Дубравка Угрешич. „Баба Яга снесла яйце”. Превод от хърватски Русанка Ляпова. София: Колибри, 2019 г.
Дубравка Угрешич няма нужда от представяне на българския читател. С десетина книги, преведени дотук, тя има своя публика, свои почитатели (и странно малко интерпретатори), има дори българска връзка в биографичен план. „Баба Яга снесла яйце“ (2008), нейната последна преведена книга, изглежда като един от типичните за Угрешич романи. Тя възкресява почти пълния поетически арсенал на постмодерния наратив: дръзко смесва фикция с автобиография, преплита множество жанрове и подходи, отхвърля всякакви ограничения на представите за това какво е литература, прави резки завои в емоционалната палитра на повествователния глас… И все пак в нея зърваме една различна, по-малко позната Дубравка Угрешич: склонна към игра и развлечение, интелектуално фриволна, дори някак палава и готова на лудории писателка. Тематиката на книгата не е изненадваща за нейното творчество: отново жените, особеностите на женското светоусещане, устойчивостта на неговата специфика – митологично непроменлива в историческите превратности на човешкия свят. Романът е изграден като триптих от съвършено различни по жанр и стилистика части. (Англоезичният превод съзнателно засилва тази особеност на повествованието, като използва различен преводач за всяка част.) Първата част отдава почит на един от най-типичните похвати в модерното „женско писане“, автофикцията. Повествователката, в един късен импулс за помирение-идентификация със своята възрастна майка, изпаднала в състояние на прогресивна деменция, тръгва назад по стъпките на нейния отминал живот и така попада в България. Пристигнала във Варна, тя броди из непознати улици в напразен опит да улови спомените на своето детство. Няма съмнение, че Варна на Угрешич е доста неуютен и неприветлив град, но в същото време съзнаваме, че мрачните възприятия отразяват колкото материалната действителност, толкова и усещането за липса на хармония и цялост, за вътрешен дисбаланс в душевния свят на литературната героиня.
Средната част на триптиха е не само най-голямата, тя е същинският фокус на целия романов проект. Три възрастни хърватки – Беба, Кукла и Пупа, съответно на седемдесет, осемдесет и деветдесет години – пристигат на почивка в луксозен балнеологичен комплекс в Чехия. Техните преживявания и приключения са изключително динамични, комични, разнообразни и увлекателни – сякаш със стъпването на чешка земя в наратива е възкръснал духът на храбрия войник Швейк. Абсурдът съжителства с аналитичното наблюдение, психологическото проникновение – с фриволна гротеска. Внимателният читател бързо улавя необходимостта да прави аналогия с приказно-фолклорни мотиви, образи, цели сюжети, а невнимателният е подтикнат към мисловна активност от намесата на пътеуказателни подмятания и цитати. Замисълът се саморазкрива в последната част, фиктивно изследване върху образа на баба Яга и на поредица свързани с нея представи във фолклорната традиция на славянските народи, направено от млада българска фолклористка, живееща (и навярно омъжена) във Финландия. Познаваме Аба от първата част на романа; кръстена е така на един популярен в младостта на нейната майка състав, а в третата част е добавила към името си фамилията Багай. Скритият смисъл на образа е лесно постижим, ако прочетем името като анаграма, отзад напред. Дубравка Угрешич, филолог по образование, е свършила сериозна работа върху събирането, типологизирането и модерната феминистка интерпретация на темата за вещерството в славянския фолклор. Всяка жена е Баба Яга по своему, а възрастта засилва тази нейна характеристика. Само че традиционно описваната като грозна и злонравна магьосница тук е изведена от старославянския корен на глагола вядяти (зная). Мизогинистичният патриархален контекст е потиснал същинското значение на думата вещица, която идва от този корен (веща, знаеща, обладаваща специално знание жена). Жените на Дубравка Угрешич са носителки на тайно, мистично знание, в което се корени устойчивостта на човешкия свят. Те, за разлика от мъжете, са много по-малко податливи на терора, който традиционният колектив оказва върху самоопределянето и поведението на индивида. Именно това прави жените „вещици“ – не просто знаещи, но познаващи себе си хора, личности. С тази книга писателката сякаш отговаря на някогашните обвинения в национално предателство, като възкресява и преодолява в себе си спомена за националистичния лов на вещици от 90-те години на миналия век. Угрешич винаги е бягала от възможността да се озове в колектив, да бъде означена с етикета на споделената идентичност. Нееднократно тя е заявявала своята интелектуална стратегия да бъде „никой“. И все пак идва време в живота на всеки човек да потърси пристан в приобщаването към други хора, дори да бъде нечий „бедел“ (двойник или заместител – идея, която е разиграна в първата част чрез отношенията с майката). Митологичната Баба Яга, снесла яйце, става означител на тези нововъзникнали настроения в творчеството на една от най-скептичните и духовно самотни писателки в модерната европейска култура.
