на „Машина времени” и песента „Поворот” се допринесли много за Олимпиадата в Москва и работещата по това време радиостанция Radio Moscow World Service, където е излъчвана често.
– Тази песен съвсем не беше главната в техния ефир. Те пускаха не само „Поворот”, а и други парчета на „Машина времени”: „Будет день”, „Как хорошо иметь свой дом” и „Солнечный остров”. Пускаха и първия албум на „Воскресение”, и песни на Коста Николски, и на Пугачова. Изобщо пускаха това, което бе нормално.
– Защо на тази вълна е било възможно да се слушат песни на „Машина времени”, а на други – не?
– Смяташе се, че те излъчват за чужбина. Във връзка с това не ги проверяваха много за музикалното съдържание. Но на никого не му хрумваше, че тази радиостанция се ловеше и на средни вълни. Звучеше при всички таксиметрови шофьори от сутрин до късна нощ. Мнозина мислеха, че „Гласът на Америка” излъчва „Машина времени”. А това си беше наше родно радио. И така продължаваше, докато Лапин (Сергей Георгиевич Лапин е председател на Държавния комитет за радио и телевизия от 1970 до 1985 г. – бел. ред.) не го спря с голям скандал.
– Когато написахте „Поворот”, имахте ли предчувствието, че ще стане хит?
– Не. Написахме я и толкова. Никога не знаеш какво ще излезе.
– Как пишете песните заедно с Александър Кутиков?
– Заедно – крайно рядко. Най-често той ми носи мелодия, която записва сега на телефона, а преди – на касетофон. След това се опитвам да разбера за какво е тази мелодия. Това е най-тежкият и неприятен процес. Докато не разбереш за какво е мелодията, нищо не става. Затова пък, ако си разбрал – нататък всичко е въпрос на техника.
– И с песента „Поворот” ли беше така?
– Разбира се. Мелодията преживя сума ти музикални трансформации. Кутиков я бе измислил като бавен-бавен валс в три четвърти. Розови сополи. Докато не стана такава, каквато е – и в нея нещо чух.
– Имате ли история като Пол Маккартни, когато е съчинил на присънил му се мотив от „Yesterday” текста за бърканите яйца?
– Сашка понякога носи някакви заготовки. Но те по-скоро пречат. Във всяка дума има смисъл. Той те отклонява от това, над което искаш да се съсредоточиш. Понякога пиша и разбирам, че стихът е готин, но трябва да се добави сричка, а това значи, че и към мелодията трябва да се добави една нота. Казвам му: „Саня, да го направим”. „Не, не! Всичко разваляш. Не бива да правим това.” В такива моменти той е напълно неотстъпчив. И аз скланям, за да се подреди всичко.
– Има ли сред песните от 80-те години на ХХ век такава, която, простете за каламбура, ви пренася в онази епоха като машина на времето?
– За Бога, не се пренасям в никаква епоха. И изобщо не страдам от носталгии. И не слушам старите ни записи. Има ги някъде, слава Богу.
– А когато пеете „Костер” на сцената, какво мислите в този момент?
– Добър въпрос. Ако ще пееш, а ще мислиш за друго, рискуваш да пропуснеш куплета, защото мисълта ти ще те отнесе. Значи, изобщо не бива да се мисли в този момент. Главата изключва. А виж, в тази песен усещането трябва да се поддържа.
– Какво усещане?
– Това, което асоциирам с тази песен. Невербално е.
– През 2000 г. излезе албумът ви „Time Machine”, който сте записали в студиото Abbey Road. Измислихте ли нещо сред бийтълските стени?
– Нямаше време. Работихме по 12 часа на ден, защото трябваше да приключим за 10 дни. Много се подготвяхме за този запис в Москва – измисляхме песни заедно с Кутиков, Маргулис, с Вовка Матецки. Тъкмо той предложи идеята да седим всички заедно в една стая и да измисляме. Обикновено всеки носи готови теми. По време на тази работа песента „Пой” се промени до неузнаваемост.
– За „Машина времени” този албум е необичаен и с това, че по време на записа с вас за първи път работят двама продуценти: Владимир Матецки и Хамиш Стюарт.
– И двамата бяха необичайно деликатни. Хамиш е човек с богат опит с бийтълската работа. Ние много обичаме тази музика и се надявам, че нейният дъх присъства в албума ни. Освен това, Хамиш много деликатно предлагаше разни неща. Нямаше никакъв продуцентски диктат.
– Има ли в този албум реверанс към „Бийтълс” (освен факта, че е записан в Abbey Road)?
– Аз съм противник на тези неща, но имаше замисъл Маккартни да участва по някакъв начин в записа на албума. Макар и отстрани. Защото те с Хамиш заедно са написали една песен. Никъде не е била записвана. Хамиш предложи да я изсвири с „Машина времени” и да повикаме Пол – да вземе две ноти или да изпее припева. И всичко вървеше добре, но в деня, когато това трябваше да се случи, гръмна скандалът с развода на Маккартни. За него това беше страшен шок – съдебна история, огромни пари. Помислих си, че може би така е по-добре.
– Последните песни на „Машина времени” от миниалбума „То, что всегда с тобой” ми изглеждат доста бийтълски.
– Най-бийтълска от последните песни е „Однажды”. Пропита е от техния дух. От това, как Пол свиреше на пианото и как Харисън свиреше на китарата. Тази песен е много повлияна от тях, което изобщо не се стараех да скрия. Това е открита благодарност. Така излезе. Тези песни изискваха такова изложение. Не се напъваме от сорта „дай да направим бийтълска песен или ледцепелинска”. Тези неща приключиха преди 25 години.
– Вие сте един от най-добрите автори на песни в страната, при това в продължение на половин век. Имате ли рецепта как се пише хубава песен?
– Има рецепта как да не се напише слаба. Никога не мисли за това, което се кльопа днес. Веднага ще кажа, че ще се получи лайно. Не защото днес кльопат лайна. А защото не трябва да се прави „какво желаете”.
Разговаря Денис Бояринов
Colta.ru, 27 юни 2019 г.
