Проф. Анри Кулев откри в столичната галерия „Кооп” изложба (с куратор Мариета Ценова) на еротични рисунки, наречена Ориент SEXpress. А и какви други биха могли да бъдат, след като сексът е неговата устойчива артистична фиксация през годините. Изобразителното му изкуство (с филмите му не е точно така) е посветено на собствения си либиден произход, не иска да го крие и замазва, демонстрира го в маниер и тема. Рисуването му е неистово и агресивно, все го избива на визуален скандал, не оставя сексуалната енергия, която психологически авансира културата, да се разсейва извън сексуалното. Тя извира от аза, минава през ръката на художника, за да предизвика сблъсък на тела – обстоятелството, че са рисувани, не потиска странността им, а прибавя към нея пикантността на външния поглед, съблазните на воайорството. Изправени сме пред образи, които сякаш отказват да преработват реалните обекти на желанието в символни, родили са се незнайно как без сублимация, но всъщност са продукт на двойното й действие, на сублимация на сублимацията. Рисуването, тръгнало от сексуалното, веднъж културно се отдалечава от него, пародирайки го и превръщайки го във визуален каламбур, но втори път насочва пародията именно към културното отдалечаване от сексуалното, към страха да го погледнеш с широко отворени очи, към срама да признаеш зависимостта си от него. Включително в изкуството, за което Анри Кулев счита, че това самопризнание е задължително. Още преди 10 години той казва: „Обществото свенливо е скрило от себе си огромно количество еротичен материал. Това е невероятно енергийно пространство. Нека си припомним рисунките на Пикасо, Паскин, великите японски школи от ХVІІ-ХІХ в. Почти няма художник, който да не се е изкушил от голото тяло, от акта. Ами сцените в храмовете на Изтока? Няма място за комплекси. В това има само предизвикателство за художника”.
Анри Кулев е българският художник, приел отдавна предизвикателството да лекува комплексите на нацията по отношение на сексуалното. Затова не му е достатъчна само артсцената, а търси и масови комуникативни платформи за рисунките си, каквато всяка седмица му предлага вестник „24 часа”. Той остроумно и присмехулно се противопоставя на фалшивата публична предпазливост по отношение на сексуалното, която го запраща в низините на частните отношения, превръща го в жертва на човешката долница, на трапезния хумор и чалгаджийския цинизъм, лишава го от естетическата и интелектуална защита.
Но Кулев прави и повече от това, защото той е „джендър-художник” – отношенията в леглото го интересуват заради ролите, които предоставят в обществото. Рисунките му осъществяват инверсия – връщат с карикатурен замах в сексуалните практики социалните стереотипи, тръгнали от тях, и мъжът чете вестник, докато разсеяно обладава партньорката си, или тя, докато се любят, с крак смята на сметало. Образите на Кулев, подкрепени с находчиви текстове, участват в множество културни дебати, така че логично медийната му слава се създаде на страниците на вестник „Култура” в края на минали век.
