На 7 юли т.г. осем сгради на американския архитект Франк Лойд Райт, проектирани през първата половина на ХХ век, бяха добавени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това се случи на 43-ата сесия на Комитета за световно наследство, която се проведе в Баку между 30 юни и 10 юли. Така една от най-известните къщи на ХХ век (ако не и най-известната) – “Къщата над водопада / “Fallingwater House” в Мил Рън, Пенсилвания (1936-39), беше официално призната като обект с изключителна стойност за развитието на човешката цивилизация. Сред останалите сгради на Райт, включени в списъка, са “Роби хаус” в Чикаго, “Джейкъбс хаус” в Уисконсин, “Холихок хаус” в Калифорния, именията “Талиесин” и “Талиесин Уест” в Уисконсин и Аризона, в които самият архитект преподава, работи и живее до смъртта си през 1959, както и църквата “Юнити темпъл” в Оук Парк, Илинойс, и, разбира се, музеят “Гугенхайм” в Ню Йорк.
Така за пръв път примери на американски архитектурен модернизъм получиха статут на световно културно наследство, а Списъкът на ЮНЕСКО с 1121 обекта в 167 страни по цял свят беше допълнен с още 8 сгради от ХХ век. “Чак сега ли?”, е обичайната реакция при тази новина. Все пак, ако попитате когото и да е за името на един известен архитект от ХХ век, шансът да споменат именно Франк Лойд Райт е огромен.
Едно нещо трябва да бъде отбелязано. През ХХ век е създадена и построена повече архитектура, отколкото през цялата история на човечеството преди това сумарно. И въпреки това, ХХ век е изключително слабо представен с малко над 20 обекта в Списъка на световното наследство. Действително, там са Операта в Сидни на Йорн Утсон и град Бразилия на Лусиу Коща и Оскар Нимайер, както и концентрационният лагер Аушвиц Биркенау в Полша. Но именно такива ярки обекти като тях показват проблемите с наследството на ХХ век – то е прекалено близо до нас (и Операта в Сидни, и град Бразилия са получили статут, докато архитектите им са още живи, което е прецедент), а голяма част от него е обременена, трудна и противоречива – както политически, така и естетически, социално и културно (и това важи до голяма степен както за лагери и места на военни конфликти, така и за безпардонната архитектура на модернизма въобще).
Ето защо вписването на осем сгради на Франк Лойд Райт в Списъка на ЮНЕСКО е голям пробив и събитие за отбелязване поне по три причини.
Първо, то се случва въпреки сложните отношения между САЩ и ЮНЕСКО. На 1 януари 2019 САЩ и Израел напуснаха официално международната организация, след като Старият град на Хеброн на Западния бряг беше включен в Списъка на световното наследство като палестински обект. Това е второто напускане на Съединените щати, след като през 1984 администрацията на Роналд Рейгън прекрати членството на страната като протест срещу включването на обекти от Съветския съюз в Списъка на ЮНЕСКО. САЩ се връщат през 2002 по времето на президента Джордж Буш, веднага след терористичните атаки от 11 септември 2001.
Второ, това е признание за световната значимост на архитектурата на Франк Лойд Райт, който, въпреки своята популярност, често е бил считан за самобитен американски ексцентрик, а сградите му – за брилянтни, но непрактични творения, с редовно течащи покриви (когато вали, собствениците им често говорят за една, две или три кофи дъжд). Неслучайно, при съобщаване на новината за включването на архитектурата на Райт в Списъка на ЮНЕСКО, “Чикаго трибюн” отбеляза, че това е добър повод да погледнем на идеите на Райт за органична архитектура в тясна връзка с природата и с преливащи граници между интериор и екстериор по един нов начин; и то именно в контекста на климатичните промени и съвременните екологични проблеми.
Трето, вписването на 8-те сгради на Райт представлява серийна номинация на ключови обекти от творчеството на един архитект. Това е все още екзотична формула в опазването и едва втората такава номинация в Списъка на световното наследство след включването на творчеството на Льо Корбюзие със 17 негови сгради в 7 държави през 2017. Такъв тип серийни номинации са хубав пример за наднационална координация на културни усилия и дават удачен надрегионален и разнообразен поглед както върху еволюцията в творческия език на големите архитекти на нашето време, така и върху развитието на архитектурата въобще.
И накрая, новината за включването на Райт в Списъка на ЮНЕСКО е добър повод да си припомним, че сред десетте природни и културни обекта, с които България присъства там, няма нито един от ХХ век и всички те са антични или средновековни. Това е нормално, защото такива обекти са безспорни, но, както отбелязва експертът по опазване на архитектурното наследство на ХХ век Емилия Кълева, проблемът е, че повечето обекти от ХХ век много бързо (в сравнение с предходни периоди) попадат в риск и има опасност да бъдат изгубени именно защото архитектурата на ХХ век все още трудно си пробива път до официална световна легитимация.
Ето защо вписването на осем сгради на Франк Лойд Райт в Списъка на ЮНЕСКО е събитие за отбелязване.
